За първи път Финландия и Швеция вдигнаха изтребители заради руски самолети

Ние не се подготвяме за военни действия срещу Европа, заяви Путин в петък

Финландски и шведски изтребители са вдигнати за първи път на 24 септември, за да прехванат свръхзвукови руски военни самолети, летящи над Финския залив. Това е важен момент за военното сътрудничество между северните държави на фона на нарастващото напрежение с Москва, отбелязва Fox News.

Мисията се проведе ден преди руският президент Владимир Путин да отхвърли предупрежденията на европейски държави за заплахата от Москва в региона и да се подиграе на новия министър на отбраната на Естония заради подготовката на балтийската държава за евентуално руско нападение.

Финландски F/A-18 Hornet и шведски JAS 39 Gripen са били вдигнати по тревога, след като руски самолети са били засечени в международното въздушно пространство, съобщиха шведските въоръжени сили.

Руският строй е включвал транспортен самолет Ту-134, високопланински свръхзвукови прехващачи МиГ-31, предназначени за откриване и поразяване на далекобойни заплахи, както и многоцелеви изтребители Су-30, предназначени за бой „въздух-въздух" и „въздух-земя".

„Ето как изглежда тясното сътрудничество на практика", заяви генерал-майор Йонас Викман, командир на шведските военновъздушни сили, след съвместната операция.

„Изградено в продължение на години на доверие и силни лични отношения, сега можем да действаме безпроблемно заедно – като военновъздушни сили, като държави и като съюзници", добави той.

Опасенията от руската военна активност по източния фланг на НАТО нараснаха след поредица от нарушения на въздушното пространство. Сред тях са навлизането на руски дронове във въздушното пространство на Полша, преминаването на хеликоптер Ми-8 от Калининград в Полша, падането на дронове в Румъния и Молдова, както и навлизането на въоръжени руски самолети във въздушното пространство на Естония на 18 септември, след което те са били прехванати от самолети на НАТО.

В Естония министърът на отбраната Мартин Херем предупреди, че Русия може да е способна да използва военна сила срещу Естония в рамките на една година. Той заяви, че Талин трябва да прецени дали отбраната на страната е достатъчна за подобен сценарий. Премиерът Кристен Михал заяви, че правителството е готово да затвори граничните пунктове в кратък срок, ако оценките за заплахата се променят.

В петък, по време на Международния форум на обединените култури в Санкт Петербург, Путин отхвърли подобни предупреждения.

„Много хора в Европа казват, че очакват нападение от Русия и затова твърдят, че трябва да се подготвят за война с Русия", заяви Путин.

„Искам още веднъж да подчертая: ние не се подготвяме за военни действия срещу Европа. Нямаме такива планове, няма основания за тях и най-важното – няма реален мотив да ескалираме ситуацията с Европа", каза руският президент.

След това Путин се подигра с предупрежденията на Херем.

„Както казваме на шега в Русия: „Циркът си тръгна, но клоуните останаха". Това е политическо клоунство. ... Очевидно тези изявления са пълни глупости и абсурд", заяви Путин.

Естония се намира от другата страна на Финския залив спрямо Финландия, като трите държави са част от все по-интегрираната северна и източна отбранителна система на НАТО на фона на опасенията от руската военна активност.

Финландия официално се присъедини към НАТО като 31-вия член на алианса през април 2023 г., с което приблизително се удвои сухопътната граница на НАТО с Русия. Швеция стана 32-рият член през март 2024 г. Естония, която възстанови независимостта си от Съветския съюз през 1991 г., е член на НАТО от 2004 г.

Районът на Балтийско море също остава в състояние на повишена готовност след инциденти с газопроводи, саботажи и хибридни заплахи след руското нахлуване в Украйна през 2022 г.

През юни НАТО заяви, че засилва защитата на държавите от източния фланг в киберпространството и космоса и помага на страните да изграждат устойчивост срещу враждебни действия на Русия, включително кибератаки, саботажи и нарушения на въздушното пространство. От НАТО заявяват, че военните дейности по източния фланг са изцяло отбранителни и че алиансът е „готов, желае и способен да защити всеки съюзник".

Алиансът заяви, че нападение срещу която и да е от държавите членки ще бъде последвано от „категоричен отговор".

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро подчерта ролята на Вашингтон в алианса по време на посещение в Айова. Той заяви пред Асошиейтед прес, че Путин „знае, че Съединените щати и Европа са напълно взаимосвързани".

„Трябва да сме сигурни, че сме подготвени, че сме силни и той го знае", каза Рюте.

„И ако направи нещо глупаво, знае, че реакцията ни ще бъде твърда", предупреди той.

Европейски разузнавателни служби заявиха на 24 септември, че Русия може да подложи на изпитание отбраната на НАТО.

Разузнавателната служба на Дания оцени риска от ограничена руска военна атака срещу държава от НАТО през следващите месеци като „нисък, но нарастващ". Според нея се очаква Москва да засили хибридната си кампания срещу НАТО и Запада.

Службата посочи, че пълномащабно руско нахлуване в държава от НАТО остава много малко вероятно, но вече не може да бъде изключено.