Пържените картофи са ни скъпи – тази зима на двойна цена

Скокът при горивата и торовете удари директно реколтата

Ще ядем по-скъпи пържени картофи - не само заради тукашната конюнктура и ниските добиви, а заради цялостната европейска ситуация. С тези думи Тодор Джиков - доскорошен председател на Националната асоциация на картофопроизводителите, сега депутат от “Прогресивна България”, описа накратко какво ще е въздействието на пазара през тази година. По думите му близо 100% ще е поскъпването спрямо 2025-a, когато цените у нас вървяха около 0,20 евро за килограм.

“Очаква се в търговските вериги картофите да влизат на цена около 0,50 евро с ДДС. С напредването на зимата и застудяването разходите за съхранение ще растат, което

ще доведе до пик на цените през януари и февруари

догодина. Високите нива ще се задържат до идването на пресния египетски картоф, който се продава около цените на стария”, обясни Джиков.  Само за седмица цената на картофите на едро у нас се е увеличила с 7,96% и достига 0,61 евро за килограм, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Това е вторият най-голям ръст сред наблюдаваните зеленчуци след краставиците, които са поскъпнали с 23,59% до 1,48 евро за килограм.

След рекордната реколта през 2025 г., когато огромното количество картофи свали цените и накара производителите да намалят засетите площи, сушата и екстремните горещини през това лято удариха новата реколта. В четирите основни производителки на картофи  -  Франция, Германия, Нидерландия и Белгия, производството през 2026 г. се очаква да бъде около 20,8 млн. тона, което е с близо една четвърт по-малко спрямо миналия сезон, показват последните оценки на DCA Market Intelligence.

В четирите държави площите с картофи намаляват значително  -  с около 15% в Нидерландия например. След това идва и сушата, която допълнително свива добивите. Така решението на производителите да засадят по-малко картофи, което е било логична реакция на миналогодишното свръхпредлагане, сега се оказва допълнителен фактор за недостига. А към по-малките площи се прибавят продължителните жеги и липсата на достатъчно влага през ключовите етапи от развитието на  зеленчука.

В същото време проблемът не е само в количеството.

Заради сушата картофите са по-дребни, а при част от насажденията се наблюдава вторичен растеж след последвалите валежи. Това е особено важно за индустрията за преработка, която има конкретни изисквания към размера, формата и качеството на картофите. Пазарът в цяла Европа е изправен пред сериозно сътресение, посочва Джиков. По думите му през миналата година в европейските държави са произведени над 1 млн. тона повече картофи, отколкото се консумират. Това е довело до рязък спад на цените, като на места те са падали до едва 3 евроцента за килограм. Във Франция и Белгия част от посевите дори са останали в земята, тъй като прибирането им би донесло допълнителни разходи за производителите.

Организацията на европейските производители NEPG очаква Германия, Франция, Белгия и Нидерландия да произведат сега общо 20,7 млн. тона картофи. Това е с 25,4% по-малко спрямо 2025 г. и с 13,7% под средното производство за последните пет години. Засетите площи са намалели с 13,7%, а средният добив е с 9,4% под петгодишната норма. Оценката все още е предварителна, тъй като прибирането на реколтата продължава. Европейската комисия също отчита проблеми с добивите. Според данните на Съвместния изследователски център на ЕК средният добив на картофи в ЕС се очаква да бъде 34,6 тона от хектар  -  с 6% под средното за последните пет години.

Особено тежка е ситуацията във Франция,

където производството се очаква да намалее с около 23%, или приблизително 2 млн. тона. Очакваният добив е вторият най-слаб за последните 30 години. Така България се оказва в ситуация, при която не може лесно да компенсира слабата си реколта с по-евтин внос. У нас картофопроизводството се е свило драстично през последните две десетилетия. През 2006 г. площите са били около 260 хил. декара. През 2022 г. те вече са около 100 хил., а през тази година са едва 50 хил.  декара “При сегашните площи България произвежда приблизително 110-115 хил. тона картофи годишно, докато общото потребление заедно с нуждите на преработвателната промишленост е около 220 хил. тона. Така приблизително половината от необходимите количества трябва да бъдат внесени”, казва Джиков. Основните количества идват от Полша, Германия, Франция и Белгия - именно държавите, които сега са сред най-силно засегнатите от сушата и високите температури.

Проблемът за българските производители обаче е още по-дълбок. Освен европейската конюнктура те са изправени пред по-висока себестойност на продукцията и недостиг на вода за напояване. Към това трябва да се добави поскъпването на горивата тази година  с над 45%, ръстът при торовете и препаратите за растителна защита   с над 35%, а на разходите за работна ръка  -  с над 20%.  Липсата на достатъчно вода сваля добивите и влошава качеството. Картофите остават по-дребни и с неправилна форма, което ги прави по-трудни за реализация.  Получава се парадокс  -  цените на картофите са високи, но българският производител не успява да се възползва напълно от това, защото има по-ниски добиви и много по-високи разходи.

Към това се добавя и зависимостта от внос -

българското производство би стигнало за около шест месеца

Производителите посочват и липсата на достатъчно обединение в сектора, което ограничава възможностите им да договарят по-добри условия с търговците. Според Джиков особено сериозен е проблемът с подмяната на произхода.  “Поради специфичните ни условия и денонощните температурни амплитуди българският картоф е значително по-вкусен от вносния и ако на щанда има български за  1  евро за килограм и немски за 0,80  евро, повечето хора биха предпочели родното производство.  Проблемът е, че  след декември над 70-80% от картофите по щандовете с надпис “български”, но няма да се такива”, разказва той. Българските производители се надяват пазарът да се нормализира с  приетите  наскоро  промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията,  които засилват контрола,  както и с изграждането на дигитална система за следене на целия път от фермата до трапезата.