Сенатът на САЩ придвижи напред закона за санкции срещу Русия, докато Зеленски се среща с Тръмп във Вашингтон

Сенатът на Съединените щати гласува за придвижването напред на мащабен пакет от санкции, насочени срещу Русия и Иран, часове след като украинският президент Володимир Зеленски се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом на 28 юли.

Сенаторите подкрепиха процедурното предложение с 86 гласа „за“ срещу 12 „против“, с което отвориха пътя за последващи дебати по законодателството, преименувано на „Закон Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран от 2026 г.“

Законопроектът носи името на републиканеца от Южна Каролина, който почина на 11 юли на 71-годишна възраст, малко след завръщането си от Киев. По-рано същия ден Зеленски присъства на погребението му във Вашингтон.

Единадесет демократи и един републиканец — Ранд Пол от Кентъки, се противопоставиха на предложението. Необходими са още няколко етапа, преди мярката да стане закон, включително гласуване в Камарата на представителите, която се завръща от ваканция едва през септември.

Пакетът би наложил санкции върху руски официални лица, олигарси и техните семейства, банки и финансови институции, както и върху плавателни съдове от така наречения „сенчест флот“, използван за транспортиране на петрол извън ограниченията на Запада.

Законопроектът също така би позволил на президента да налага мита до 100 процента върху стоки от петте най-големи купувачи на руски суров петрол или газ, както и върху петте държави, най-активно помагащи на Москва да заобикаля енергийните санкции. Това би поставило Китай и Индия под особен натиск.

Някои демократи поставиха под въпрос мащаба на правомощията за налагане на мита, предоставени на Белия дом — притеснения, които все още биха могли да забавят законопроекта.

Зеленски, който наблюдаваше гласуването от залата на Сената, заяви, че мярката има значение отвъд границите на Украйна. „Това е и силен сигнал към Европа“, каза той пред журналисти.

По-рано в Белия дом той и Тръмп обсъдиха лицензите за производство на ракети-прихващачи Patriot — искане, за което Киев настоява от месеци. Тръмп се съгласи да предостави такъв лиценз по време на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7–8 юли.

Украинският лидер заяви, че дипломатическият процес с Москва трябва да бъде възобновен, като екипите подготвят последващи контакти.
Тръмп не даде никакъв отчет за разговора в продължение на девет часа, след което написа в Truth Social, че срещата е минала „много добре“.

Той прие в Овалния кабинет и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху — първата им среща очи в очи, откакто двете страни започнаха съвместна кампания срещу Иран. Прессекретарят на Белия дом Каролин Ливит заяви, че и двете срещи са били позитивни и продуктивни.

Нетаняху, който отхвърли съобщенията за разрив с Белия дом, заяви пред Fox News, че съюзът е „гранитна стена“. Той отбеляза, че и двамата лидери са поели ангажимент да не допуснат правителството в Техеран да придобие ядрено оръжие — чрез дипломатически средства или по друг начин.

Часове по-рано Тръмп бе заел по-хладен тон, заявявайки пред същата медия, че няма нужда Нетаняху да го информира публично за иранската ядрена активност.

Автор: Brussels Signal

За автора: Brussels Signal е медийна платформа за новини и анализи, предаваща директно от столицата на Европейския съюз, с фокус върху европейската политика, икономика и обществени въпроси.

Източник: „Brussels Signal“