Теорията за 100-те кокошки. Философията на един кокошарник

Текст на Павел Ваклинов за lentata.com

Кокошарника е държавата в миниатюра. Да вземем за пример един такъв средно голям: Вътре има точно 100 кокошки. Нито една по-малко, нито една повече. И ако си мислите, че това е просто селскостопанска единица, дълбоко бъркате. Това е затворена психиатрична клиника с перушина.

Теорията се крепи на четири железни постулата, които обясняват защо човечеството упорито продължава да гази в собствените си изпражнения, докато чака по-добри времена:

1.Намерения Червей

Ако Кокошка №34 изрови от калта един полумъртъв, гърчещ се червей, тя не го изяжда тихо и с благодарност. Не. Тя надува кокошият си клаксон. Започва едно истерично, гърлено кудкудякане, сякаш е открила лекарство срещу рак. Тя тича в кръг, размахва крила и вдига толкова шум, че събужда дори онези, които са в тежка летаргия. В същата секунда останалите 99 кокошки, които до този момент са дремали апатично и са се чудили как да си изгубят времето, хукват да тичат след нея. Те нямат никаква представа накъде отиват. Нямат представа какво точно се е случило, нито дали плячката изобщо си заслужава усилията. Но тичат с пълна газ, прегазвайки се една друга, блъскайки се в оградата и кудкудякайки абсолютно в същия истеричен тон. Вдига се такъв облак от прах и перушина, че слънцето се скрива. Накрая червеят бива стъпкан в калта и никой не успява да го изяде, три кокошки остават с откъснати крила, а пет са брутално прегазени от тълпата. Но това няма значение, защото социалният живот е преживял своя апогей и всяка една от тях се чувства част от нещо велико, макар и напълно безсмислено.

2. Златната Носачка

Всяка от тези 100 кокошки страда от тежка форма на шизофреничен нарцисизъм. Когато след часове на напъване, пъшкане и драматично въртене в гнездото снесе едно напълно стандартно, леко изцапано яйце, тя изпада в пълен транс. Тя е абсолютно убедена, че е извършила космическо чудо, което променя законите на физиката. Веднага започва да крещи с пълно гърло, за да информира целия свят за своя невероятен триумф, вярвайки, че вселената е затаила дъх, а Стопанинът е паднал на колене в знак на дълбока почит и признателност за нейното яйце.

Тя застава в горда поза над продукта си, оглежда се наперено и очаква аплодисменти от околните. Поради пълната си интелектуална слепота обаче, тя изобщо не забелязва, че в абсолютно същата секунда, в съседното гнездо, Кокошка №50 е снесла абсолютно същото яйце – със същия грамаж, същия калциев състав, същите петна от кал и със същия празен, тъп поглед. Те стоят една до друга, две фабрики за еднаквост, но всяка е убедена, че нейното творение има по-дълбок смисъл, по-красива форма и е спасило курника от естетическа криза.

3. Изяждането на Пророка (или Демократичният избор)

Оградата на курника всъщност е доста ниска. Всеки средно интелигентен гълъб, врабче или дори по-охранена кукумявка би я прелетял без никакво усилие. Но за 99 от кокошките тази мрежа е недосегаема граница, китайска стена и психологическа бариера. Те стоят по цял ден пред нея, кълват прахта, гледат в земята и кротко чакат смъртта, убедени, че светът свършва точно там, където свършват колчетата, забити от Стопанина.

Обаче в абсолютно всяко поколение се намира една 100-тна кокошка. Тя не е по-умна от останалите, нито има по-висши идеали – просто има някакъв хормонален дисбаланс, крилото ѝ е малко по-дълго или просто я сърби главата и не я свърта на едно място. Тя се засилва неочаквано, маха отчаяно с крила и успява да подхвръкне над мрежата. Оттук нататък съдбата ѝ се развива в два класически сценария. Ако успее да кацне отвън на свобода, останалите 99 кокошки моментално започват да я мразят с тиха, яростна, пенлива завист. Те се събират на групички около оградата и започват да обясняват на висок глас как тя винаги е била „кучка, предателка, чуждопоклонник и със сигурност е продала душата си на котките, или най- лошото на някой пор“.

Ако обаче клетницата няма късмет, не си прецени засилката и се заклещи грозно в мрежата с главата надолу, същите тези 99 кокошки се нахвърлят върху нея с неописуема жестокост. Те започват да я кълват по главата, да ѝ скубят перата и да я разкъсват, докато я превърнат в безжизнена купчина месо. И го правят с огромно облекчение. Защото със своя неуспешен опит тя е нарушила святото право на общото нещастие. Тя е опитала да докаже, че има изход, а това е най-тежкият грях в едно примирено кокоши общество.

4. Голямата Тенджера

За кокошките Стопанинът не е просто управител на фермата – той е трансцендентно божество, върховен хуманист и всевишен благодетел. Той е този, който всяка сутрин се появява като спасител, хвърля им златно жито, сипва им студена, чиста вода в поилките и с лопата рине техните собствени изпражнения, за да им е чисто и топло. Кокошата интелигенция редовно се събира на коловете вечер, за да кудкудяка оди за неговата безкрайна милост и доброта. Те са дълбоко, религиозно убедени, че той прави всичко това, защото е влюбен в техния висок интелект, цени уникалната им красота и не може да живее без техния нежен, мелодичен глас.

Нито една кокошка обаче няма памет за миналото, нито си води хронологичен дневник на събитията. Ако притежаваха минимална памет, щяха да забележат една много странна, но закономерна повтаряемост: абсолютно всяка неделя от курника изчезва по една от най-охранените, най-спокойните и най-загладени носачки. Изчезва безследно, без никой повече да чуе за нея. А само час по-късно, от прозореца на голямата къща на Стопанина, започва да се носи гъст, тежък и изключително апетитен аромат на пилешка супа с фиде и магданоз. Но кокошките не правят връзки. Те продължават да кълват безплатното жито, да се радват на сигурността на стените си и да благодарят на своя Бог, докато той кротко заточва ножа пред вратата.

Снимка: (Павел Ваклинов: Личен фотоархив 2025г.")

За автора:

Павел Ваклинов е композитор, диригент и поет роден през 1996 г. в град Пловдив.
През 2026 прави дебют на литературната сцена със стихосбирката си "Сънят на сомнамбула".
Публикува редовно есета -коментари в неговият блог на културни и поколенчески теми.

Автор: Павел Ваклинов

ОЩЕ ОТ АВТОРА: Мързелив ли е българинът, или просто спря да умира за без пари?