Предизвикателството на исляма пред британското общество

Едва ли има съмнение, че ислямът представлява предизвикателство за британското общество. Неговото влияние расте и той има както политически, така и религиозни амбиции. Той вече оказва въздействие върху нашата демокрация и променя културата ни. Бившият вътрешен министър Сюела Брейвърман не спести думите си в коментарна статия за „Telegraph“ през февруари 2024 г.:

„Истината е, че ислямистите, екстремистите и антисемитите командват сега. Те притиснаха Лейбъристката партия, притиснаха нашите институции, а сега принудиха и страната ни да се подчини. Това е криза. И съпротивата трябва да започне незабавно, спешно, ако искаме да запазим свободите, които ценим, и привилегиите, които тази страна дава на всички ни. Ако искаме да имаме някакъв шанс да спасим страната си от тълпата“.

Брейвърман направи тези коментари в отговор на решението на председателя на Камарата на общините Линдзи Хойл да наруши парламентарната конвенция и да позволи обсъждането на поправка на лейбъристите относно Газа в рамките на „деня на опозицията“ на Шотландската национална партия (ШНП). Хойл взе това решение поради реални заплахи, отправени към депутати и към самия парламент. Позволявайки на лейбъристките депутати да подкрепят собствената антиизраелска поправка на партията си за Газа, вместо да отхвърлят по-строгата антиизраелска поправка на ШНП, Хойл сметна, че това ще спести на депутатите от Лейбъристката партия още смъртни заплахи. Не беше необходимо да пояснява от кого идват те.

Това не беше преувеличена реакция. Ислямистите вече бяха нанасяли удари. През 2021 г. депутатът от Консервативната партия за Саутенд Уест, сър Дейвид Еймес, беше намушкан смъртоносно от симпатизанта на „Ислямска държава“ Али Харби Али. Пред съда той заяви: „Ако насърчиш някого към акт на джихад, това е добро дело“. Харби Али също така категорично посочи: „Убих го в името на мюсюлманите и в името на Аллах“.

А преди това, през 2010 г., депутатът от Лейбъристката партия Стивън Тимс беше намушкан от мюсюлманка с ислямистки подбуди. Той имаше късмета да оцелее след нападението. В началото на 2024 г. депутатът консерватор Майк Фриър обяви, че се оттегля от поста си на депутат поради сериозни заплахи за личната си безопасност. Фриър спомена, че организация, наречена „Мюсюлмани срещу кръстоносните походи“ (Muslims Against Crusades), още през 2011 г. му е отправила предупреждение „случаят със Стивън Тимс да му бъде за урок“ и е призовала поддръжниците си да го вземат на прицел. Няколко от тези поддръжници впоследствие прекъснаха събитие, което той провеждаше в джамията в Северен Финчли, наричайки го „еврейско хомосексуално прасе“, което „осквернява дома на Аллах“. В навечерието на Коледа през 2023 г. офисът на Фриър беше атакуван с коктейли „Молотов“.

По време на скорошни дебати за Газа в Камарата на общините журналист съобщи, че един депутат му споделил, че „е претеглял личната си физическа безопасност, когато е решавал как да гласува“. Колко още депутати постъпиха по същия начин?

Дори когато не е съпроводено с насилие, влиянието на нарастващия ислямски сектантизъм върху нашата демокрация е дълбоко. Докладът „Да разберем ислямопопулизма“ (Understanding Islamopopulism), публикуван от мозъчния тръст „Policy Exchange“ през май, разкри, че най-важният въпрос за мюсюлманските избиратели не е икономиката, образованието, жилищното настаняване или здравеопазването, а Газа. Допитването установи също, че 63 процента — близо две трети — поставят мюсюлманската си идентичност над британската. Това е факт, от който Зелената партия и независимите кандидати мюсюлмани се възползваха. Те спечелиха депутатски места на общите избори през 2024 г., залагайки на въпросите на мюсюлманската идентичност в избирателни райони с голям брой мюсюлманско население, а тази година Зелената партия спечели частичните избори в районите Гортън и Дентън, разпространявайки агитационни листовки и видеоклипове на урду и поставяйки на преден план темите за Газа и т.нар. ислямофобия.

Всичко това има своя демографски контекст. През 1960 г. мюсюлманското население на Великобритания е наброявало едва 105 000 души. До 2011 г. във Великобритания вече живеят 2,7 милиона мюсюлмани. При последното преброяване през 2021 г. този брой се е увеличил с 44 процента — до 3,9 милиона. Това представлява около 6,5 процента от населението. Днес ислямът е най-бързо растящата религия в Обединеното кралство. Изследователите изчисляват, че до 2050 г. 17 процента от населението ще изповядва исляма при умерени нива на миграция.

Докладът на „Policy Exchange“ „Несигурна принадлежност: проучване на британските мюсюлмански общности“ (Unsettled Belonging: A Survey of Britain’s Muslim Communities), публикуван през 2016 г., се определя като най-мащабното изследване на британските мюсюлмани, провеждано някога. Той установи, че 53 процента от мюсюлманите са родени извън Обединеното кралство, докато 93 процента имат родители, родени извън страната. Това показва, че голяма част от този ръст се дължи на имиграцията.

Тези огромни демографски промени вървят ръка за ръка с криза на интеграцията. Според „Unsettled Belonging“ 43 процента от мюсюлманите подкрепят въвеждането на шериатското право в широк смисъл, 53 процента предпочитат да изпращат децата си в училища със силни „мюсюлмански ценности“, а 44 процента заявяват, че училищата трябва да имат правото да изискват носенето на хиджаб или никаб като част от униформата.

Проучване на социологическата агенция ICM от 2015 г. установи, че седем процента от мюсюлманите подкрепят целта за създаване на ислямска държава, докато три процента заявяват, че подкрепят опита на ИДИЛ да установи халифат — това е малко малцинство сред британските мюсюлмани, но все пак се равнява на 120 000 души. (Изчислено е, че около 900 души реално са заминали за Сирия или Ирак, за да се присъединят към ИДИЛ.)

По въпроса за свободата на словото същото проучване установява, че 78 процента от мюсюлманите смятат, че никое издание не бива да има правото да публикува изображения на Мохамед. Този дял нараства до 87 процента, когато става въпрос за правото да се публикуват изображения, осмиващи Мохамед. Освен това 18 процента проявяват съпричастност към насилието срещу онези, които се подиграват с Мохамед.

Възложеният от правителството доклад на дейм Луиз Кейси относно възможностите и интеграцията, публикуван през декември 2016 г., очертава сходна картина на сегрегация сред религиозните малцинства във Великобритания. Тя посочва, че всички представени материали за прегледа свидетелстват за проблем с интеграцията, и насочва вниманието към „културните и религиозни практики в определени общности, които не само възпрепятстват развитието на някои от нашите граждани, но и противоречат на британските ценности, а понякога и на нашите закони“. Тя изрично подчертава, че твърде много институции „са стигнали толкова далеч в стремежа си да се съобразят с многообразието и свободата на себеизразяване, че са пренебрегнали или дори са оправдали регресивни, разделящи и вредни културни и религиозни практики от страх да не бъдат заклеймени като расистки или ислямофобски“.

Кейси заключава, че ислямът поставя специфичен проблем: „Констатирахме нарастващо чувство за онеправданост сред части от мюсюлманското население и по-силно чувство за идентификация с тежката участ на уммата — глобалната мюсюлманска общност“. Сър Тревър Филипс, бивш ръководител на Комисията по равенство и права на човека, призна през 2016 г., че „интеграцията на мюсюлманите вероятно ще бъде най-трудната задача, пред която някога сме се изправяли“.

Липсата на интеграция — и съпътстващата я сегрегация — се задълбочава от концентрирането на мюсюлмани в определени градски райони. Преброяването от 2021 г. показа, че в големи градове като Брадфорд, Лутън и Бирмингам мюсюлманите съставляват над 30 процента от населението. В навечерието на общите избори през 2024 г. организация, наречена „The Muslim Vote“, състави списък на парламентарните избирателни райони, където мюсюлманският вот е поне 10 процента. Тя идентифицира 14 района с над 30 процента мюсюлманско население и 31 района с над 20 процента. Концентрацията на нарастващото мюсюлманско население на Великобритания в определени зони създава сегрегирани общности, в които част от мюсюлманите имат слабо взаимодействие с хора от други среди, а децата посещават училища, където мнозинството от учениците са мюсюлмани.

Културното влияние на исляма безспорно е нараснало през последните няколко десетилетия. Масови търговски вериги като „Marks and Spencer“ продават ислямско облекло като хиджаби. Множество големи супермаркети и ресторантски вериги предлагат халал месо — в Обединеното кралство се извършва повече халал клане, отколкото в останалата част на Европа. В Лондон се организира фестивал за ислямско пазаруване, а лондонският празник за Байрам твърди, че привлича 350 000 души. Има ли някой християнски празник, който да може да се сравни с това?

В книгата си от 2021 г. „Сред джамиите“ (Among the Mosques) мюсюлманският коментатор Ед Хюсеин описва своите преживявания при пътуванията си из мюсюлманските квартали на Великобритания. Написаното оставя смущаващо впечатление. Той установява, че някои места се смятат за забранени зони за „бели“. Той попада на ислямски монокултурни зони, които онагледяват пълния провал на мултикултурализма. Големите търговски вериги са напуснали тези райони, а пъбове изобщо липсват. Авторът открива също, че фундаменталистка литература от вида, който е забранен в Саудитска Арабия, се продава на практика във всяка ислямска книжарница, която е посетил.

Хюсеин предупреждава:

„Какво ще се случи, когато Бирмингам или Брадфорд имат мюсюлманско мнозинство и организираните привърженици на халифата държат баланса на силите? Дали градът ще започне със забрана на продажбата на алкохол, използване на средства от местния съвет за премахване на паметници, обидни за монотеизма, налагане на нови училищни униформи за момичетата, които изключват късите поли, забрана на нощните клубове и гей баровете или обявяване на петъците за местен почивен ден за общи молитви? Привържениците на халифата и клерикализмът изолират цяла една общност от пълноценен контакт с мейнстрийма на британското общество. Санитарният кордон около съзнанието на мнозина ще се втвърди, ако не променим курса“.

Що се отнася до религиозното влияние, то най-символично се вижда в превръщането на много църковни сгради в джамии.

Образованието се превръща в ключово бойно поле. Изпитни комисии променят датите на изпитите, за да избегнат съвпадение с Рамазан. В ислямски училища са откривани екстремистки материали. Учителка в преобладаващо мюсюлманско училище, пишейки анонимно във вестник „The Times“ през 2024 г., разказва как някои от учениците ѝ са се опитвали да я убедят, че в Афганистан сега е много по-добре, след като талибаните отново контролират властта. Когато попитала класа си от 12–13-годишни деца да вдигнат ръка онези, които мразят Великобритания, 30 ръце веднага се вдигнали с абсолютна категоричност. Тя споделя: „Повечето от момчетата, на които преподавам, смятат, че жените трябва да имат по-малко права от мъжете. В часовете по гражданско образование те спорят, че съпругите не бива да работят“.

През последните години има няколко примера за водени от мюсюлмани протести, довели до засилена ислямизация в училищата. Училището „Сейнт Стивънс“ в Нюъм беше обявено за най-доброто основно училище в Англия през 2017 г. Но през 2018 г. то стана обект на целенасочена кампания от страна на активисти, след като забрани на момичета под осемгодишна възраст да носят хиджаб в учебните часове. Училището потърси подкрепа от правителството, изтъквайки, че стандартното ислямско учение не изисква носенето на хиджаб преди настъпването на пубертета, но властите отказаха да се намесят. Впоследствие „Сейнт Стивънс“ беше принудено да отмени решението си. Нещо повече, появиха се съобщения, че вече има 150 училища в страната, в които носенето на хиджаб от децата е направено задължително.

През 2019 г. родители мюсюлмани спряха децата си от училището „Паркфийлд къмюнити“ в Бирмингам в знак на протест срещу уроците за хомосексуалността и равенството между половете. Около 600 ученици бяха спрени от учебни занятия, или 80 процента от записаните в училището. През 2023 г. над 300 деца мюсюлмани не бяха пуснати на училище в Манчестър в продължение на три дни в знак на протест срещу „неподходящо за възрастта сексуално образование“. Двеста родители изпратиха жалби до ръководството.

През 2021 г. учител в гимназията в Батли, Йоркшър, показа карикатура на Мохамед по време на урок за богохулството и свободата на словото. Множество мюсюлмански активисти впоследствие се събраха пред сградата на протест, принуждавайки училището да затвори врати за два последователни дни. Учителят беше временно отстранен и бе принуден да се укрие заради собствената си безопасност. Той остава в нелегалност и до днес.

През 2023 г. четири момчета бяха временно отстранени от училище в Уейкфийлд, след като копие от Корана, притежавано от едно от тях, падна на пода и получи леки драскотини. Момчето и семейството му получиха множество заплахи за саморазправа. Изненадващо полицията се намеси и заведе инцидента с изпускането на Корана като „инцидент на омраза без извършено престъпление“ (non-crime hate incident). Това означава, че полицията действа така, сякаш е в сила ислямски закон срещу богохулството. Може ли някой да си представи подобна реакция, ако ученик беше изпуснал Библия?

А през 2024 г. дойде случаят с общностното училище „Микаела“ в Лондон — светско училище с високи академични постижения, ръководено от популярната директорка Катрин Бърбалсинг. Училището забрани молитвените ритуали в двора, след като някои ученици мюсюлмани започнаха да оказват натиск върху останалите да участват в тях. Това доведе до организирана кампания от страна на мюсюлмани срещу учебното заведение, включваща множество заплахи към персонала и хвърлена тухла през прозореца на учител. За щастие училището спечели последвалия съдебен спор, но на специфични правни основания, които може да се окажат неприложими за други учебни заведения.

Ислямът поставя предизвикателство и пред обществения ред и закона. За годината, приключваща през март 2025 г., полицията е регистрирала 2949 престъпления, основани на т.нар. „защита на честта“, включително генитално осакатяване на жени, принудителни бракове и психологически, физически и емоционален тормоз. Това прави средно по осем престъпления на ден, а още много безспорно остават нерегистрирани. По-малко от три процента от тези престъпления са довели до ефективно осъждане, което накара мнозина да обвинят полицията, че си затваря очите за подобни прояви.

Затворите по-специално се превръщат в инкубатор за ислямски екстремизъм. Мюсюлманите са непропорционално представени там, съставлявайки 18 процента от лишените от свобода. Правителствен доклад от 2016 г. установява, че затворническите имами редовно разпространяват екстремистка литература сред затворниците. Има и данни за функциониращи зад решетките „шериатски съдилища“, ръководени от самите затворници, които налагат различни форми на телесни наказания. Освен това последните статистически данни показват, че 20 процента от мюсюлманите в затворите са бели, в сравнение със 7,8 процента от общото мюсюлманско население на Великобритания. Това показва мащаба на приемането на исляма сред затворниците. Крайният резултат е, че излежалите присъдите си напускат местата за лишаване от свобода по-радикализирани, отколкото са били на влизане, като мнозина приемат исляма именно в затвора.

Това ни води и до заплахата от въоръжен джихадизъм. През 2020 г. „Telegraph“ съобщи, че 90 процента от списъка за наблюдение на тероризма на МИ5, включващ 43 000 души, са класифицирани като джихадисти. Най-новият доклад на правителството за борба с тероризма от 2023 г. ясно посочва, че основната вътрешна терористична заплаха идва от ислямисткия тероризъм, който представлява приблизително 67 процента от атаките от 2018 г. насам и около 75 процента от текущите казуси, разработвани от МИ5. Нивото на терористична заплаха беше повишено по-рано тази година до „сериозно“, което означава, че нападение е силно вероятно.

В същото време органите, натоварени със защитата на британските граждани, изглежда губят заплахата от поглед. През 2024 г. стана ясно, че полицейски служители са били обучавани по темата за „ислямофобията“ от радикалната кампания MEND, която е защитавала джихадисти и е водила молитви за „палестинска победа“ в Израел. При отделен случай същата година Лондонската полиция (Скотланд Ярд) беше принудена да прекрати връзките си със своя съветник Мохамед Козбар, председател на джамията във Финсбъри Парк, след като се разкри, че е харесал публикация в платформата X на лидера на забранената екстремистка организация „Хизб ут-Тахрир“ и е възхвалявал основателя на „Хамас“ като „върховен мъченик на съпротивата“. Съществуват реални опасения относно проникването в обществени и свързани с държавата институции на мюсюлмани с радикални симпатии.

Налице е и присъствието на шериатското право в Обединеното кралство. Изчислено е, че на територията на страната функционират над 85 шериатски съдилища. Това създава де факто паралелна правна система за хората в някои общности. Жените по-специално са подложени на силен семеен натиск да прибягват до шериатските съдилища, като често им липсват както необходимите знания по английски език, така и разбиране за правата им според британското законодателство, за да се възползват от защитата на английската съдебна система. Нидерландският политолог Махтелд Зее разкри, че много от лицата, насърчаващи дейността на шериатските съвети в Обединеното кралство, всъщност са фундаменталисти, които искат да превърнат страната в ислямска държава и да наложат шериата над всички граждани.

Шериатското право по своята същност е дискриминационно както спрямо жените, така и спрямо немюсюлманите. В тези съдилища гласът на жената тежи наполовина спрямо гласа на мъжа. Някои съдии в шериатските съдилища се обявяват в защита на детските бракове или постановяват, че „съпругът не бива да бъде разпитван защо е ударил жена си“.

Сред западните общества Великобритания изглежда особено благоразположена към шериатското право. През 2014 г. тя стана първата неислямска държава, емитирала държавни ислямски облигации (сукук). В момента в Обединеното кралство има девет банки, предлагащи финансови продукти, съвместими с шериата. В правителствен доклад от 2014 г. се посочва, че те обслужват над 100 000 клиенти на дребно. Страната изглежда твърдо решена да превърне Лондон в център на ислямските финанси.

Очевидно е, че ислямът поставя сериозно предизвикателство, изискващо решителен и смел отговор от британското общество — от вярващите християни до светски настроените граждани. В моята книга „Предизвикателството на исляма“ (The Challenge of Islam) и в това есе се опитах да откроя ролята и влиянието, с които ислямът разполага в Обединеното кралство днес. Трябва да разберем същността на това предизвикателство и да изработим работещ отговор. В основата си това е битка за душата на нацията. Битка за толерантност и интеграция срещу сектантските сили на нетърпимостта и сегрегацията. И това е битка, която не можем да си позволим да загубим.

Автор: Тим Дийп (Tim Dieppe)

За автора: Публицист, автор и ръководител на отдела за обществена политика в организацията „Christian Concern“. Текстът представлява редактиран откъс от книгата му „The Challenge of Islam“, издадена от „Wilberforce Publications“.

Източник: „Spiked“