10-и НОЕМВРИ - ЕДИН ТЪЖЕН ДЕН

10-и ноември 1989 
Беше около десет-единадесет часа. Вървях по "Шипка" към Софийския университет за лекции - тъкмо беше започнала учебната година след задължителната, но наситена с толкова много емоции, запознанства, китарени партита и купони... студентска бригада в консервната фабрика на гр. Стамболийски. 
Още е пред очите ми следната гледка: в задния двор на ректората в кошче за боклук съзирам портрет на Живков!!! 
Малко след това чувам, носи се мълва сред колегите: "Живков паднал!" "Край с комунизма!" "Смърт на диктатурата!"
Беше като сън.
Чудиш се, тези твърдения дали са истина или... фантасмагория някаква, груба шега, халюцинация. 
Истина беше!
И за нас, зайците първокурсници в мастодонта Софийски университет, тази новина промени всичко. 
От учебната програма (ура, паднаха разни задължителни идеологически предмети), последва студентската стачка и отмяна на изпитите след втория семестър. 
Роди се студентското тв-предаване "Ку-Ку" през 1990 г., което се превърна в явление в медийния и обществения живот на България, и аз, бунтарката на осемнадесет, много скоро станах част от екипа му. 
Година по-късно на 10-и ноември мама ни организира кръщене,  на мен и сестра ми, в църквата "Света Неделя", а на същия ден християнка и арабин се ожениха: кукувците Мадлен Стайкова и Нидал Алгафари.
Бяха месеци, години на еуфория. 
Особено сред нас, младежите, които абсолютно твърдо (колко сме били наивни) вярвахме, че демокрацията идва и че веднъж завинаги комунизма си отива. Затова веехме нон-стоп сините знамена на свободата по балконите на студентските си квартири и от прозорците на общежитията в Студентски град. Основни участници бяхме в многохилядния митинг пред Народното събрание през декември 1989, когато Петър Младенов изрече: "По-добре танковете да дойдат!"
Вярвахме!
Вярвахме в Промяната!
Вярвахме, че един унизителен за човешкото достойнство строй си отива завинаги, че никога няма да се върне тоталитаризма, клиентелизма, демагогията. Клишираната, гротесктна идеология, в която никой НЕ вярваше.
Вярвахме, че е ударил часът на Истината и Свободата.
10-и ноември 2023 г.
Спомих си днес онова време от преди 34 години, защото наблюдавам как днешните млади живеят с илюзиите си, с наивната вяра, че една друга Промяна ще се случи днес - че едни млади хора като тях, които сега превземат властта, ще направят живота им по-добър, по-хуманен, по-справедлив. 
Нищо такова няма да се случи.
Днешните променители на историята са много по-зли от онези, които ние като млади се радвахме, че историята свали.
Днешните променители на историята са поколение, което няма изградена морална основа и истинска, а не афиширана като партиен лозунг, ценностна система - то е поколение, за което парите се превърнаха в бог, половете се размиха, кравите се унищожават, за да не тровят въздуха с естествените си нужди, а животът е едно безкрайно "уау", "ок" и "страхотно"... 
С една дума: лъжата се превърна в истина! Несвободата и робството се прокламират под знамето на свободата и "отговорното" поведение.
Историята позволи да царства отново Лъжата - и този път тя е още по-безкомпромисна и урoдлива от онази преди 10-и ноември 1989. 
Няма какво да празнуваме днес.
Днес е само ден за много тъжна равносметка.
Не синьо, не червено, а черно е знамето, което се вее днес над поробената ни от една друга идеология, родина.
И стига с тези "европейски ценности"! Евроатлантически! Кои са тези ценности? Някой може ли да ги назове? Имат ли връзка с разума, човешкото достойнство и хуманизма? 
Пълна деградация е на човешкото и нормалното в техния генезис!
Днес Софийския университет ми изглежда като една стара, омаляла и овехтяла сграда на едно от кръстовищата на столицата, която не събужда в мен вече нито респект, нито възхищение.
А студентите - никаква стачка не биха могли да организират, конформизма противоречи на духа на революцията. А и преподавателите - кучета ги яли! Гледат да си получават заплатиците - като най-обикновени чиновници, и отдавна не се занимават с... идеи, идеали, мислене и възпитание. 
Историята направи поредния кръг по спиралата на времето.
А времето е илюзия.
Ж.К.
(По ирония на съдбата куклата Ку-Ку, за която се караха като цигани момчетата кукувци КОЙ от тях да я вземе, в годините, в които тя, куклата, беше емблематична и твърде доходосна, сега... от 6-7 години си живее тихо и кротко при мен... в музея... на куклите.)