Актуално
Иван Бакалов: Изключително нагли, депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов един след друг директно казаха в ефир на водещия Виктор Николаев, че може да му изстине мястото, като на колежката му Ани Цолова. И като заваляха декларации в защита на свободата на словото…
Отрязаният език на свободата

Лентата | 07/10/2017

По темата "Викторгейт" и поведението на депутата Тодоров и вице-премиера Симеонов, Lentata.com ви предлага две мнения.
На Миролюба Бетанова и на Иван Бакалов.
***
Миролюба Бенатова, Фейсбук:
СМЕШНО ЛИ ВИ Е?!

Цветанов иска прошка за Антон Тодоров. А "празното столче" до Виктор било чувство за хумор. Шега било. Вярно, лоша, казва Тома Биков (ГЕРБ), ама смешка.
Смешно ли ви е? Явно. Подиграват ли ни се? Определено. Ако политиците знаят как се махат журналисти, да кажат направо, а не да се шегуват. 
Факт е, че разговор за свободата на словото няма, освен ако някой не умре.
А и тогава не става съвсем. Отстрели на журналисти се случват, но рядко обществото и гилдията разчитат знаците. И рядко реакцията е защита на професионалните стандарти, а не на поръчковите убийства с клевети, дирижирани тролски кампании, измислени сигнали до прокурата, данъчни проверки и развити болтове.
Имаше много поводи през последните години. А реагира само Асоциацията на европейските журналисти.
Самотата на битите е камбана за гилдията.
После идва присъдата на мълчанието. То е лично. А вчерашната реакция е пример как може да се застава срещу натиска. Ама наистина. Срещу истински натиск. Може, но не се прави често.
Ако бунтът беше система, а не изблик, нямаше да сме на дъното по свобода. Нямаше да пращат поздрави в ефир, с пожелания за "бъдещи творчески успехи", нямаше да наричат въпросите "глупави", нямаше всеки ден да отбягват отговори с реплики от сорта: "ама това сега не е важно, акцентът е друг".
Тормозът срещу журналистиката е всекидневен, хроничен, узаконен, допуснат. И вярно, свободата е избор, но и съмишленици трябват. Не само за декларации, а за битки.
***





Иван Бакалов, e-vestnik.bg

Изключително нагли, депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов един след друг директно казаха в ефир на водещия Виктор Николаев, че може да му изстине мястото, като на колежката му Ани Цолова.

И като заваляха декларации в защита на свободата на словото…
Само че приличат на крокодилски сълзи. Защо тези двамата си позволяват да се държат така в Нова тв? Защото се чувстват там като у дома си.
Никой не ги е притеснил с нищо. Затова и най-лекия притеснителен въпрос на такива им се е сторил нахален и те започват да заплашват.
Защото имат тази телевизия за своя обичайна трибуна, от която без проблеми леят демагогията си.
Да, Нова тв кани основно демагози от управляващата коалиция, и помалко по някой друг от опозицията, за парлама. Или от немай къде някой критичен глас, да дадат привидност за някакъв плурализъм.
Сутрешните блокове на всички големи телевизии, впрочем, са като партийни студии.
Те осигуряват достъп там на когото трябва, посочен от партията или след обаждане по телефона на когото трябва.
Специално в Нова тв си имат политкомисарка – Силвия Зурлева. Във всеки сутрешен блок се спира или пуска по някой гост. Ако случайно някоя тема или гост са измислени от редакторите, но се оказват нежелани според политкомисарката, тя ги спира.
Всеки гост е съгласуван с пиар отделите на правителството и ГЕРБ, понякога лично с обаждане от Бащицата. Това е публична тайна в медийните среди, а дори вече в цялото общество.
Затова се държат така нагло Антон Тодоров и Симеонов – те са свикнали, че отиват там да сведат на народонаселението своите мъдри мисли.
Всичко е нагласено, подредено, поканените са определени, няма мърдане. И водещите можели да задават въпроси? Ако тия бутафорни демагози попаднат преди истинска телевизия, с необременени водещи, ще ги съсипят с въпроси. В Нова тв те ще продължават да се чувстват така.
Сега зрителят може да проследи как тези двамата ще продължат да ги канят, вместо да ги бойкотират, и никой в една или друга телевизия, няма да ги притесни с въпроси за тяхната наглост.

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари