Умните и красивите да надписват некролога на тая държава

Идва ден, в който нормалният човек не може повече. Става, обръща масата и излиза от кръчмата с псувня на уста. И това е всичко. 

Е, този ден идва за мен, подозирам и за много от вас.

Защото има граница на свинщината. Има точка на насищане с бъркоча, който вече ни стига до ушите, та не можеш ни да говориш, ни да дишаш, ни да живееш.
Защото беше Бойко, беше селско, беше феодално. Беше пачки, кюлчета и со малко кютек. Или кючек. Или по повече. 
Защото беше Промяна, беха тръпчинки, бяха протести по жълти павета, бяха лозунги – НЕ НА МАФИЯТА, бяха ДЕБЕ-та и ПЕПЕ-та.
Защото бяха лъжи, канадски фалшификати, мними арести и още протести. Бяха пак умни и красиви по площади, докато взеха  властта.

И после какво беше? Беше сглобка, ама то май не било просто сглобка, най си било чисто е**не.

И сега...

Защото е Асен Василев, който връща ококорено фашизма с нов поднос и бели сервитьорски ръкавици. А на подноса – донос за бонус, смачкване на дребния бизнес, репресия върху малките, за да раздадем милиони на нашите фирми и още – вярна служба на новия Голям Брат. Заради, който си кастрираме  армията, рушим безвъвзвратно отношения с исторически свързаната с нас Русия, перчим се, все едно можем да се бием, каним цело НАТО да ни дойде в хола, че да стане военна площадка, изобщо чудесни сме за война. За губенето на война.

И така...
След всичкото защото...след всичкото лъжи, некоалиции, записи за ала-бала с президента (Господ да поживи Радостин Василев, че поне осветли тая миша вселена), за наше МВР, за разчистване на служби.....
Дойде и присвояването на църкви, разбира се, просташка провокация, която обаче затвори вратата на утехата. Защото отец Серафим беше утеха за мнозина.

И пак така...

И всеки път, нормалният човек си казва – не може повече така, не може по-зле да е,не може по-несправедливо, по-безпомощно, по-обидно да е...
Е, какво толкова, си мисли още той, нормалният човек – ПП-ДБ изнасилиха думата промяна и затвориха в зандан надежда всяка, ама карай.
Е да, излъгаха ни, е да подиграха ни се, е да - ще ни вкарат във война, е да, ще сринат възможността на всеки не-наследник на ДС и не-милионер, и не-жълтопаветник да живее нормално. Ама какво пък...
Е да, искат да ни сменят 3-ти март, националният празник...какво пък.
Е да, искат да преименуват улици, болници, църкви...
Е да, вдигат цените на всичко....
Е да, обезоръжават ни...
Е да...

И ето го него, деня. Деня, в който след всичкото Е ДА пред очите ти се мержелее малка, дребна новинка – депутатка от ДЕБЕ, осъдена да плаща на Общината, щото с фондацията си укривали ток.

Тия дето щеха да убият мафията!
Тия дето щеха да направят прекрасния нов свят тука наоколо!
Тия дето мразят чалгата, мутрите и най-вече корупцията!

Тия укривали ток от Столична община.
И просто ей така...
Нормалният човек станА, обърна масата, на която и без това вече нямаше нищо, щото всичко му взеха...И си излезна.
А под носа си мърмореше тихичко – аз поне вина за тая воня нямам. Умните и красивите нека пишат некролога на тая държава.
Прощавай, Българийо.
И сянката му, на него, нормалният човек, изчезна някъде в тъмното.