Сънят на разума ражда чудовища

В книгата си "Последен дъх" Луис Бунюел със симпатия разказва една почти сатирична история. По време на гражданската война в Испания той попада в едно малко градче, завзето от анархистите. Анархистите, хора с пламък в погледа и силна интелектуална дълбочина, веднага почват да правят събрания на които да се обсъжда бъдещето на общността, философските принципи на които да почива новата федерация. Проблемът е, че точно на пет километра от града са войските на Франко. Но анархистите влизат в яростни политически спорове и никой не мисли за отбраната на града. И резултатът е... предсказуем.

Бунюел описва историята с много симпатия. Той открива в нея нещо сюрреалистично, съноподобно...нещо като извадено от неговите по-късни филми.
Сетих се за тази история, защото гадният алгоритъм на ФБ ми изтика на стената постинг на един от комсомолските секретари на психодясното: чичката резюмирал накратко статия от някакво списание на колко отделни държави може да се разпадне Русия и до колко време ще се случи това. И ме порази усърдието не на конкретната дружинна ръководителка, а коментарите отдолу. 

Десният бай Ганьо е убеден, че от него Русия не може да запази никаква тайна - те са наясно, че до 10 години Русия ще изчезне демографски, ще колабира икономически, че парните им самолети ще рухнат от небесата, а страната, която е немодерна, нетехнологизирана, селска и изостанала ще се удави в калта. 

Това обаче не е знание. Това е религия. 

Видях, че сред цялата паяжина се е промъкнал някакъв човек, който очевидно е ходил в Русия, виждал е на място нещата, познава ситуацията и той се опитва да им обясни, че всъщност Русия има много високотехнологични производства, че икономиката им в момента расте по-бързо от всяка една от европейските икономики, че положението там съвсем не е такова, каквото го описват. 

Веднага след това сектата стреля: "Уууу, ватник, ходи си в самая могучая", "Пфуу, какви високи технологии, беее,тия стрелят с прашки", "Абе, копейка, ти си слуга на Кремъл". Това не е рационален диалог, това а диагноза.

Мен тази могъща шизофрения ме забавлява. От една страна Русия изчезва след десет години, а от друга в събота следобед руснаците ще атакуват Литва и ще я стъпчат. 

А как така тези с прашките ще стъпчат високотехнологична страна от НАТО, не се обяснява. Умом России не понять.

И стоят комсомолските секретари и обсъждат разпадането на Русия, а пък техният враг стои пред портите, а дори на бойното поле в Украйна не е отстъпил с един сантиметър…

Политическата фантазия за разпада на Русия е като венерическо заболявяне на ума. Доставя удоволствие да си го фантазираш, но последствията са разкапващи. 

Винаги съм смятал, че ако наистина искаш да победиш един противник, трябва да го познаваш добре, без да си фантазираш за него. Нито един от десницата не си прави труда да опознае каквото й да е. 

Сънят на разума ражда чудовища. 

Добре, че поне е смешно.