Турски медии припомнят: По жалба на български свещеник през 2007 г. съдът отхвърли „вселенската“ титла на Вартоломей

Засилената международна дейност на Константинополския патриарх Вартоломей, ролята му в украинския църковен конфликт и продължаващото използване на титлата „вселенски патриарх“ отново предизвикаха реакции в Турция. На този фон турски медии припомниха решение на Върховния касационен съд от 13 юни 2007 г., според което претенцията на Фенерската патриаршия за „вселенски“ статут няма правно основание в страната. Източноевропейци

„Джумхуриет“ представя положението на Патриаршията като спор на два фронта – с Москва заради Украйна и с Анкара заради „вселенската“ титла, международната дейност на Вартоломей и бъдещето на богословското училище на остров Халки.

Особено внимание в Турция предизвикват участията на Вартоломей в международни срещи като „вселенски патриарх“, отделно от официалните представители на турската държава.

През 2024 г. Вартоломей участва в международната среща за Украйна в Швейцария. Името и подписът му първоначално бяха поставени под заключителния документ, но впоследствие бяха премахнати след възражения от турска страна.

През януари 2025 г. патриархът говори със същата титла пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург, което отново предизвика критики в Турция.

Темата получи допълнителен отзвук след посещението на папа Лъв XIV в Турция през ноември 2025 г. и съвместните му прояви с Вартоломей по повод 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея. 

В общите документи и публичните прояви беше използвано определението „вселенски патриарх“, което турски политически и обществени организации оспориха като несъвместимо със статута, признат от Анкара на Фенерската патриаршия.

През февруари 2026 г. Партията на родината поиска от околийското управление във Фатих да започне проверка на действията на Вартоломей. Според партията той се представя като духовен глава на всички православни християни и развива дейност извън правомощията си на ръководител на гръцката православна общност в Турция.

Именно в този контекст турските медии отново припомнят решението на Четвърто наказателно отделение на Върховния касационен съд по дело № 2005/10694, постановено на 13 юни 2007 г.

Делото започва след жалба на българския свещеник Константин Костов и Божидар Чипов срещу Вартоломей и 12 членове на неговия синод.

Отец Константин Костов служи в българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул, известна като Желязната църква. Конфликтът с Вартоломей се изостря заради отказа на българския духовник да споменава името на Константинополския патриарх по време на богослуженията.

Фенерската патриаршия взема решение да отнеме духовните правомощия на Костов, въпреки че той служи въз основа на трудов договор с Българската църковна фондация. Карти

Решението е изпратено до Българската църковна фондация и до православни църкви в различни държави. След последвалия натиск трудовият договор на свещеника е прекратен от ръководството на фондацията.

Срещу Вартоломей и останалите духовници е образувано наказателно дело по обвинение, че са възпрепятствали упражняването на религиозната свобода на българския свещеник.

Първоинстанционният съд във Фатих оправдава обвиняемите. След обжалване от Константин Костов, Божидар Чипов и прокуратурата делото достига до Върховния касационен съд.

Четвърто наказателно отделение потвърждава оправдателните присъди. Съдът приема, че действията на духовниците не изпълняват състава на престъпление срещу религиозната свобода, тъй като Костов е продължил да служи повече от година след решението на Патриаршията. 

Не е установено богослуженията му да са били прекратени чрез сила, заплаха или друго противоправно действие, каквото изисква турското наказателно законодателство.

В мотивите си обаче съдът определя намесата на Фенерската патриаршия в делата на Българската църква като неправомерна.

Магистратите посочват, че Патриаршията няма религиозна или юридическа власт над българската православна общност в Истанбул и не може да отнема духовните правомощия на неин свещеник.

Върховният касационен съд разглежда подробно и правния статут на Фенерската патриаршия в Турция.

Съдът се позовава на Лозанския договор и на протоколите от преговорите през 1923 г. Според мотивите на Патриаршията е било разрешено да остане в Истанбул единствено като религиозна институция на гръцкото православно малцинство. 

Тя е лишена от политически и административни правомощия и може да обслужва религиозните нужди на православните турски граждани от гръцки произход.

Магистратите подчертават, че в окончателния текст на Лозанския договор Патриаршията не е посочена поименно и не ѝ е предоставен международен или наднационален статут.

Според съда с основаването на Република Турция Патриаршията е изгубила привилегиите, които е притежавала през Османската империя, и е останала религиозна институция, изцяло подчинена на турското право.

„Не може да бъде прието суверенна държава да прилага спрямо малцинствата правен режим, различен от този за останалите ѝ граждани, и да им предоставя привилегии, каквито не признава дори на мнозинството“, се посочва в мотивите.

Съдът приема, че подобен специален статут би противоречал на принципа на равенството, установен в турската конституция.

„Твърдението, че Патриаршията е вселенска, няма правно основание“, гласи основният извод на решението.

Като допълнителен аргумент магистратите отбелязват, че кандидатите за патриарх и участниците в избора трябва да бъдат турски граждани и да служат на територията на Турция.

Според съда това също показва, че Патриаршията не притежава юридически признат „вселенски“ статут.

Решението от 2007 г. не съдържа отделна разпоредителна забрана Вартоломей да произнася или изписва титлата „вселенски патриарх“.

То обаче отхвърля правното основание на тази титла в Турция и определя Фенерската патриаршия като религиозна институция на местното гръцко малцинство.

Името на Константин Костов отново се появи в турските медии и след смъртта му през април 2026 г. Тогава беше припомнена съдебната му битка срещу претенциите на Фенерската патриаршия и решението на Върховния касационен съд.

Така съдебният акт отпреди 19 години отново се използва като основен юридически аргумент срещу международната дейност на Вартоломей под титлата „вселенски патриарх“.

Поводът не е ново съдебно решение, а подновеното напрежение около ролята на Патриаршията, отношенията ѝ със САЩ и Украйна, използването на „вселенската“ титла и стремежа за възстановяване на богословското училище на остров Халки.

Източници: cumhuriyet.com, haberturk.com, dnes.dir.bg, actualno.bg