Доц. Румен Бостанджиев: Половете са само два, ВКС легитимира джендърната „нова нормалност“

Биологичният пол не може да бъде сменен, а съдът може единствено да промени името, ЕГН и пола в документите. Решението на ВКС легитимира субективния избор като „нова нормалност“, отнема правото на българския съд на самостоятелна преценка и отваря път към необратими хормонални и хирургични намеси. Това заявява пред „24 часа“ сексологът и психотерапевт доц. д-р Румен Бостанджиев по повод първите от 2020 г. решения на ВКС за промяна на гражданския пол. Според него джендърната идеология подменя биологичната реалност, удря по семейството и превръща сексуалността в потребителско забавление, откъснато от създаването на поколение. Той предупреждава още, че критериите за „джендър дисфория“ са изцяло субективни, което на практика позволява промяна на идентичността без обективни медицински доказателства, а най-сигурната защита на децата е забрана на джендърната пропаганда в детските градини и училищата и по-строг контрол върху работата на финансирани отвън НПО.

- Доц. д-р Бостанджиев, за първи път от 2020 г. ВКС допусна промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални. Как да разбираме това?

- Тази промяна можем да коментираме в няколко аспекта, тъй като това решение събужда доста противоположни реакции.

Най-напред нека да разграничим промяната на гражданския пол (промяна на пола, името и ЕГН, вписани в документите за самоличност) с често използваната фраза “промяна на пола”. Реално полът няма как да се промени. Всеки от нас се ражда с мъжки или с женски пол, който е зададен генетично и който определя всяка наша клетка като мъжка или като женска. Това е въпрос на генетична даденост, която се формира още в момента на оплождането. Биологичният пол няма как да бъде променен. Това, което се променя и което е въпрос на дебат в тази връзка, е промяната на така наречения “граждански” пол. Това е полът, с който сме идентифицирани в документите си за самоличност и който обикновено съответства на субективната ни полова идентичност (изборът ни да се самоопределяме като мъже или като жени на основата на биологичния ни пол). За разлика от биологичния пол, който е ясно обективно  детерминиран на генетично ниво и може да бъде обективно установен чрез клинични и лабораторни методи, половата идентичност е изцяло субективен феномен, който зависи от личния избор на индивида. Дали аз ще се идентифицирам като мъж, или като жена, основно зависи от биологичния ми пол, но е и въпрос на възпитание и социализация в семейството и обществото.

На основата на биологичния пол се формира половата идентичност още в първите години на живота, а в зависимост от нея децата усвояват специфичните полови роли, характерни за мъжете или за жените в дадено общество и култура. В клиничната практика съществува ситуация, при която лица с еднозначно определен биологичен пол по най-разнообразни причини избират да се идентифицират като индивиди от противоположния пол. В тези случаи не става дума за интерсексуални състояния, при които поради генетични малформации тялото има елементи на мъжката и на женската полова система, известни като хермафродитизъм, нито пък за проява на хомосексуална еротична ориентация, при която половата идентичност съответства на биологичния пол, но изборът на еротични партньори е ориентиран към хора от същия пол. В случаите, означавани в науката като “транссексуалност”, става въпрос за разминаване между биологичния пол и субективния избор на полова идентичност. Както често се изразяват такива лица - тяхната мъжка или женска душа е попаднала погрешно в тяло от противоположния пол. Независимо от някои недоказани хипотези, които се опитват да обяснят това разминаване с различни патогенни влияния по време на вътреутробното развитие, за момента няма ясни доказателства, които да дават биологично обяснение на подобно разминаване. В същото време най-различни психологични и социални причини могат да мотивират дадена личност да предпочете идентифицирането с пола, който е противоположен на биологичния. Най-често в тези случаи става въпрос за травматични преживявания в ранното детство.

- Каква ви е професионалната реакция, когато някой човек се заяви като транссексуален?

- Когато дойде някой и каже: “Аз се чувствам мъж, но съм жена” или обратното, ние изпадаме в недоумение, защото се получава злоупотреба с ключови понятия в психологията. “Чувствам се” означава човек да сподели емоционално преживяване. Аз се чувствам радостен или тъжен, но как се идентифицираме, е въпрос на избор. Все едно аз да отида в американското посолство и да кажа: “Аз искам да получа американски паспорт, защото се чувствам американец.”

Получава се абсурдно разминаване между обективните факти, които могат да бъдат установени по безспорен начин, и субективния избор, заявен през желанието да бъда приеман от другите като представител на противоположния пол. В последните десетилетия изключително редките случаи на лица с т.нар. транссексуално състояние станаха отправна точка за развитието на джендърната теория на американската философка Джудит Бътлар. Според нея полът не е обективен биологичен факт, а мисловна конструкция в главите на хората. Джендърната теория подменя понятието “пол”, което ясно изразява разполовяването на живата природа на мъжки и женски пол, изпълняващи специфични роли в репродуктивния процес, със заимстваното от филологията понятие “джендър”, което според различни интерпретации наброява над 80 разновидности и е откъснато от връзката му с репродукцията.

С тази подмяна се прекъсва връзката между пола и създаването на поколение, изграждането на семейство, свързването с корените и стремежа да предадеш родовата и народностната традиция в бъдещото поколение. Сексуалността се интерпретира единствено като сфера на забавление, в която доминира егоцентричната освободеност от чувството за отговорност към общността и пълната отдаденост на потребителското удоволствие. Неслучайно през последното десетилетие джендърната теория се превърна в джендърна идеология, която стана основно оръжие на съвременния неолиберализъм.

С легитимирането на възможността за промяна на гражданския пол се създава обществена нагласа, която приема “новата нормалност”.

Според нея е допустимо още в детската градина дечицата да бъдат питани какъв пол си избират, а решението на непълнолетни деца за “смяна на пола” да не може да се оспори от техните родители и с подкрепата на неправителствени организации да задължава медицинските специалисти да прилагат хормонални и оперативни интервенции, които на практика водят до лишаването на децата от репродуктивни функции. Подобна  политика бе провеждана в Канада и някои други страни, което доведе до бурно негодувание както в научната общност, така и сред населението на засегнатите държави. Подобен опит за законодателна промяна бе направен и у нас преди години, но още на етап обсъждане в парламентарна комисия срещна категоричен отпор от страна на повечето политически сили, заинтересованите организации и общности. За мен най-притеснителното в коментираното решение на ВСК е фактът, че то се основава не на някакви обективни аргументи, свързани със социалното въздействие от подобна промяна, а с безапелативното приемане, че българският съд няма възможност за самостоятелно решение, различно от това на СЕС. Политика

- Т.е. нашият съд няма право да взима самостоятелни решения, защото решенията на Европейския съд са с приоритет и те действат, без ние да можем да кажем и да направим нищо.

- Да. Българският съд няма право на суверенно мнение. И се създава една благовидна фасада, че уж се защитава човешкото достойнство. Но от кого? Аз не зная поне един случай, при който някой да е бил малтретиран от институциите поради това, че е избрал да се идентифицира с пол, различен от биологичния му. В нашата съдебна практика обаче проблем при промяна на гражданския пол би възникнал на друга основа. Българският съд все още използва в експертните заключение понятието “транссексуалност”, което фигурираше в предходната версия на Международната класификация на болестите (МКБ 10). От няколко години СЗО прие 11-а ревизия на МКБ, която, за да се депатологизира транссексуалното състояние, го извади от групата на психичните разстройства  и го заменени с доста абстрактното понятие “джендър дисфория”. Всички критерии, по които лекарят, натоварен от съда с изготвянето на съдебномедицинската експертиза, трябва да прецени дали лицето е транссексуално или с джендърна дисфория, са абсолютно субективни. Това означава, че няма формални пречки всеки, който има мотив да променя идентичността си, да го направи без особени усилия. Каквито и да било медицински и лабораторни изследвания няма как да установят обективната истина. А съществуващата доскоро практика да се доказва категоричността на желанието за промяна на пола с провеждана хормонална терапия или извършени хирургични интервенции реално влиза в конфликт с нашето право. На всеки лекар е известно, че осъществяването на медицински интервенции, които водят до трайно увреждане на репродуктивните функции, се третира като нанасяне на тежка телесна увреда и е наказуемо. Затова единствената легитимна възможност за подобни намеси е след промяна на гражданския пол. Но тук още веднъж следва категорично да подчертая, че полът няма как да бъде сменен. Съдът може да вземе решение за издаване на нови документи за самоличност с друго име и ЕГН. След това, по избор на лицето, то може да се подложи на различни хирургични и хормонални въздействия с цел да доближи телесните си особености до тези на противоположния пол. Обикновено тези интервенции водят до необратима загуба на репродуктивна способност, но това не сменя пола.  

- Добре, кой има интерес от това и каква е целта на подобно нещо? Какъв е смисълът да се удря по половата идентичност?

- Логично половата идентичност е точно това, което ни дава възможност в зряла възраст да изграждаме интимни връзки и семейство, в което да създаваме, отглеждаме и възпитаваме децата си. Подмяната на понятието пол с джендър премества фокуса на вниманието от основополагащата репродуктивна функция на пола, свързана със създаването на семейство и поколение, към сексуалното общуване като необвързано забавление, нямащо нищо общо със семейството и продължаването на рода. Затова много експерти виждат в пропагандирането на джендърната идеология нанасяне на удар върху основната структура на обществото - семейството. А разрушаването на семейството е прекъсване на родовите връзки и памет, на чувството за отговорна принадлежност към общностите, в които живеем,  на националното ни самосъзнание и съзнанието, че оцеляването и развитието ни като личности е възможно единствено ако сме съпричастни към общата ни народностна съдба. Това, което днес най-агресивно се противопоставя на чувството ни за национално достойнство и просперитет е войнстващият потребителски егоцентризъм, превръщащ индивидуалната свобода в лична безотговорност и социална неангажираност. Личните ми впечатления от съдбата на хората, успели да променят гражданския си пол, по никакъв начин не подсказва, че това ги е направило по-добре интегрирани в обществото, по-щастливи в личните си отношения или способни да осмислят по-добре живота си в професионален и личен план.  

Фантазията, че с получаването на нови документи за самоличност автоматично ще влязат в рая, много бързо се разбива в реалните предизвикателства на живота, които нямат нищо общо с това в какъв род се обръщат към човека и дали ползва мъжката или женската тоалетна. В много научни публикации по света вече се коментира масовото разочарование от епидемичния ентусиазъм, с който много млади хора бяха накарани да повярват, че всичките им проблеми ще се решат с “промяна на пола”.

- А според вас има ли възможност децата и младежите да бъдат предпазени от прибързаното и недостатъчно мотивирано решение за “смяна на пола”?

- Най-сигурната защита е забраната на джендърната пропаганда в детските заведения и училището. У нас работят множество неправителствени организации с външно финансиране, които работят с т.нар. от тях ЛГБТ деца. Независимо от някои законови ограничения, които бяха въведени през последните години за подобна активност у нас, професионалният и обществен контрол върху дейността на подобни НПО-та следва да се засили.

- До каква степен хирургичните и хормонални интервенции, които се предприемат след промяна на граждански пол, са безопасни за здравето?

- Промяната на гражданския пол не е обвързана с подобни медицински интервенции, нито пък те са необходимо условие за съдебно решение в тази посока. Въпрос на личен избор е лицата с променен граждански пол какво ще направят. Невинаги обаче информираното съгласие, което се изисква в някои клиники, гарантира, че интервенцията няма да предизвика негативно отражение в бъдеще. Радикалната промяна в хормоналния баланс на организма е твърде драстична мярка, а липсват достатъчно продължителни изследвания, които да доказват безопасността ѝ.

- Работили ли сте с човек, който е искал да си смени пола, или вече го е сменил?

- През последните години многократно съм бил вещо лице по дела, свързани с промяна на гражданския пол. В една част от случаите мотивите за подобна промяна са били разбираеми и съответствието на споделения индивидуален опит с критериите на МКБ 10 за транссексуалност са били причина да подкрепям тези лица в съда. Често обаче желанието за смяна на пола е звучало по-скоро като свръхценна идея, към която определени личности се фиксират. За съжаление, малко от тези хора са потърсили психотерапевтична подкрепа след решението на съда и поради това ми е трудно да преценя дали това е било оптималното решение.

CV

Завършва Медицинска академия - София, през 1983 г. и първоначално работи в Психодиспансера в Благоевград

Печели аспирантура и 15 години работи като терапевт и университетски преподавател в Сектора по сексология към Медицинска академия - София

Шест години е фамилен и групов психотерапевт в Дневния център на Психиатричната клиника на УМБАЛ “Александровска”

От 2006 г. е доцент към Центъра по хуманитарни науки на Бургаския свободен университет, където преподава в програмите по психология, социални дейности и начална и предучилищна педагогика.

Преподавател е и към Медицинския факултет към СУ, НБУ, НАТФИЗ, Медицинския факултет на Държавния университет “Асен Златаров” в Бургас, Тракийския университет в Стара Загора, Медицинския колеж в Стара Загора и ФОЗ към Медицинския университет в София.

Има десетки следдипломни квалификации в страната и чужбина, както и много професионални публикации. Участва в разработването на няколко програми по сексуално образование и е съавтор на учебник по биология и здравно образование за 7-и и 8-и клас.

Източник: "24 часа"