Тревожната новина от днешните избори у нас е, че отново кризата на доверието се пренебрегва

Преди да архивирам написаното по повод изборите, защото предпочитам на стената ми да остават публикации с отношение към трайните стойности на изкуството и живота, а не към злободневието...
В началото на изборния ден публикувах видеообръщение на "добрите сили" отпреди време, в което "от цялото си сърце" Кирил Петков подкрепя Румен Радев като лидер на промяната и обединител на "добрите сили"...
В средата на изборния ден публикувах уточняваща информация за оповестяваните резултати от екзитпол, която предсказваше очакваната от мен рекордно ниска електорална активност...
Двете публикации имат връзка. Когато основните опоненти са свързани във фактическа "ала-бала", смисълът да се гласува намалява. Извън клакьорите и користно заинтересуваните, за останалите е все тая.
След края на изборния ден може да се заключи, че в последните 5-6 години демотивирането на гласоподавателите от безпринципността на политическата работа достигна най-ниската си точка.
Тази тенденция започна още след "всенародните въстания" - тяхната бутафорна превъзбуда естествено не преля във висока избирателна активност, а в поредица от предсрочни избори и провалени управления.
Дори на изборите през април 2026-а активността  едва достигна 50% - за сравнение може да се погледне към активността в Сърбия от днес, която доближава 70%. У нас обичайните проценти бяха между 30 и 40.
Влошаващата се тенденция се пренебрегваше от политиците и техните клакьорски организации. Тревожната новина от днешните избори у нас е, че отново кризата на доверието се пренебрегва.
Моят балон (на "добрите сили") е превзет от малодушна радост и дребнави страсти, вместо уж умните хора да се опомнят и най-после да зарежат пропагандата в полза на сериозните разсъждения.
Нека обаче кажем, че ако след огромния срив на подкрепата към Прогресивна България, кандидатът на опозицията не печели убедително, а е почти наравно със сриналия се, то това не е повод за гордост.
Как се стигна до това политическо дъно и каква собствено е вината на "добрите сили" е истинският въпрос, на който  трябва да се обърне внимание в балона на "добрите сили". На мястото на жалкото самолюбуване.
Има отговор. И интересното е, че Андрей Гюров може да помогне за разбирането. Той представлява ценност, различна от неговата политическа среда. Неговият своеобразен успех е личен, постигнат е въпреки тази среда.
В началото на кампанията писах, че най-опасни за неговата кандидатура са доброжелателите. Би трябвало да се признае, че тяхната помощ е доказано контрапродуктивна, и да започне да се мисли защо е така.

Автор: Стоян Радев