Шест месеца по-късно Иран изглежда по-силен, а целите на САЩ остават неясни

Замяната на въоръжения конфликт със засилен икономически натиск от страна на Тръмп едва ли ще промени стратегията на Иран, докато същевременно тласка народа му към още по-голяма бедност.

Очакваше се всичко да приключи бързо.

И все пак, шест месеца след като САЩ и Израел предприеха масирани въздушни удари срещу Иран, конфликтът продължава да се проточва. Администрацията на Тръмп замени военните действия с икономически, но според анализаторите резултатът едва ли ще бъде по-различен — липса на яснота от страна на САЩ относно целите, срив в доверието към Вашингтон и стратегическо поражение.

Едно нещо обаче остава непроменено: обикновените граждани на Иран понасят основната тежест на конфликта, превръщайки се в жертви както на Съединените щати, така и на собствените си управници.

В първия ден на войната, 28 февруари, президентът Тръмп обеща на иранците, че „часът на вашето освобождение настъпи“. Шест месеца по-късно неговата администрация се опитва да ги тласне към още по-голяма бедност с плахата надежда, че те ще се вдигнат на бунт срещу репресивния, милитаризиран режим и ще го свалят.

Иранското ръководство, в което все по-голямо надмощие имат военните, възприема собственото си оцеляване като оцеляване на самата държава и смята лишенията на обикновените иранци за необходим акт на патриотизъм и дори мъченичество. То действа все по-безмилостно при потушаването и на най-малките признаци на несъгласие.

Трудно може да се прикрие очевидният неуспех на САЩ да пречупят Иран според волята си въпреки съкрушителната мощ на обединените американски и израелски сили. Ислямската република не само оцеля, но и на практика държи под контрол Ормузкия проток. Тя засили влиянието си в региона, като дори държавите, които тя обстрелваше преди няколко месеца, сега се опитват да възобновят отношенията си с Техеран.

„Войната не успя да постигне целите на САЩ“, заяви Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в „Chatham House“.

Сюзън Малоуни, експерт по Иран и ръководител на отдела за външна политика в института „Брукингс“, определи кампанията като провал. „Нанесохме огромни щети на Иран, но те излязоха от ситуацията по-силни отпреди“, каза тя. Съседите на Иран стигнаха до заключението, че трябва да намерят начин за съвместно съществуване с една Ислямска република, която няма да изчезне.

Доверието на съюзниците към САЩ пострада, както и репутацията на самия г-н Тръмп, че избягва скъпоструващи и безкрайни конфликти в Близкия изток и се грижи за покупателната способност на американците у дома. Това направи и обещанието му за освобождаване на иранския народ да изглежда кухо.

„Тази война на практика обсеби президентството на Тръмп“, отбеляза г-жа Малоуни.

Режимът оцелява

Операция „Епична ярост“ (Operation Epic Fury) започна със съвместен изненадващ американско-израелски удар срещу Иран, при който бяха убити върховният лидер аятолах Али Хаменей и множество висши представители на властта, а синът му и настоящ приемник Моджтаба беше тежко ранен.

Седмици на интензивни бомбардировки унищожиха голяма част от военновъздушните и военноморските сили на Иран и нанесоха тежък удар по ракетната му програма. Населението обаче не се вдигна на бунт, а управляващите не се разединиха.

Иранската армия възстанови много от ракетните си установки и атакува ключови регионални съюзници на САЩ, както и американски бази с недостатъчна противовъздушна защита. Страната наложи ефективна блокада над Ормузкия проток, предизвиквайки глобални икономически трусове.

Хиляди иранци, сред които и деца, загубиха живота си — точните данни са трудни за проверка, — както и 18 американски военнослужещи.

Първоначалната операция „Епична ярост“ бе заменена от онова, което финансовият министър Скот Бесент обяви в понеделник като операция „Икономически парий“ (Operation Economic Outcast), целяща допълнително да изолира Техеран и да срине тежко пострадалото му стопанство.

„Това е непрекъсната кампания за премахване и на последните останали възможности пред Иран“, заяви г-н Бесент. „Кампанията, която започваме днес, ще набира скорост с всеки изминал ден и няма да спре, докато този режим не остане напълно изолиран“.

Въпреки високопарните сравнения с десанта в Нормандия и падането на Берлинската стена, г-н Бесент не уточни колко ще продължи тази икономическа блокада, какви инструменти ще използва и какво точно цели да постигне.

Дали целта на Вашингтон отново е падането на режима? Или принудителното отваряне на Ормузкия проток? Или пък довеждането на един притиснат до стената Иран обратно на масата за преговори за трайно споразумение както за корабоплаването, така и за ядрената му програма?

„Липсва ясна формулировка на американските цели“, посочи Есфандяр Батмангхелидж от лондонския изследователски център „Bourse & Bazaar“. „А без да се дефинира търсената промяна в поведението, санкциите като средство за принуда се оказват неефективни“.

Малко вероятно е Иран, който вече понася хиляди рестрикции, да се предаде заради въвеждането на още няколко. Според анализаторите е по-вероятно страната да реагира с времето, като засили нападенията срещу танкери в Персийския залив и по цели на съюзниците на САЩ, което от своя страна би провокирало нова вълна от американски бомбардировки.

Вашингтон залага на това, че чрез засилена икономическа примка може да постигне онова, което шест месеца бойни действия не успяха, отбелязва Сина Тоси от вашингтонския мозъчен тръст „Център за международна политика“.

Белият дом се опитва да наложи това с изискване за стриктно спазване на мерките от целия свят — макар че отношенията му с повечето държави стават все по-принудителни и трансакционни, а все повече страни избират просто да пренебрегват нарежданията на г-н Тръмп.

„Възможността за нанасяне на щети на Иран е безспорна“, каза г-н Тоси. „Пътят от болката до капитулацията или разпада на страната обаче остава неясен“.

Рискова патова ситуация

При липсата на ясни американски ориентири объркването е напълно осезаемо и в Техеран, коментира Али Ваез, ръководител на направлението за Иран в Международната кризисна група. Според него там си задават въпроса: „САЩ колапс, капитулация или компромис преследват?“

Тъй като иранските лидери възприемат икономическото задушаване като поредната форма на водене на война, новата американска тактика крие два риска, смята г-н Ваез. Ако се провали, единственият останал ход е връщането към въоръжена ескалация. А ако подейства, това може да накара Иран сам да предприеме радикални действия, за да разкъса военноморската блокада на САЩ.

„И в двата случая няма да се стигне до желания от администрацията резултат — използването на санкциите като алтернатива на бойното поле“, заяви той. „По-вероятно е това да се окаже увертюра към нов етап на военни сблъсъци“.

Публичните фигури в ръководството на Иран, включително президентът Масуд Пезешкиан и председателят на парламента Мохамад Багер Галибаф, са пределно откровени относно икономическата необходимост от спиране на бойните действия. Те открито предупреждават за опасността от гладуващо население и всеобщ икономически колапс.

Въпреки това те поддържат твърда линия относно диалога с Вашингтон, настоявайки най-малко за връщане към Меморандума за разбирателство от юни, който г-н Тръмп първо подписа, а сега обяви за „невалиден“. В същото време Техеран продължава преговорите с Оман за контрола над протока при условия, които Вашингтон едва ли ще приеме.

Но каквито и отстъпки да направи Иран, битува дълбоко недоверие, че г-н Тръмп действително ще осигури икономически облекчения и вдигане на санкциите. Въпреки тежкото финансово състояние управляващите изглеждат единни относно запазването на контрола над водния път.

Върховният лидер аятолах Моджтаба Хаменей се смята за значително по-близък до Корпуса на гвардейците на ислямската революция и много по-склонен към рискове в сравнение с баща си.

Някои дори се съмняват дали Моджтаба изобщо е жив — той не се е показвал публично, а последното официално изявление от канцеларията му датира от 9 август.

В момента обстановката е сравнително статична — наподобяваща своеобразна „странна война“, в която никоя страна не открива огън по другата, а ограниченията в протока и в двете посоки са достатъчно хлабави, за да пропускат определени количества петрол.

Новият курс на затягане на икономическата примка има предимството, че се развива плавно и трудно се проследява, като същевременно сваля напрежението около конфликта. Това би могло да помогне на г-н Тръмп и републиканците преди междинните избори през ноември, поддържайки тезата, че победата е съвсем близо.

Тази патова ситуация обаче носи сериозни рискове, подчертава Ели Геранмайе, експерт по Иран в Европейския съвет за външна политика. „В Белия дом все по-ясно се оформя позицията, че с тази Ислямска република е невъзможно да се работи“, каза тя. „Това е критичен момент, в който и Техеран, и Вашингтон стигат до извода, че споразумение между тях е непостижимо“.

Джереми Шапиро, бивш дипломат от Държавния департамент, понастоящем част от Европейския съвет за външна политика, недоумява защо г-н Тръмп не е използвал нито един от удобните изходи за прекратяване на един толкова непопулярен у дома конфликт. Налагайки нови и нови икономически рестрикции, екипът на Тръмп „се прави, че все още води битката, вместо да си припише победа“ или да признае поражението си, посочва той.

Както винаги, цената няма да бъде платена от върхушката в Техеран, обобщи г-н Шапиро, а от обикновените граждани на страната.

Автор: Стивън Ерлангер

За автора: Главен дипломатически кореспондент на „The New York Times“ в Европа със седалище в Берлин; правил репортажи от над 120 държави, включително Тайланд, Франция, Израел, Германия и бившия Съветски съюз, с дългогодишен опит в анализа на иранската политика и дипломатическите процеси около Техеран.

Източник: „The New York Times“