Тодор Батков пред Карбовски: За Чорни, Костов, Борисов, „Левски“, държавния рекет, медиите и тайните преговори с Кадафи за българските сестри в Либия

Тодор Батков гостува в студиото на Мартин Карбовски, за да разкаже за годините, в които бизнесът, политиката и медиите се преплитаха по по-различен начин. Бившият собственик на “Левски” и в.”Стандарт” говори откровено за конфликтите си с Иван Костов, натиска върху бизнеса, отношенията си с Бойко Борисов и промените в медийната среда. В разговора Батков разказва и за участието си в инициативата „Не сте сами“ и за неофициалните контакти, довели до преговори с режима на Муамар Кадафи за съдбата на българските медицински сестри в Либия. Той се връща и към годините начело на “Левски”, към големите успехи на клуба и причините, поради които в крайна сметка се оттегля.

Каква е разликата между вчера и днес? Политически и човешки?
- Все още имаше някакъв ред. Имаше нормални бизнесмени, които не бяха притискани от политическата върхушка и служеха на принципите си. Аз в това качество станах издател 2003г. купувайки вестника от г-н Чорни. Купих го и в името на баща ми, който беше много голям журналист. И в онези времена той беше човекът, който най-много въздейства за моето формиране като характер. Мога да кажа, че имаше собствена позиция и успяваше да я изкаже, въпреки времената. Тогава имаше партийни комитети, помня, че го преследваха, веднъж ги бяха били в Бургас по нареждане на първия секретар на окръжния комитет на партията . Даже Вълчев беше забранил аз да стъпвам в Пловдивския окръг и то заради неговата позиция. Именно с тази нагласа купих вестника и никога не съм се бъркал в редакционната политика.

От къде дойде конфликтът с Костов?
- Конфликтът с Костов дойде първо заради популярността ни в Левски. 1999г. Чорни купи Левски, а 2000г. купихме вестника, това преля чашата. “Стандарт” беше любимият вестник на Костов.

Вестникът раздразни Костов? С какво?
- Костов искаше за узурпира компанията (МобилТел). Първо искаше да вземе 34%. Евгени ме извика и ми каза: “Шефът е решил да направи асоциация телекомуникации, в която да вкара БТК и от частните телекомуникационни компании да има блокиращ пакет - 34%. Вие нали имате честоти да взимате, то ще бъде за сметка на честотите”.

Той за пари ли ви търси да ви вземе, или за властта да може да овладее? Т.е. не е защото иска да притежава фирма и да печели пари от това?
- Не. Той получи пари от Чорни. 200 000 получи по банка и 150 000 кеш. После каза, че не е вярно и Тошо му извади суифт. Тъкмо бях кацнал в Лондон, а тогава нямаше покритие на телефоните. И гледам, Чорни ми звънял 15 пъти. Обадих му се и ми каза, че трябва да дадем пари за фондацията на Костов. Попитах го дали е луд! “Поискал е - обещали са!”. Това е истината.
Той искаше да контролира мобилната компания. Там са база данни, клиенти. Фактор номер едно - историите на Атанасов, дето ни набедиха, че сме искали да сваляме правителствтото.  
Те можеха да ни вземат и лиценза. Какво му пука на Костов? Тогава над него беше само Господ. Затова им направихме контрапредложение - ние им даваме 34% от Мобилтел, те ни дават 51% от БТК, тъй като искаха да я приватизират. Да им доплатим 300млн. долара и трето - ангажираме се да направим технологично обновление на БТК с банково-гарантирано от Швейцария за още 800млн. И Евгени въздъхна и каза “Е, това е друга работа”. И от тогава не са ни закачали. Но беше важно да не казваме “Не”. Някои хора имаха интерес Чорни да бъде изгонен.

Наричаш ли това държавен рекет, което ти се случи на теб?
- Да, 100%! 8 месеца ми правиха данъчна ревизия. Побъркаха ме. И накрая отивам при тази дето е шефката и й казвам: “А, бе, кажи какъв е проблемът?!”. И тя ми казва: “Няма да ме пуснат шефовете, трябва да намеря нещо...” Казах й да отиде на авансов данък, защото не го бях платил. Казах й колко ми е закъснението и колко трябва да платя лихва. 800лв трябваше да платя глоба, още следобеда ме извикаха, връчиха ми акта и така. Имаше и заплахи към жена ми. Слушаха ни, следяха ни, имаше и други мръстотии...

При Бойко как беше?
- При Бойко беше... знаем как беше... Звънял ми е в 5:45ч сутринта. Питам го - “А бе, ти какво правиш, бе?! Не спиш ли?! А той ставаше много рано и вестниците са му купени от охраната, пуска телевизора и почва да чете вестниците. И ми звъни в 5:45ч: “А бе, защо сте написали това?!”. Казвам му: “От къде да знам?!” Аз какъв съм във вестника? Аз съм председател на борда и издател. Има си журналисти! “Ама, тая снимка не ми харесва.”
Даже ме е намирал в Япония, тогава още нямаше мобилни телефони, имаше ‘’Docomo’’. Как успя да се свърже тоя човек... “Ти ми ....... майката”... - Чакай малко, бе, аз съм в Токио, тука е нощно време...
Мога да се заклея, че никога не съм налагал цензура и не съм ограничавал главните редактори. Но самите журналисти започнаха да си налагат автоцензура, а ти си един от малкото, които не го правеше и сега затова си тук в партизански условия, а не си шеф в голям кабинет с 10 секретарки около теб. Та, самите журналисти като си налагат цензура, в резултат на това медиите им са нищо. Електронните медии и трите основни телевизии, като изключим мачове и атрактивни шоута - новини и публицистика... това е позор. И провал. Говорещи глави, котио са едни и същи. Много говорят, но нищо не казват.  И народа вече се побърка и спря да гледа просто. Гледа Карбовски, гледат Миролюба и горе-долу това е. Всичките като в някаква прокоба сте някъде в миманса, няма ви в големите медии. Защо така, бе?!

Слави Трифонов така ме обижда, казвайки, че съм маргинал. Но не казвам лоша дума за хората, за които съм работил. 
- Слави като направи външната продукция (Шоуто на Слави), дойде тогава настоящият министър на културата и ми каза: “Знам, че австрийците, които купиха Мобилтел са твои хора, ние сме външна продукция, ако може някой лев да дадете.” Казах, че може, но му предложих да ги срещна с австрийците. Направихме един обяд и ние, т.е. Мобилтел ги заляхме с пари. Заляхме ги. Хубави времена бяха...

Кога се правеше най-лесно бизнес? При Костов, или при Борисов?
- При Царя беше най-добре. Там имаше чистота. При тройната коалиция също беше добре.

Как ти се струва Левски без Батков? Сега по-добре ли са?
- По-добре са. Но аз не можех да издържам. Дадох всичко от себе си. Не само като пари, а и като емоция и като време. Нямах сили за повече. Вдигахме много летвата. Първо с Чорни и парите му, после и аз като поех от него изцяло товара. После Шампионска лига, титли и т.н. И после като тръгна надолу...

Политиците мешаха ли се?
- Да...

Кой най-много?
- Ти го спомена няколко пъти.

Да...Всички обичаме Бойко...
- Да...

.......................................
Но искам да подчертая особено ролята си за една голяма инициатива, с която аз се гордея. Това е “НЕ СТЕ САМИ”, която беше основата и подложката на усилията, които бяха положени в международен план. Официално почти никак, но неофициално - много. С участието на световното еврейство, с участието на един човек, който заслужава, но така и не получи орден - Мартин Слав, който беше собственика на МобилТел, и който уреди контакта с Муамар Кадафи. Аз бях включвен в тези преговори и разговори. Със самият Кадафи не се срещнах, но Мартин ходи специално при него на техния Рамазан и му закара един кон с карго самолет, някаква австрийска порода, която е забранена да се дава на чужденци и само Наполеон и Хитлер са имали такава порода кон. И третият беше Кадафи.  И тогава Кадафи каза: “Те не са виновни за това, за което са осъдени. Няма да ги екзекутирам. Но трябва да се решат три неща: Първо - Трябва семействата да получат компенсация, парите аз ще ги дам, но вие трябва да направите някакво НПО, да се дадат някакви пари за пред хората. Второ - Локърби не е виновен, той е набеден, не искам да лежи в Англия, искам да си изкара присъдата в мюсулманска държава. Искам размяна. И трето - да направите някакво НПО, да има някаква размяна - културна, разни танцови състави...” И накрая така и стана.
Той искаше на негов приятел, палестински терорист да му се даде мобилен телефон, за да може да си комуникира с него. Той излежаваше доживотна присъда в Израел, строг режим. И тогава с Мартин Слав ходихме в ранчото на минисър-председателя на Израел. И човекът въздъхна и каза “Щом е за българския народ , който е спасил евреите, ще го направим.” И наистина му дадоха телефон.

Цялото интервю може да гледате тук: