Актуално
Този нашенец от снимката се е сражавал точно за това - за правото на добруване и вземане на решения в рамките на българските народностни землища по начин, добър и избран от българите.
Героите ни. Български.

Гост-автор | 13/10/2017

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Героят от Булаир, Люлебургас, Лозенград, непревземаемия Одрин, Чаталджа, Кубадин, Кочмар, Добричката епопея, Дойран, Сливница, завоя на Черна, Каймакчалан...
Това е българският войник.
Ето това са виждали противниците ни след страшната команда "Напред! На нож!".

Виждали са лицето на смъртта си. На човек, който не се страхува да умре, презира смъртта и е тръгнал да гази, мачка, и убива.
Защо го е правил? 
Може много да се напише, а може да се каже и с една дума: за Отечеството си. За България. 
Бог, Цар, Отечество. Троица. 
Мизия, Тракия, Македония. Чуждо не искаме, но и нашето си не даваме.
Простичко, и по човешки справедливо.

Загубихме. 
Загубихме не само войните.
Загубихме народа си, раждал ей тия хора, за които няма нужда от "носители на експертиза" по екраните, които да им пълнят очите и ушите с либерално-лапаческа отровна идеология.
Загубихме бившия здрав, прав и корав балканец в духа си, загубихме възпитанието на децата си, изтървахме ги.

Станаха лигави капризни женчовци, които даже момиче и жена не поглеждат. Момичетата станаха кифли, за които дом, огнище, кухня, и деца са неприлична дума.
Момчетата. Станаха мухльовци, които не за Родина, и Отечество, а даже заради родната си бащина къща, за родителите си не са готови на никакви усилия и жертви.

Генетиката е нищо. 
Защото днешните мухльовци са преки кръвни наследници през само едно поколение на ей този Бог на войната от тази снимка.

Идеята е всичко. 
За идеята "единна и целокупна България" във войните в началото на 20 век са се сражавали и загивали българи-православни християни, българи-католици, арменци, българи-мюсюлмани, турци (да, именно турци), евреи, и всички останали представители на всички народности от България.
Тази идея днес е не само изтрита, но даже и забранена. Конституционно забранена е национална идеология, което означава, че ни е забранена и национална доктрина. 
Забранени са навигационните уреди на кораб в бурно море. Може да тръгне навсякъде, за да пристигне никъде. 
За кораб, който няма цел, няма попътен вятър в платната му.

Затова народът ни ще гине, и гние, ще се топи, и ще си отива мърцина, докато не разберем, че без идея държава и народ не се правят. И този, който ни отне, и ни забрани идеята, е този, който ни пороби.

Докато хората не престанат да мрънкат "Ама Иво Христов и Пасков хубаво говорят и пишат, ама не ни предлагат алтернатива", и не разберат, че щом някой ви е показал входа към тресавището, в което сме потънали, значи, ни показва и изхода, който 28 години упорито отказваме да видим. Повечето от нас поне.

Вие не ползвате ли една и съща врата всеки ден, за да влезете и излезете от дома си?
Ами и с историческите процеси, и с всички причинно-следствени връзки в политиката и в геополитиката е точно така. И чисто исторически никога не е било иначе.

Щом си победен, и са те завладели, почваш да бачкаш за победителя, който има правото на първа брачна нощ, да те мами, лъже, ограбва, убива, и прокужда, щом сметне за необходимо. И го прави, защото това е неговият цивилизационен модел, неговото символ верую. Той го е правил столетия наред.
Кой измамник ви излъга, че днес щяло да е иначе, просто, защото "днес било друго"?

Казва го, и го прави с една единствена цел - за да не се замислите, и да разберете, че ако искате да живеете по-добре в България, и децата ни да останат така, както 50-60 поколения българи преди това са го правили, се иска да си отвоюваме обратно правото да вземаме естествените и разумните решения в наша полза, на наша територия. Това се нарича суверенитет.

Този нашенец от снимката се е сражавал точно за това - за правото на добруване и вземане на решения в рамките на българските народностни землища по начин, добър и избран от българите.
***
Автор: Пламен Пасков



 



Други статии от този автор



Коментари