Юристи: По-строгите присъди са без ефект, кое дете чете НК, преди да наруши закона

Сега 11 момчета изтърпяват наказанията си в поправителния дом към затвора във Враца

Двайсет дни след убийството на 37-годишния Георги Кузев от Кричим, за което са обвинени три момчета на възраст между 14 и 16 години и две момичета на 16 и 17 години, държавата започва работа по нов закон за детското правосъдие. Обмисля и дебат дали да отвори Наказателният кодекс за по-строги наказания спрямо тийнейджърите, извършили тежки престъпления. Промените ще вървят в две посоки -

разговор за по-високи наказания при най-тежките престъпления

и изцяло нов Закон за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е от 1958 г. и според юристи дори противоречи на конституцията, защото налага наказания за деяния, които не са престъпления.

Разбира се, по българска традиция дискусията за детската престъпност и правосъдие отново е предизвикана от конкретен трагичен инцидент, а мненията се люшкат в крайности. Според нашето законодателство за децата, извършили престъпления между 14 и 18 г., действат особените правила в Наказателния кодекс. Те изтърпяват наказанията в поправителен дом до навършване на пълнолетие. Ако дотогава присъдата им не е изтекла, ги преместват в затвор за възрастни. У нас има два поправителни дома. Единият е за момчета и е към затвора във Враца, който замени закрития през 2017 г. т.нар. затвор в Бойчиновци. Другият е за момичета и е към затвора за жени в Сливен. В момента там няма нито едно момиче, но това не е изненада, защото обикновено обитателките са не повече от една-две. По данни от Министерството на правосъдието в поправителния дом за момчета към затвора във Враца са настанени 11 младежи до 18 години.

Сред тях няма за убийство или изнасилване. Всички са за кражби в големи размери, например на коли, има и за грабежи.

“Основната цел, с която се налага наказанието при непълнолетните, е превъзпитание и подготовка за общественополезен труд”, пише в закона. “Още през двайсетте години на миналия век са правени изследвания, които доказват, че между престъпността, извършена от непълнолетни, и тази от пълнолетни има огромна разлика. И тя е в това, че

детската престъпност се влияе изцяло от околната среда”,

казва преподавател по наказателно право. По думите му точно затова непълнолетният престъпник подлежи на поправяне. “Напълно е възможно младеж, който е извършил дори много тежко престъпление в детството си, като пълнолетен да няма и една криминална проява. За разлика от възрастните, в подходяща среда децата подлежат на поправяне”, допълва преподавателят. Пример са двете пловдивски момичета Мария и Антония, които преди 22 г. убиха съученичката си Маргарита. Те получиха съответно девет и осем години решетки. След като излязоха от затвора в Сливен, напуснаха страната, прекъснаха връзки с миналото и започнаха живот начисто.

Не такава обаче е историята на вече 23-годишния Иван Иванов от бургаския квартал “Меден рудник”, който през 2017 г.

закла 11-годишната Никол в асансьор

Тогава той е на 16 години и получи 6 г. затвор. През март т.г. обаче отново беше задържан, след като наръга с нож своя приятелка. През годините неведнъж се е повдигала темата за увеличаване на горната граница на наказанието за най-тежкото престъпление, извършено от непълнолетни. През 2020 г. имаше идея то да скочи на 20 години затвор. Тогава поводът беше убийството на 18-годишно момиче от 17-годишно момче.

Сега темата на дневен ред постави адвокат Димитър Марковски, който е повереник на семейството на Георги Кузев. Немалко негови колеги обаче не споделят подобно виждане. Според тях по-високите наказания за непълнолетни, няма да постигнат очаквания ефект.

“Смисълът на наказанието не е възмездие, а поправителен ефект. Системата трябва да им отговори възпитателно, а не да се отнесем към тях със същата злоба, която те са изпитали към жертвата си”, смята юрист по повод на пловдивската трагедия. И допълва, че е крещящо пълното отсъствие на превантивна политика и абсолютното вихрене на редакализация.

“Има ли някой, който, преди да извърши престъпление, чете Наказателния кодекс”, пита пък друг юрист.

Скептична е и адвокат Ивета Анадолска, която дълги години е правораздавала като съдия. Тя дава пример с високите наказания за причиняване на смърт на пътя, които не доведоха до намаляване на жертвите на катастрофи. Според нея държавата винаги е действала кампанийно, липсвала мисъл за превенцията.

И докато юристите не са на едно мнение за размера на наказанията за непълнолетни, то всички са единодушни, че Законът за противообществените прояви за малолетни и непълнолетни не може повече да съществува в този вид. И макар през 2004 г. той да претърпя значителни промени, текстовете в него не само звучат архаично, но някои остават само на хартия. Освен това законът

наказвал децата за деяния, които не са престъпления

Типичен пример е бягството от дома. Вместо към детето, избягало от дома си, да се подхожда като към жертва и да се търсят причините, то, така да се каже, става контингент на Детска педагогическа стая и към него се подхожда като към извършител на нарушение. Дори може да се стигне дотам да бъде настанено в интернат.

Според данните на Националния статистически институт през 2025 г. на отчет в Детската педадогическа стая са били водени 7892-ма тийнейджъри, като новите случаи са били 2385. Наложените мерки са 6890, като 2796от тях са забележка, 1563 са поставяне под надзор на възпитател, а 995 - под надзора на родител или настойник.

Най-много младежи, които се водят на отчет в Детската педагогическа стая, са в София - 1093-има, като новите случаи през 2025 г. са 396. Според дългогодишен член на комисия за борба с противообществените прояви в столичен район преди години били повече. От началото на тази в “Красна поляна” например са около трийсетина деца, в “Люлин” - към 50-60.

Голямата критика обаче търпят именно комисиите за противообществени прояви, създадени по съветски модел още през 1958 г. Те са тези, които решават как да бъде наказано детето. Мнозина юристи са на мнение, че час по-скоро трябва да бъдат закрити.