Психологията на психопатите - те винаги се чувстват "жертви", а истинските им жертви винаги "са си го заслужили"

Провокиран от един познат човек (слава Богу, не ми е близък, а само познат), направил изключително помиярска и долна постъпка, морално дъно. Всъщност не една, а поредица от такива долни постъпки. И се замислям - какво се случва в главата на такива хора, когато решават да постъпят така; как им идват тия мисли и вместо да се засрамят, решават да ги превърнат в действие? Че има нещо психопатско в такива хора - има, ама се чудя дали мозъкът им работи различно от нашите, дали нямат ориентири за добро и зло? Или потенциалът за такова психопатско поведение е заключен във всеки един от нас?

Сетих за един популярен сериал на Netflix по истински случай - за братята Менендес, които разстрелват майка си и баща си във фамилната къща в баровски квартал на Лос Анжелис по особено брутален начин, за да им вземат милионите наследство. И единият от братята след това отива при психотерапевт и му признава и разказва всичко. Ще си помислиш. че съвестта му се е обадила и има угризения, обаче в разказа му той и брат му бяха изкарани като "жертви", а родителите - като такива, дето са си го заслужили. След което братът-отцеубиец каза на психотерапевта:
"Защо не се чувствам по-добре? Нали уж си психотерапевт, помогни да се почувствам добре. Кажи ми, че съм добър човек, за да се почувствам добре". Няма значение, че е убил родителите си, няма наченки на покаяние - единственото, което го интересува, е "да се чувства добре".

И тогава ми се изясни психологията на психопатите. Те винаги се чувстват "жертви", а истинските им жертви винаги "са си го заслужили". За психопата това да се чувства добре и да не изпитва негативни емоции е по-важно от всичко друго и му дава лиценз да върши всякакви неморални неща спрямо другите - понеже се е почувствал зле и има право по всякакъв начин да се облекчи емоционално. Психопатът може да те измами, излъже, удари, дори убие - и после да те обвини за това, че си го накарал да се почувства лошо от това, което ти е причинил. Като всяко човешко същество, психопатът има съвест, която се обажда в такива ситуации, но за разлика от нормалния човек, психопатът това не го тълкува като угризения и възможност за разкаяние, а като "негативни емоции", на които той отново е "жертва".

И се замислих, че те не са с "различни мозъци", а потенциалът за такава психопатия дреме във всеки от нас. Всеки един от нас е правил дребни морални компромиси и е прекрачвал някакви поне дребни морални граници - за да пребори някоя негативна емоция, да спре да се чувства зле. Дали ще е да се натъпчеш с висококалорична храна вечер, защото те боли глава и си уморен. Дали ще е да разглеждаш сластно снимки на други жени в социалните мрежи, макар да си се обяснявал в любов на приятелката си - защото се чувстваш под стрес и имаш нужда от бърз и евтин допамин, за да удавиш негативната емоция.

Всеки е правил някакво такова дребно морално нарушение, за да се избави от негативна емоция. Обаче когато това стане прекалено често, моралните граници, които се прекрачват, започват инкременто да нарастват. И добродетелта, и порокът се навици, които се тренират. Психопатът някога е бил нормален човек, който е правил дребни морални нарушения, които обаче са започнали инкрементално да нарастват. До моментът, в който той не започва да вярва, че това как той се чувства е най-важното нещо на света - и за да избегне негативни емоции, има право да върши всякакви грехове.

И така се изминава пътя от дребните прегрешения до непростимите грехове.