Днес вдигам чашата за баща ни! За родения днес Любен Дилов-син, който категорично беше една цветна, многопластова картина насред често безцветните пейзажи

Днес вдигам чашата за баща ни! За родения днес Любен Дилов-син, който категорично беше една цветна, многопластова картина насред често безцветните пейзажи
19-11-2026г.
0
Гост-автор

„Времето и вълните не чакат никого. Това е една безкрайно стара поговорка. Моряците и рибарите я използват, когато искат да кажат, че пътят на кораба е предопределен от океана, а не от човешките желания. Но понякога, докато чакам да изстине чаят и съм обзет от философско настроение, се замислям над нея. Вълните не чакат никого и това е истина. Но времето? Дали времето, в което съм бил роден, не е чакало точно моята поява?“
Нямам никакво съмнение, че времето е чакало точно неговата поява. Баща ни е роден на днешната дата през далечната 1964 година. Казвам „далечна“  година, защото изглежда далеч назад за мен, но всъщност постави началото на един твърде кратък живот, в който той успя да извърви забележително дълъг път и да докосне безброй човешки съдби. Къде повече, къде по-малко, но със сигурност – паметно! 
Баща ни умееше с лекота да преплита всякакви, на моменти даже абсурдни вселени в едно и с доза хумор да изгражда разбирателство между тях. Той често виждаше в хората качества, които самите те обикновено не забелязваха, а и може би изобщо не притежаваха! Дали е сбъркал, или не, вече няма никакво значение. В крайна сметка винаги е приятно някой да вижда хубавата ти страна, било то и измислена! Все пак светът и нашите представи за самите нас и останалите около нас си ги рисуваме ние!
Днес вдигам чашата за баща ни! За родения днес Любен Дилов-син, който категорично беше една цветна, многопластова картина насред често безцветните пейзажи, една вълна, която тръгваше в обратната посока на морето... И сега съм убедена, че отново е в съвсем различна посока някъде там и предизвиква космически и необятни усмивки! А нашата обич ще си я носи завинаги! Така сме я отпечатали върху душата му, че е като упорито петно върху бяла риза -няма препарат, няма пране, няма отърване от нас! 
PS Тази песен често я слушахме когато бяхме деца... С нея сега си припомняме, че земното и неземното са на едно невидимо око разстояние! 

Автор: Милкана Дилова

© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.