Зловещата резиденция на Хитлер в Алпите

Орлово гнездо" е запазено като атрактивен ресторант, но преди дни беше умишлено запалено от психично болен мъж
Крие лукс, мистериозно загинали строители, тайни срещи на върха и сватба по време на война
На 1834 метра надморска височина, високо в Баварските Алпи, е сгушена една от най-недосегаемите сгради на нацисткия режим. До нея води път, прокаран през скалите с кръвта на няколко загинали строители. Последните метри до входа се изминават със златен асансьор, скрит в сърцето на планината. От терасите се открива величествена гледка към заснежените върхове, която може да спре дъха на всеки.

Това е “Орлово гнездо” - официалната резиденция на Адолф Хитлер. Въпреки че е построена за 50-годишния му юбилей, той се страхува да прекарва време там и я посещава само 14 пъти - винаги, когато трябва да се срещне с висши представители от други страни.

Въпреки падането на Третия райх тази сграда остава една от малкото непокътнати във времето. Превръща се в ресторант и туристическа атракция. Само преди дни обаче, на 23 октомври 2026 г., там избухна голям пожар. Пламъците обхванаха историческата постройка, а спасителните екипи се изправиха пред изключително сложна задача. Около 200 пожарникари и служители на спешните служби участват в операцията по спасяването ѝ. Снегът, силният вятър и трудният достъп до планинския връх усложниха гасенето. Няма пострадали хора, тъй като пожарът е възникнал, когато не е имало посетители.

Разследването бързо доказа умишлен палеж и още същата вечер задържа 33-годишен мъж, който е забелязан да се отдалечава с мотоциклет без регистрационни номера от района. Той се е съпротивлявал и се е опитал да избяга. Все още се изяснява какви са мотивите му. Проверяват се евентуални политически подбуди, но първоначалните експертизи показват, че извършителят има психическо заболяване, а прокуратурата допуска, че способността му да носи наказателна отговорност може да бъде намалена. В момента е настанен в психиатрична болница.

Пожарът е нанесъл катастрофални щети на "Орлово гнездо".

Германските власти все още не са обявили окончателните резултати от разследването, но пожарът е нанесъл катастрофални щети.

Сградата вероятно няма да може да бъде възстановена в пълния си вид. Въпреки това общината в Бавария, която е собственик на имота, започва укрепителни дейности, за да подготви сградата за зимата. Предвидени са доставки на материали с хеликоптери. Те ще направят всичко възможно да я спасят, защото е важно парче от историята на нацистка Германия.

Всъщност зад прочутата резиденция на Хитлер се крият не само легенди за него, но и политически интриги, инженерни подвизи и загадки около действителното ѝ предназначение.

Историята на “Орлово гнездо” започва през 1937 г. Идеята за построяването й е на личния секретар на фюрера Мартин Борман, който по-късно става ръководител на канцеларията на нацистката партия. Той искал Хитлер да има представителна сграда за срещи и приеми, която да впечатлява чуждестранните гости, но да бъде на труднодостъпно място. За целта избира върха на планината Келщайн, над Берхтесгаден. Проектът е поверен на архитекта Рудерих Фик, работил и по други сгради в района на Оберзалцберг.

Планът е повече от амбициозен, защото първото голямо предизвикателство не е самата сграда, а пътят до нея, който практически не съществува. Строителството му започва през 1937 г. и продължава само 13 месеца. Трасето е дълго 6,5 км, преодолява около 700 метра денивелация и преминава през 5 създадени тунела. Изсичането му в скалите изисква сериозни инженерни решения и огромна организация на труда.

В работата са включени 3800 работници от Германия, Австрия, Италия и Чехословакия. Но докато огромният проект се представя като триумф на германската инженерна мисъл, на самия строеж се разиграват и обикновени лични драми, понякога с фатален край. Изключително трудният терен, кратките срокове и огромният натиск водят до стотици инциденти, при които работници загиват или са ранени. Официално е записано, че умират 8 от тях, но данните са оскъдни. Неофициални истории съобщават за много повече починали.

На 10 август 1937 г. петима работници загиват при свлачище в района на строителството, а през зимата на 1938 г. работническа група е застигната от лавина. Двама успяват да се измъкнат сами, а трети е спасен от колегата си Вилхелм Хаузер. Един от смъртните случаи е резултат от конфликт между колеги заради неизплатен облог.

След завършването на пътя посетителите пак не можели просто да стигнат с автомобил до самата сграда. Последният участък включвал тунел, прокопан в скалата, и величествен златен асансьор, който ги изкачвал до върха. Едва след това започва изграждането на самата постройка.

Една от най-впечатляващите особености на сградата всъщност е този асансьор с месингово покритие, огледала и луксозно обзавеждане, който сякаш пробива сърцето на планината. За да се стигне до него, посетителят преминава през тунел, дълъг приблизително 126 м. След емблемата на резиденцията изминава вертикално разстояние от около 124 м, преди да отвори врати в първата зала. Съоръжението е било замислено като демонстрация на лукс, техническа мощ и контрол над природата. Предвиден бил и отделен резервен асансьор за спешни случаи. Интересен детайл е, че основният механизъм работи десетилетия наред, преди през 1972 г. да бъде заменен с по-модерни компоненти.

В края на лятото на 1938 г. сградата е готова. На 31 август администрацията на Оберзалцберг поема управлението ѝ. Популярната версия гласи, че “Орловото гнездо” е подарък от нацистката партия за 50-ия рожден ден на Хитлер на 20 април 1939 г. Резиденцията обаче била завършена още месеци по-рано и е предадена на фюрера. Така за кратко време Третият райх успява да създаде един от най-впечатляващите планински строителни обекти в Европа.

Само че Хитлер не харесвал особено своя дворец и почти не стъпвал там. Той посещава мястото сравнително рядко – само 14 пъти между септември 1938 и октомври 1940 г., главно за срещи с дипломати и чуждестранни гости. Обикновено оставал за няколко часа. Специално обзаведеният за него кабинет така и не бил използван, а в кухнята не била приготвено дори едно ястие за фюрера. В популярните разкази се споменават страхът му от височини, опасенията му да не се счупи асансьорът и притесненията му от гръмотевични бури. Всъщност името “Орлово гнездо” става популярно в другите страни благодарение на френски дипломат, който описва мястото като Nid d'aigle в доклад за посещението си през 1938 г. По-късно описанието е публикувано и на английски и е разпространено от вестниците.

Смята се, че последното официално посещение на диктатора за среща в резиденцията е на 17 октомври 1940 г., когато приел принцеса Мари-Жозе, сестра на белгийския крал Леополд III. През войната тя се оказва между две държави, свързани с различни политически лагери: родната ѝ Белгия е окупирана от Германия, а Италия е съюзник на Хитлер. През 1930 г. се омъжва за италианския престолонаследник Умберто Савойски, с което става престолонаследница на Италия. По-късно, след абдикацията на крал Виктор Емануил III през 1946 г., тя става кралица, но само за около месец, преди монархията да бъде премахната.

Тя отива при Хитлер, защото през май 1940 г. Германия напада Белгия. Крал Леополд III се предава на 28 май и остава в страната под германска окупация. Белгийското правителство обаче се установява в Лондон и продължава съпротивата срещу нацисткия режим. Така те са в сериозно политическо противоречие. Леополд III е изолиран от управлението на страната, но продължава да търси възможност да разговаря с фюрера. Именно тук се намесва сестра му Мария-Жозе. Тя трябвало да уговори среща между брат си и Хитлер. На 19 ноември 1940 г. тя действително се осъществява, но в “Бергхоф” - личната резиденция на Хитлер в Баварските Алпи, в която всъщност той предпочита да стои. Там прекарва значителна част от времето си, приема държавни ръководители, провежда срещи с най-близкото си обкръжение и ръководи войната.

Срещата между двамата държавници продължава близо 3 часа – от 15 до 17,49 ч, като с тях е само преводачът Пол Шмид. Белгийският крал поставя няколко въпроса пред Хитлер, относно облекчаването на тежестта на германската окупация, но разговорът не води до конкретни резултати. Няма официален протокол, а това събитие от историята остава тайна до края на войната.

За разлика от Хитлер, други представители на нацисткото ръководство използват сградата за почивка и частни събирания. Ева Браун например се чувствала като у дома си там и често посещавала резиденцията. Тя идвала с приятели и роднини, разхождала кучетата си по планинските пътеки и прекарвала време в любимата си част от сградата, която по-късно започнали да наричат “стаята на Ева Браун”.

Запазени кадри показват как тя се разхожда в района, докато нацисткият елит се наслаждава на алпийските гледки.

Именно там тя организира и сватбата на по-малката си сестра Маргарете, наричана Гретл Браун, на фона на световната война. На 3 юни 1944 г. тя се омъжва за Херман Фегелайн, офицер от СС и човек от обкръжението на Хайнрих Химлер. Но историята има мрачна развръзка. През април 1945 г., когато Третият райх се разпада, Фегелайн напуска Берлин и е заловен от хората на Хитлер. Подозренията са, че се опитва да избяга и да се спаси от настъпващите съветски войски. Той е разжалван и екзекутиран по заповед на фюрера на 28 април 1945 г.

В онези дни германската армия отстъпва по всички фронтове, а нацисткото ръководство напуска постепенно своите позиции в Баварските Алпи. На 25 април съюзническата авиация нанася тежък удар по Оберзалцберг. Бомбардировките унищожават голяма част от комплекса, включително “Бергхоф”. На 30 април Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункера под Берлин.

Но “Орлово гнездо” оцелява. Високото му местоположение и обстоятелствата около атаката го спасяват от разрушение. Още в началото на май американски и френски войници достигат района. Вътре те откриват мебели, посуда, предмети на изкуството и лични вещи, оставени от предишните обитатели. Започва разграбване. Военните си вземат сувенири, включително сребърни прибори и други предмети. Някои отчупват парчета от мраморната камина. Част от предметите впоследствие се озовават в САЩ и други държави. Прибори с името на Хитлер се появяват на търг във Великобритания десетилетия по-късно.

След приключването на войната в Бавария се разгръща сериозен спор какво да се прави със сградата. За едни “Орлово гнездо” е просто нацистка реликва, която трябва да бъде унищожена, за да не се превърне в място за поклонение на привържениците на Хитлер. За други обаче разрушаването му би означавало заличаване на материално свидетелство за престъпленията на режима.

В крайна сметка резиденцията е запазена благодарение на усилията на местния политик Карл Теодор Якоб, който подкрепя идеята обектът да бъде отворен за посетители. През 1952 г. сградата започва да функционира като планински ресторант. През 1960 г. управлението на имота е прехвърлено към специална фондация към общината, чиито приходи се използват за общественополезни цели в района. През следващите десетилетия са направени ремонти и промени в интериора. Добавени са места за хранене и тераси, а сградата постепенно се превръща в една от най-популярните туристически забележителности в Бавария.

А днес баварските власти ще се опитат да върнат духа на резиденцията за всички онези, които искат да се докоснат до едно от най-противоречивите свидетелства за историята на нацистка Германия.

Източник: 24 часа