Героите ни. Български.

Героят от Булаир, Люлебургас, Лозенград, непревземаемия Одрин, Чаталджа, Кубадин, Кочмар, Добричката епопея, Дойран, Сливница, завоя на Черна, Каймакчалан...
Това е българският войник.
Ето това са виждали противниците ни след страшната команда "Напред! На нож!".

Виждали са лицето на смъртта си. На човек, който не се страхува да умре, презира смъртта и е тръгнал да гази, мачка, и убива.
Защо го е правил? 
Може много да се напише, а може да се каже и с една дума: за Отечеството си. За България. 
Бог, Цар, Отечество. Троица. 
Мизия, Тракия, Македония. Чуждо не искаме, но и нашето си не даваме.
Простичко, и по човешки справедливо.

Загубихме. 
Загубихме не само войните.
Загубихме народа си, раждал ей тия хора, за които няма нужда от "носители на експертиза" по екраните, които да им пълнят очите и ушите с либерално-лапаческа отровна идеология.
Загубихме бившия здрав, прав и корав балканец в духа си, загубихме възпитанието на децата си, изтървахме ги.

Станаха лигави капризни женчовци, които даже момиче и жена не поглеждат. Момичетата станаха кифли, за които дом, огнище, кухня, и деца са неприлична дума.
Момчетата. Станаха мухльовци, които не за Родина, и Отечество, а даже заради родната си бащина къща, за родителите си не са готови на никакви усилия и жертви.

Генетиката е нищо. 
Защото днешните мухльовци са преки кръвни наследници през само едно поколение на ей този Бог на войната от тази снимка.

Идеята е всичко. 
За идеята "единна и целокупна България" във войните в началото на 20 век са се сражавали и загивали българи-православни християни, българи-католици, арменци, българи-мюсюлмани, турци (да, именно турци), евреи, и всички останали представители на всички народности от България.
Тази идея днес е не само изтрита, но даже и забранена. Конституционно забранена е национална идеология, което означава, че ни е забранена и национална доктрина. 
Забранени са навигационните уреди на кораб в бурно море. Може да тръгне навсякъде, за да пристигне никъде. 
За кораб, който няма цел, няма попътен вятър в платната му.

Затова народът ни ще гине, и гние, ще се топи, и ще си отива мърцина, докато не разберем, че без идея държава и народ не се правят. И този, който ни отне, и ни забрани идеята, е този, който ни пороби.

Докато хората не престанат да мрънкат "Ама Иво Христов и Пасков хубаво говорят и пишат, ама не ни предлагат алтернатива", и не разберат, че щом някой ви е показал входа към тресавището, в което сме потънали, значи, ни показва и изхода, който 28 години упорито отказваме да видим. Повечето от нас поне.

Вие не ползвате ли една и съща врата всеки ден, за да влезете и излезете от дома си?
Ами и с историческите процеси, и с всички причинно-следствени връзки в политиката и в геополитиката е точно така. И чисто исторически никога не е било иначе.

Щом си победен, и са те завладели, почваш да бачкаш за победителя, който има правото на първа брачна нощ, да те мами, лъже, ограбва, убива, и прокужда, щом сметне за необходимо. И го прави, защото това е неговият цивилизационен модел, неговото символ верую. Той го е правил столетия наред.
Кой измамник ви излъга, че днес щяло да е иначе, просто, защото "днес било друго"?

Казва го, и го прави с една единствена цел - за да не се замислите, и да разберете, че ако искате да живеете по-добре в България, и децата ни да останат така, както 50-60 поколения българи преди това са го правили, се иска да си отвоюваме обратно правото да вземаме естествените и разумните решения в наша полза, на наша територия. Това се нарича суверенитет.

Този нашенец от снимката се е сражавал точно за това - за правото на добруване и вземане на решения в рамките на българските народностни землища по начин, добър и избран от българите.
***
Автор: Пламен Пасков

{BANNER_ID-4}