Джереми Кларксън: Ние сме в разгара на преврат. Кой, по дяволите, стои зад него?

Един ден синът ми дойде на вечеря преди футболната среща и докато се суетеше над Ага, приготвяйки особено хубаво пържено месо, се смяхме коя безобидна дума е била забранена този ден и кой е бил “отменен”. И тогава, след кратка пауза, той каза с тържествено лице: “Знаеш, че се води война, нали?”

Той не говореше за Украйна. Говореше за пълна лява кампания за разкъсване и изгаряне на тъканта на Великобритания. А гениалното е, че никой не знае, че това, което правят, е сериозно. Смеем се, докато сменят името на началното училище “Сър Франсис Дрейк” с нещо по-малко “робовладелско”. Мислим, че всичко това е една голяма шега. Но не е така.

Помислете какво обикновено се случва по време на военна операция, а след това вижте какво е направила “будната” левица тук.
То е завзело контрола над нашите телевизии и радиостанции до такава степен, че миналата седмица Софи Роуърт каза в предаването на Би Би Си “Новини в шест” с безизразното си лице: “А сега към нашия кореспондент по въпросите на ЛГБТ и разнообразието…”

А телевизионната драма? Без въздействие? Кога за последен път видяхте измислена полиция да преследва банда мюсюлмански екстремисти? Винаги са “крайно десни”. И в комедията е същото. Кажете каквото си искате за Борис или Риши и смехът ще се усили до 11. Направете шега за местоименията тя/той или за Грета Тунберг и те ще полудеят.

Джереми Чарлз Робърт Кларксън е британски телевизионен водещ, журналист, писател и автомобилен специалист. Известен е с ролята си на водещ в предаването „Top Gear“ по „Би Би Си“, където си партнира с Ричард Хамънд и Джеймс Мей. Пише също така статии за седмичниците „The Sunday Times“ и „The Sun“
В спорта понякога три жени водят мъжки футболен мач, а ако някой отбележи това в Twitter, веднага бива подложен на преследване. И кой прави “изтриването”? Кой създава правилата? Точно така. Нямаме представа. Това, което знаем, е, че след като поеха контрола над телевизиите, без да бъде произведен нито един изстрел, те насочиха вниманието си, като всяка завоевателна армия, към училищата. Тук те постипха точно като Пол Пот, като направиха цялостна “нулева” година в учебната програма, за да знаят децата, че родителите им са расисти. Освен тези с “несъзнателни предразсъдъци”. Които също са “расисти”.

Сигурно си мислите, защото не знаете, че тази война продължава, че когато оставите малкия Джони на училищната врата, той ще научи таблицата за умножение още същия ден. Не, не е така. Той научава, че всъщност може да е момиче, поради което в тоалетните за момчета вероятно има тампони.

След като всичко това е готово, те се заемат с полицията и свършват огромна работа. Защото, доколкото мога да преценя, почти всички служители в Метрополитен – с изключение на ужасяващия брой сексуални извратеняци – сега са по-“будни” от уплашена лисица.

Когато няколко младежи със зелени коси се залепят за пътя, голям брой полицаи са изпратени да стоят и да ги гледат.
И те се отстраняват от асфалта само ако обещаят, че веднага ще отидат до най-близката художествена галерия и ще хвърлят супа върху някоя картина. Има и още. През 2017 г. млада жена с Аспергер публикува няколко рап текста в памет на 13-годишния си приятел, който е загинал при автомобилна катастрофа. Тъй като тези текстове съдържали думата “N“, както очевидно е в много рап песни, местният служител, отговарящ за престъпленията от омраза, решил да ѝ повдигне обвинение. Магистратите, въпреки че песента е била пусната два милиона пъти в YouTube, поставят на бедното момиче гривна на глезена и забрана за напускане на дома и я задължават да плати 500 паунда разноски, както и 85 паунда такса за жертвата. По-късно делото е отменено.

Все още си мислите, че лудата левица не контролира ситуацията? То е дори във вашия офис. Ако управлявате фирма и откриете, че човек с андрогинен панталон е седял по цял ден и се е тревожил за мечките панди и за това коя картина най-много се нуждае от намазване, знаете, че не можете да му кажете абсолютно нищо, за да свърши някаква, знаете – работа. Защото тогава те ще заявят, че сте засегнали психическото му здраве и ще трябва да ви уволнят.

Те са недоволни от вас, подават жалба, а вие нямате никаква надежда да оцелеете. Това означава, че ще трябва да прекарвате всеки ден през следващите няколко месеца, седейки на пейка в парка и хранейки патиците, защото нямате смелостта да кажете на семейството си, че са ви уволнили, защото сте използвали думата “хомосексуалист”. Както научихме миналата седмица от говорител на Министерството на вътрешните работи, това е медицински термин.

Стигнахме до момента, в който лидерът на опозицията е толкова затворен и уплашен, че известно време не можеше да отговори на въпроса дали една жена може да има пенис. Той знае какво се случи с Джей Кей Роулинг, когато тя се включи в този дебат. Той знае, че там, скрито и невидимо, наистина има армия, която може да отстрани от обществения живот всеки, който не е съгласен с все по-войнствената ѝ гледна точка.

Артър Скаргил поне имаше доблестта да заяви публично целите си.
Тези хора не го правят. Те си седят вкъщи, крият се в непроницаемата сянка на анонимността и измислят нови правила, за да впримчат всеки, когото смятат за недостоен. Монти Пайтън се шегуваше в скеч за испанската инквизиция, че има престъпление “ерес чрез мисъл”. Но днес това е реалност.

И в този момент щях да обясня как тази война сега се води срещу нашия държавен глава, крал Чарлз. Но, не щеш ли, мястото ми се изчерпа. По дяволите.

   Източник: Консерваторъ