Водата в София е три пъти по-скъпа от Атина и Мадрид

Воден режим и лошо качество на водата, а в същото време цените са високи точно там, където тя липсва редовно. "Плащаме за въздух" - оплакват се жители на Омуртаг, Плевен, Шумен, Брезник, Сливен и села в Софийска област. През лятото, а някои и целогодишно, са на воден режим от години.

Цената на водата се променя всяка година, но качеството на услугата за хората видимо не се подобрява, въпреки отчетени стотици милиони инвестиции във водопровод и канал.

Това е една от чувствителните теми, по която тлее недоволство от години, а политиците не променят, или може би не искат да намерят по-справедлив начин за определяне на цената на водата. В момента тя се регулира от Комисията за енергийно и водно регилуране (КЕВР) по формула на базата на изпълнението на 5-годишните инвестиционни планове на ВиК операторите за периода 2022 - 2026 г.

Съгласно поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост до края на миналата година трябваше да бъде одобрен Закон за водснабдяването и канализацията (ВиК), за който се говори от близо 20 години. За пореден път обаче той катастрофира след първото четене в парламента заради предизвиканото обществено недоволство от такса водомер. Местната власт пък се обяви срещу силовото окрупняване на ВиК дружества. В законопроекта беше заложено и цената на водата да се определя по нов начин. Заговори се дори за въвеждане на две тарифи според потреблението, но всичко оттече в канала.

Така по старата формула в края на 2025 г. КЕВР одобри повишаването на цените на водата в 21 области, а в други 6 ги намали заради неизпълнение на заложените инвестиции от ВиК операторите. Новите цени трябваше да влязат в сила от 1 януари 2026 г., но регионалният министър Иван Иванов (БСП) разпореди държавните оператори да не вдигат цените до второ нареждане. В около 90 на сто от ВиК дружествата държавата има над 50 на сто участие.

"Отлагането на повишението на цената на водата ще влоши още повече финансовото състояние на ВиК операторите, някои от които не са в добра форма. Това ще доведе до невъзможност да се разплащат с доставчици, като сметките за ток например, каквито проблеми имаше. В допълнение трудно ще бъде изпълнено искането на синдикатите за увеличаване на работната заплата с 15 на сто на работниците през тази година, които получават едни от най-ниските заплати в страната", коментира пред Mediapool Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите. Според него не трябва да се взимат политически решения без задълбочен икономически анализ.

Водният специалист прогнозира, че поне до изборите новите по-високи цени на водата няма да влязат в сила, а това може да има дългосрочни последици за сектора и да ни струва скъпо.

Най-скъпата вода плащат в Добруджа, най-евтино е в Пазарджик

Колкото и парадоксално да звучи в момента най-високата цена на водата е там, където са направени най-големи инвестиции във ВиК мрежата с помощта на еврофондовете. Това са областите Силистра(3.298 евро/куб.м), Разград (3.236 евро/куб.м), Смолян (3.150 евро/куб.м) и Шумен (3.048 евро/куб.м). В Североизточна България (Русе, Разград, Силистра, Добрич, Шумен, Търговище) освен инвестициите в мрежата, причина за скъпата вода е големият разход за електроенергия, защото водата се черпи с помпи.

Направените инвестиции не доведоха и до намаляване на загубата на вода по мрежата и тя остава постоянна величина от 60%. Стряскащи са данните за областите Перник, Шумен и Сливен, където над 80% от водата изтича преди да стигне до чешмите.

От ВиК дружествата с над 51% държавно участие най-ниска е цената на водата в област Пазарджик - (1.604 евро/куб.м) и в Благоевград(1.856 евро/куб.м). Двете области плюс Кюстендил, Ловеч, Монтана и Разград са единствените, в които държавата не успя да обедини всички ВиК дружества под шапката на един оператор.

Интересен е казусът в област Разград, където оперират две държавни дружества, едното от които - ВиК Исперих, работи без договор в нарушение на закона.

Политиката за окрупняване на сектора, налагана с мантрата "една област, една асоциация по ВиК и един ВиК оператор" с цел повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба, се оказа, че не работи у нас и не дава очакваните резултати. В подкрепа на тази теза е фактът, че най-ниска е цената на водата, доставяна от общинските ВиК дружества. Под едно евро за кубик е цената на водата в общините Кресна (0.569 евро/куб.м), Сапарева баня (0.871 евро/куб.м) и Брацигово (0.997 евро/куб.м), въпреки увеличението от 1 януари 2026 г., показват данните на КЕВР.

Цена на водата в европейски столици

И докато в България все се каним да въведем тарифа според потреблението на вода, в Гърция и Испания това е направено отдавна. Там е въведен принципът - колкото повече вода изразходваш, толкова по-висока цена плащаш.

В южната ни съседка най-малко плащат тези, които потребяват до 5 кубика вода на месец. В сметката им има още такса водомер, която е близо 1 евро на месец (0.956 евро). Тази такса се плаща дори да не си ползвал вода през цялата година. Плащаш я, защото си вързан към ВиК мрежата и получаваш услугата – такса, която у нас се използва от политици популисти. Втората такса в гръцката сметка е свързана с отвеждането на мръсната вода (такса за канализация), която е 75 на сто от потребената вода. Към това се прибавя ДДС от 13% за цената на водата и 24% ДДС за канал и водомер.

Цена на водата в Атина:

0 - 5 m³: около 0,35 €/m³
5 - 20 m³: около 0,64 €/m³
20 - 27 m³: около 1,83 €/m³
27 - 35 m³: около 2,56 €/m³
над 35 m³: около 3,20 €/m³
(цените са без ДДС и такси)

Сметката за водата в Атина е за три месеца. Средната цена, която плаща масовия жител на гръцката столица е между 1.1 - 1.3 евро за кубик месечно със всички такси и ДДС. Така цената на водата в Атина е около два пъти по-евтина от тази в София, която стана 2.11 евро/куб.м месечно с всички такси от 1 януари 2026 г.

В Испания сметката за вода на битовите потребители се издава на всеки два месеца, като тарифата е двукомпонентна и зависи от потреблението. В столицата Мадрид има  зимна и лятна тарифа. Предвидени са отстъпки и за социално слабите.

Цената на водата в Мадрид:

Зимната тарифа е от 1 октомври до 31 май:

0 - 20 м³: 0.3146 €/m³
20 - 40 м³: 0,6286 €/m³
40 - 60 м³: 1,6199 €/m³
над 60 м³: 1,8629 €/m³за м³

Лятната тарифа е от 1 юни до 30 септември

0 - 20 м³: 0.3146 €/m³
20 - 40 м³: 0,7854 €/m³
40 - 60 м³: 2,4300 €/m³
над 60 м³: 2,7945 €/m³
(цените са без ДДС и такси)

Така, ако се вземе под внимание само тарифата за доставяне на питейната вода, то цената на водата в София (1.05 €/m³ без ДДС) е над три пъти по-висока от тази в Атина и Мадрид.

В Барселона също се прилагат фиксирани и диференцирани цени за ВиК услугите. Фиксираната цена за домакинствата се определя според номинална пропускливост на инсталацията (куб.м/ч) и варира между 3.49 и 86.97 евро на месец.
Цена на водата в Барселона:

0 - 6 м³: 0.8000 €/m³
7 - 9 м³: 1.6002 €/m³
10 - 15 м³: 2,4894 €/m³
16 - 18 м³: 3,3189 €/m³
над 18 м³: 4,1486 €/m³
(цените са без ДДС и такси)

Цените за търговски и индустриални нужди са по-високи.

Както и у нас, така и в Испания има разлика в цената на водата в различните региони, но в страната на Дон Кихот и Санчо Панса обаче разликата между най-ниската и най-високата тарифа достига 550%, което е доста над средното за Европа (107%). От близо десетилетие испанските политици водят дебат за единно и прозрачно управление на водите и периодично се поставя въпросът за една цена на водата в цялата страна. Този дискусионен въпрос се повдига и в България от време на време.

В румънската столица Букурещ кубик вода струва 1.49 евро със всички такси и данъци, а в Прага - 6 €/m³.

"Веолия" е оператор на ВиК мрежата в София, Прага, Букурещ и Барселона

В София, Атина, Прага, Букурещ и Барселона операторите на ВиК мрежата са публично-частни дружества. Без гръцката столица, всички останали се обслужват от световния лидер в сектора - френската "Веолия" (Veolia).

Над половината от населението в Испания получава сметките си за вода от частни компании. Частичната приватизация на ВиК услугите в страната предизвика оживен обществен дебат преди няколко години. Както в България, така и в Испания различни социални организации смятат, че частното управление на ВиК операторите е съпроводено с по-високи такси, мотивирани от нуждата за възстановяване на инвестициите, плащането на концесионни такси на местните съвети и получаване на корпоративни печалби.

Най-голямото частно дружество, което оперира във водния сектор в Испания е "Веолия", която през 2022 г. купи Agbar Group (Aigües de Barcelona) и стана ВиК оператор в Барселона. По същия начин френската компания придоби и дяловете в "Софийска вода" от британската "Юнайтед Ютилитис" (United Utilities) през 2010 г. и стана собственик на концесията в българската столица. Концесионният договор изтичаше в начолото на 2026 г., но преди края на мандата на столичния кмет Йорданка Фандъкова, той беше удължен с още 8 години - до февруари 2034 г.

Чрез свои дъщерни дружества в Испания "Веолия" предоставя ВиК услуги и в редица други градове, сред които Валядолид и Аликанте, както и регионите Арагон и Астурия. "Веолия" има договори за управление на ВиК мрежата и с местната власт в Прага и Букурещ.

В България концесия е мръсна дума и едниствено водата на София се управлява на този принцип. Има и няколко частни ВиК оператора, които са към предприятия, като това на "Лукойл Нефтохим" Бургас и "Информационни носители" АД, или обслужват курортни комплекси, като "ВиК Златни пясъци" ООД или "АЦК" ООД - за голф игрище и имоти на територията на община Балчик.

ВиК операторите в Гърция са общински дружества, с изключение на тези в Атина и Солун. Гръцкото правителство има планове за консолидация на сектора, защото голяма част от дружествата са много малки и неефективни. Обсъждаше се идеята за 100% приватизация на ВиК операторите, но Върховният административен съд обяви, че това е противоконституционно и държавата запази контрола в тях. Така във водния оператор на Атина - E.Y.D.A.P. S.A, държавата има мажоритарен дял (61.3%), като акциите на дружеството се търгуват на гръцката фондова борса. Компанията има договор с държавата да предоставя ВиК услуги в област Атика до 2040 г.

Оператор на ВиК услугите в испанската столица Мадрид е общинското дружество "Canal de Isabel II", чиито цени са значително по-ниски от тези на оператора в Барселона.

Унгария - централизация без приватизация

Унгария има различен път в европейския пейзаж на управление на водите. За разлика от страните, където дебатите се фокусират върху концесия или държавен оператор, Будапеща насочи усилията си към силно централизиран, доминиран от държавата модел, следвайки политиката на Орбан. Така предоставянето на водните услуги остана в публични ръце.

До началото на 2010 г. ВиК услугите бяха предимно собственост и се управляваха от общините, понякога с миноритарно частно участие. Това се промени коренно след приемането на Закона за водоснабдителните услуги през 2011 г., който наложи строги изисквания за лицензиране, мащаб и собственост върху активите. Тези правила предизвикаха принудителна консолидация и ефективно елиминираха повечето частни и малки общински оператори.

В резултат на това секторът сега е доминиран от големи, публични регионални компании под силен държавен контрол, най-вече Nemzeti Vízművek Zrt. (у нас "Български ВиК холдинг" - бел. ред.), докато общините запазват само ограничено влияние върху активите, които някога са контролирали.

Цените на водата са централно регулирани и политически фиксирани. От 2013 г. насам цените на водата в Унгария за домакинствата са замразени съгласно правителствената политика за "намаляване на разходите за комунални услуги", като водата се третира изрично като инструмент на социалната политика, а не като услуга, чиято цена се определя въз основа на възстановяването на разходите.

Органите за определяне на тарифите са централизирани, което не позволява на операторите да коригират цените спрямо инфлацията, разходите за енергия или инвестиционните нужди. В резултат на това цените на водата за домакинствата в Унгария остават сред най-ниските в ЕС, но приходите вече не покриват пълните оперативни разходи, както и тези за обновяване на ВиК мрежата.

Достъпът до услуги остава почти универсален, но дългосрочната устойчивост е все по-оспорвана. Докладите на Сметната палата на Унгария и експертите в сектора сочат хронично недофинансиране, остаряваща инфраструктура и високи нива на течове.

Финансовата разлика между регулираните приходи и реалните нужди от поддръжка е станала структурна, което поражда опасения относно бъдещата водна сигурност, особено в условия на климатичен стрес. Така днес общественият дебат в Унгария се върти около финансовите последици от прекомерната централизация на властта във водния сектор.

Общините в Унгария протестираха срещу загубата на контрол върху местните ВиК активи, докато организациите на гражданското общество критикуваха намалената прозрачност и отчетност в система, в която решенията се вземат на централно ниво. Въпреки нарастващия експертен натиск за водна реформа, която се подкрепя от ЕС с инвестиции в инфраструктура, засега няма съществена промяна в политиката в сектора.

Унгария е необичаен случай в ЕС при управлението на водите. Държавата държи ВиК операторите, но местният контрол е отслабнал. Това показва, че липсата на приватизация в сектора сама по себе си не гарантира прозрачност, адекватни инвестиции или демократичен надзор върху управлението на водите.

България през последните години също се опитва да наложи унгарския модел, чрез силово окрупняване на ВиК операторите от страна на държавата. Националното сдружение на общините обаче категорично се протипоставя на тези опити на държавата и макар и трудно засега удържа фронта.

От 90-те години на миналия век Европейската комисия нееднократно се опитва да наложи либерализация на ВиК услугите. Въведени бяха европейски директиви, които предизвикаха транснационални протести от синдикати и неправителствени организации, като "Право на вода". Те се обявиха за защита на достъпа до вода като основно човешко право.

Изправени пред обществения натиск ръководителите на ЕС се опитаха да ускорят комерсиализацията на ВиК услугите с нови средства - специфични предписания за всяка една от страните членки чрез Европейския семестър, посочва професорът по европейска интеграция Роланд Ерне в изследването "Политизиране на комерсиализацията". Книгата е публикувана през 2024 г. от Cambridge University Press.

Източник: mediapool.bg