Ваденето на 1.4 милиарда евро от ББР – логично, но неграмотно поднесено и знак за нов конфликт в ПП–ДБ

Осем месеца продължи авантюрата с увеличаването на капитала на Българската банка за развитие. Миналата година правителството изтегли 18 милиарда лева нови заеми и от тях почти четири милиарда (два милиарда евро) бяха предоставени на Българската банка за развитие за увеличаване на нейния капитал. Днес управляващите възнамеряват да си приберат 1.4 милиарда евро от тези два милиарда обратно в системата на публичните финанси. Тоест ще намалят капитала на Българската банка за развитие с тази сума и вместо държавната банка, неин формален собственик отново ще стане държавата – директно, а не опосредствано чрез държавно юридическо лице. 

Ходът на правителството има логика, но начинът, по който се осъществява, показва много неграмотност, популизъм, чисто аматьорство в подхода към държавническите дела и, накрая, вътрешен конфликт в ПП–ДБ.

Увеличението на капитала на Българската банка за развитие, което направи кабинетът на Росен Желязков миналата есен, беше странно. Да добавиш четири милиарда лева към капитала на банка с капитал 1.3 милиарда лева означава той да се вдигне до 5.3 милиарда. В същото време тя има активи за 6.8 милиарда лева и съотношение капитал към активи от 77%, което е безумно високо. Само за справка – най-големите банки в държавата – ОББ, „Булбанк“ и Банка ДСК, с активи над 40 милиарда лева в края на миналата година, имаха по-малък капитал от ББР. При тях активите превишаваха стойността на капитала между осем и десет пъти и това не можеше да не говори за специални намерения на държавата спрямо ББР.

Банките са в бизнеса да привличат чужди средства, да ги преотдават и да печелят от преотдаването на чуждите пари с по-висока лихва. Капиталът служи като буфер – ако банката започне да губи по някаква причина, да се вземат мерки, преди той да спадне до нулата и да започнат да губят клиентите на банката, които са вложили парите си в нея. Като се има предвид колко са активите на трите най-големи банки в държавата и че ББР ги изпреварва по капитал, но има седем пъти по-малко активи, ако не живеехме в България, веднага щяхме да предположим, че ББР се подготвя за хиперразрастване – кампания по привличане на средства и мащабно кредитиране с увеличаване на пазарния си дял. НовиниБългария

Но понеже живеем в България, знаем, че не това е идеята. Историческият контекст, в който се случи увеличаването на капитала на банката, включва системно трупане на бюджетни дефицити и дългова спирала, в която държавата изпада. Мнозина очаквахме увеличаването на капитала на ББР да послужи като източник за кредитиране на компании, които са изпълнители на обществени поръчки, но не са си получили парите от бюджета. Те попадат в две групи. Едните са издали фактури и си чакат парите. Техните вземания се вписват в бюджетния дефицит, когато се изчислява по европейската методика. Другите дори не са издали фактури, защото ако го направят, още на следващия месец трябва да внесат 20% от стойността им като ДДС, а парите от държавата не идват. В техния случай европейската методика за осчетоводяване на разходите може и да не ги обхване моментално.

Разбира се, това не може да стане без съгласувани действия между правителството и фирмите. За да не издават фактури, те трябва да са спокойни, че няма да бъдат ревизирани от НАП. И това съгласуване точно може да включва заемите от ББР, които държавната банка да отпусне с такива погасителни планове, че да осигури комфорт и на правителството, и на компаниите. Подобна схема така и не беше призната от никой във властта, но това не спря да подхранва спекулациите, че по подобен начин, веднъж след като се удари спирачка на дефицитите в бюджета, скритите разходи ще могат да се изпишат с леки увеличения на разходите в срок от няколко години.

Каквото и да е било намерението на кабинета, вече няма значение. То не се е осъществило и ако банката не планира хиперразрастване, парите е нормално да се върнат. Но това няма да стане веднага и операцията няма нужда да се политизира.

Служебното правителство като принципал на Българската банка за развитие ще опита да намали капитала на държавната банка. Това няма да стане веднага. Разрешение ще трябва от Европейската централна банка, както и от евентуални кредитори на ББР, които през последната година са ѝ предоставили ресурс именно водени от увереността, че увеличението на капитала ще служи като обезпечение на интереса им.

И тук започва типичният за ПП дъжд от простотии. В интервюто си за Българската национална телевизия от неделя, 26 април, служебният министър на финансите заявява, че парите ще се върнат в бюджета. Това е неграмотно изказване и отразява повърхностния поглед на тази партия и хората, които лансира към държавните дела. Заемите, които държавата изтегли миналата година, не бяха част от бюджета. Те бяха източник за финансиране на бюджетния дефицит. Те постъпиха във фискалния резерв, който също не е елемент на бюджета. Евентуалното връщане на парите от ББР към държавата ще приключи с тяхното постъпване във фискалния резерв. Пак няма да са в бюджета на държавата.

Фокусът към тези детайли не е самоцелна пунктуалност, нито заяждане. Като имаме предвид ширещата се неграмотност сред народните представители, която се увеличава с всеки следващ парламент, съвсем възможно е някои да си помислят, че това ще са приходи в бюджета и оттам да сътворят дори по-големи глупости.

А какво да кажем за служебния премиер Андрей Гюров? Той или отново е извън времето и пространството, или маркира поредния конфликт в „Продължаваме промяната“. На правителственото заседание миналата седмица, на което трябваше да представи мярката, бившият подуправител на Българската народна банка, отстранен заради немарливост, говори с уличен език, говори за банката като за източник на корупционни практики. Банката била касичка, а парите в нея „прашасват“.

Ама, господин премиер, в Управителния съвет на банката е Цанко Арабаджиев – същият, когото Кирил Петков назначи, докато вие бяхте председател на парламентарната група на ПП през пролетта на 2022 година. Всички лоши практики, които посочвате като мотив парите да се изтеглят от ББР, не бяха ли налице преди да наложите Цанко Арабаджиев начело на институцията? Цанко Арабаджиев беше личен фаворит на Владислав Панев, лидер на една от по-малките партии в тогавашната коалиция. Днес той е народен представител, защото Асен Василев реши да стане депутат от Пловдив и му освободи място да влезе от 29-и многомандатен избирателен район – Хасково.

Когато наричате ББР касичка за финансиране на политически съдби, признавате ли, че директорът, когото вашата партия наложи там, я е употребявал като партийна касичка?

Думите на служебния министър-председател Андрей Гюров може да са приятелски огън по Цанко Арабаджиев, защото той остана в ББР, когато повечето калинки на ПП бяха разкарани. В този смисъл присъствието му в банката може да се разглежда като предателство към партията. В същото време за него лоша дума не е дошла нито от Асен Василев, нито от ментора му Владислав Панев. В този смисъл може да се окаже, че политическата класа няма против ставащото в ББР – просто служебният премиер е бил обзет от логорея и предпочита да хвърля кал по елементите на държавността, които не е създал. Тоест – по всичко.

Автор: Стефан Антонов, “Гласове”