Да си спомним за Иларион Драгостинов

Да си „супер“ успял само на 24 години и да избереш саможертвата за народа си? Това е една от тези истории, които оставят непонятни в днешното ни време, което все ни учи как да сме „супер успешни“. Става дума за Иларион Драгостинов. 

Роден е в Арбанаси през 1852 г. в семейството на заможния търговец Иван Драгостинов, а дядо му по майчина линия е още по-богатият Панайот Анастасоглу. По това време доста голяма част от по-заможните и образовани българи се „гърчеят“ и всъщност първоначално малкият Иларион Драгостинов говори на гръцки дори в семейството си. 

Гърция е вече независима държава (гърците се сражават наистина храбро и дълго за свободата си), любимка на великите сили, а владеенето и общуването на гръцки език се е считало за признак на интелигентност. Това е бил език на „успелите българи“. 

Покрай борбите за българска църковна независимост Иларион Драгостинов изживява обрат и става един от най-пламенните защитници на българското. Възпитан в прогръцка среда, той се превръща в един от най-активните борци с „гърчеенето“ и се включва в работата на прочутото читалище „Зора“ в Русе. 
Скромен, ученолюбив и със способност да учи езици – освен български и гръцки, Иларион бързо усвоява още френски, немски, турски, италиански и румънски. Но това не е всичко – на твърде млада възраст той развива успешна търговия и то на международно ниво. Има търговска къща със стабилни връзки във Виена, Цариград, Одеса, Букурещ, Галац и Гюргево. 

Какво повече може да иска един млад човек? Богат и успял, образован хубавец с шест езика и връзки и познанства от Австрия до Русия. Както казва един мой по-практичен познат – оставало му е да „върти бизнеса“ и да „гони булките“.

Вместо това обаче Иларион почва да „върти“ революцията и да „гони“ една мечта. Мечтата за българската свобода. Зарязва кантората си и започва работа като телеграфист. По една причина – по този начин може да съобщава на Българския революционен комитет в Букурещ всичко, което минава по османския телеграф. 

Няма да се спирам на цялата му революционна дейност, но Иларион Драгостинов е един от най-дейните и важни членове на БРЦК. Той е и избран за главен апостол на Втори революционен окръг с център Сливен, подготвящ въстанието през 1876 година. Негови са думите: „Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се“. 

За разлика от някои други дейци, които удобно изчакват развоя на бурните събития от Панагюрище и Копривщица при избухването на Априлското въстание, Иларион веднага обнародва бунтовна прокламация и поема към Балкана с малка чета. Малка, защото малцина го последват. 

Тук, заедно с четата на известния Стоил войвода, води кървави сражения с османските потери. Загива на 10 май в района на прохода Вратника. Отива си на 24 години. 

Как ли пазим паметта за него? Ами да видим. Държавата, родена от кръвта на такива като Иларион, така забатачи родната му къща в Арбанаси (къщата била държавна собственост), че тя най-накрая се саморазруши. Един бивш училищен директор, Стоян Калпушков, водеше години упорити пунически войни да я съхрани, а българската държава му отговаряше с упорито безхаберие и нехайство. 
Къща на повече от два века, с уникални резбовани тавани и библиотека, на която и днес бихме завидели, просто рухва. А мястото, където се е родил човек, жертвал „рахатлък“ и охолство и загинал за нас, българите, се превърна в „буренясало сметище“. Буренясало като душите ни.