У нас уж е най-евтино, но заплатата стига за най-малко

От 8 август левът започна да изчезва от последното място, на което все още го виждахме всеки ден – етикета с цената. Така смяната на валутата престана да бъде просто деление на 1,95583 и се превърна в нов всекидневен навик – в евро вече пресмятаме кафето, сметките, заплатата, спестяванията и стойността на жилището.

И това може да е повод за първата по-ясна равносметка и сравнение какво се случва у нас и в другите държави, приели новата валута преди България.

Не се оправдава напълно големият страх, че еврото ще предизвика рязък ценови скок.

От последните пет държави, присъединили се към еврозоната - Хърватия, Естония, Латвия, Литва и България, страната ни преминава през промяната най-леко след Литва, показват данните на Евростат и Европейската централна банка, както и изчисления на “24 часа”. Инфлационен шок няма - от началото на 2026 г. до края на юли натрупаното поскъпване е около 3,6%. А основните разходи за живот показват, че у нас остава най-евтино. (Виж инфографиките)

У нас предстои обаче друго изпитание - дали след отпадането на двойните цени търговците ще започнат да закръгляват неудобните евроцентове нагоре, както вече се е случвало в част от държавите. Пример за това е Естония, която прие еврото през 2011 г.

Там търговци и ресторантьори ги вдигнаха още в средата на 2010 г., за да изглеждат психологически атрактивни, когато бъдат конвертирани. Според доклада One currency, one price на ЕЦБ от 2014 г., който и до днес стои на сайта на ЕЦБ, след 30 юни 2011 г., когато отпада задължението да се обявяват цени в евро и естонски крони, цените започнали да се представят в по-закръглен вид.

У нас от 8 август търговците също не са длъжни да ги обявяват в евро и левове. И вероятно ще се случи същото като в Естония. Неслучайно от правителството напомниха, че двойните цени вече не са задължителни, но остават контролът и глобите за това, ако някой ги вдигне неоснователно.

И въпреки усещането за голяма скъпотия заради еврото у повечето българи цифрите го потвърждават частично. С почти 14% са нараснали средните комунални разходи за жилище от 85 кв. м в България между март 2025 г. и август 2026 г. За ток, отопление, охлаждане, вода и такса смет преди година и половина са били необходими средно около 101 евро месечно. Сега сумата е приблизително 115 евро. Именно това е най-голямото увеличение сред основните разходи, които могат да бъдат сравнени.

При наемите поскъпването е по-слабо. Жилище с една спалня в централната част на населено място е струвало средно 385 евро месечно през март 2025 г. Сега сумата е 412 евро, или със 7,1% повече. Почти същото е движението извън центъра. Там средният наем се е повишил от 295 на 316 евро – със 7,2%.

По-малка е промяната при транспорта. Месечната карта за градския транспорт е поскъпнала средно от 24 на 25,11 евро, което прави увеличение с 4,6%. В същото време данните показват видимо увеличение на доходите. Ако средната нетна заплата е била около 1010,53 евро през юни 2025 г., през юни тази година е 1103 евро. Повишението е с 9,1%. Това означава, че ръстът е по-висок от поскъпването на наемите, транспорта, но изостава видимо спрямо увеличението на сметките за жилището.

Разбира се, средната стойност не показва как са се променили доходите на отделните групи, нито разпределението им между София и останалата част от страната.

Ако сравним обаче кошница от 13 основни храни, сред които хляб, пилешко, картофи, мляко, сирене и други, у нас и другите четири държави, се оказва, че в България тя е най-ниска като абсолютна стойност, но тежи най-много спрямо доходите. Покупката на тези продукти излиза 44,93 евро у нас, което прави 4,01% от средната нетна месечна заплата. Само шест евроцента е разликата между кошницата в България и Литва. След това е Латвия с 46,11 евро, а в Хърватия сметката достига 48,98 евро. Най-скъпи са избраните храни в Естония – общо 54,75 евро.

Сравнението с доходите обаче променя подреждането

Средната нетна месечна заплата в България от 1103 евро означава, че с нея може условно да бъдат купени 24,9 кошници. Средното нетно възнаграждение в Литва според платформата Numbeo е 1381,58 евро. Затова кошницата струва 3,26% от месечния доход. С една средна заплата там може да бъдат купени 30,7 кошници.

Подобна е картината и в Естония. Макар че там кошницата е най-скъпа, средната нетна заплата е 1646,31 евро. Така храните поглъщат 3,33% от възнаграждението, а една средна заплата стига за малко над 30 кошници.

В Хърватия средната нетна заплата е 1354,85 евро. От нея отиват за въпросните храни 3,62%. Едно средно възнаграждение позволява покупката на 27,7 такива кошници. По-близо до България е Латвия. Там продуктите излизат 46,11 евро, а средната нетна заплата е 1160,81 евро. Делът на храните достига 3,97% от дохода, което се равнява на приблизително 25,2 кошници.

Така България запазва ценово предимство само на пръв поглед,

а на практика покупателната способност у нас е най-ниска в сравнение с тези държави. Съществена причина за високата обща стойност в Естония на кошницата например е говеждото месо. Цената му достига 18,91 евро за килограм при 11,78 евро в България, 11,92 евро в Хърватия, 11,73 евро в Латвия и 10,70 евро в Литва.

У нас най-ниски са цените на пет от включените 13 продукта. Хлябът от 500 грама струва средно 1 евро, оризът – 1,96 евро за килограм, сирене – 9,26 евро, ябълките – 1,50 евро, а портокалите – 1,63 евро. Най-висока средна цена държим на млякото – 1,60 евро за литър. В Естония то струва 1,02 евро, а в Хърватия – 1,08 евро. България е начело и по цена на бананите – 1,74 евро за килограм при 1,33 евро в Естония и 1,37 евро в Литва.

С най-достъпни цени на част от месото и зеленчуците се отличава Литва. Там пилешкото филе струва 6,91 евро за килограм, а картофите и лукът – по 0,78 евро. Хърватия има най-високи цени на ориза, яйцата, местното сирене, пилешкото филе, картофите и лука. Там обаче са най-евтини доматите – 2,19 евро за килограм.

Всъщност най-тежко през смяната на валутата мина Хърватия, защото въведе еврото на 1 януари 2023 г., т.е. точно в разгара на глобалната енергийна криза, която последва пандемията и началото на войната в Украйна. Така през 2022 г. средногодишната инфлация там е била 10,7%. В годината на въвеждането на еврото пада на 8,4%, а през 2024-а е 4%.

Латвия буквално се провря между капките в този процес. Леко поскъпване през 2014 г. - в рамките на 2%, са отбелязали единствено услугите по разкрасяване и заведенията. Но общият инфлационен индекс се е покачил само до 0,7%.

В Литва ситуацията е малко по-различна – там след въвеждането на еврото има дори дефлация

и стоките и услугите поевтиняха с 0,7%. Но през 2014 г. Русия анексира Крим, а Литва наложи санкции. А голяма част от производството на храни и потребителски стоки в Литва е предназначена за руския пазар. И когато Русия отвърна с контрасанкции и затвори пазара за западни стоки, литовско месо, мляко, яйца и други храни трябваше да се пласират на местния пазар. Това свали цените в годината на въвеждането на еврото – 2015 г.

Но през 2016 г. търговците започнаха да вдигат цените. Тогава в Литва се стигна до Cauliflower Revolution. Поводът – снимка на глава карфиол с цена 3,49 евро, при положение че преди е струвала 1 евро.

Литовците организираха масов тридневен бойкот на големите вериги, цените бяха коригирани и в крайна сметка общата инфлация в Литва през 2016 г. бе едва 0,7%.

Качеството на живот в Европа сред най-добрите, но не и в България. На дъното сме като възможност държавата да инициира нещо значимо за света

България е класирана на 67-о място сред 85 държави в света в десетото издание на  Best country index  за 2026 г., който се прави от The Wharton School към Пенсилванския университет. Този индекс отразява условията за живот в държавата и нейното влияние.

Страната ни не е съвсем на последно място сред членките от ЕС – след нас е Литва, а също и Сърбия, Украйна и Беларус. Но всички останали държави, оценени по-лошо от нас, са от Третия свят, като на дъното на таблицата е Иран. Осем от първите десет държави са европейски, като на първите пет места са Швейцария, Япония, Швеция, Канада и Австралия.

При изготвянето на индекса се присъждат от 0 до 100 точки по ред показатели, сред които качество на живот, културно влияние, отвореност за бизнес, възможности за предприемачество, социални условия, възможности за икономически растеж на държавата, човешки права и свобода на личността, сила на държавата в международните отношения и др. За да не се получи субективна преценка, резултатът се сравнява с брутния вътрешен продукт на глава от населението по паритет на покупателната способност.

Това, по което България е класирана  най-слабо  -  чак на 80-о място, е показател, който авторите са нарекли  movers  и обясняват като възможност на държавата да инициира нещо значимо за света.

Още по-слабо – само с 2,3 точки от 100 възможни, е оценена България по показателя “сила в международните отношения”. Дори Кения и Камерун събират повече точки, което означава, че имат повече влияние в международни организации. Тези, а и други африкански държави обаче се класират като цяло след нас, защото анкетираните са преценили, че качеството на живот в тях е много ниско.

Слабо се представя България и като културно влияние – хората по света го оценяват с нищожните 2,9 точки.  Всъщност най-силните ни страни са това, че сме отворени за бизнес, оценено с 54,1 точки, и качеството на живот – за него анкетираните са дали 20,8 точки. Но първите пет държави в класацията имат по този показател 100 от 100 възможни точки и само Австралия е оценена с малко над 75.

Двете държави с най-голямо културно влияние в света са Япония  (85  точки) и САЩ  (84 точки).

САЩ са единствената държава в класацията, чиято сила в международните отношения получава максималните 100 точки. Но все пак в общата класация е на 11-о място, изпреварена от Германия, Нидерландия, Норвегия, Великобритания и Обединените арабски емирства, защото не се представя много убедително като социални условия и качество на живот. Впрочем САЩ са оценени сравнително слабо и по показателя  movers, което означава, че хората не вярват, че в момента американците могат да инициират нещо значимо за света.

Източник: “24 часа”