ЕДНА ЛЕГЕНДА: Журналистът-дисидент - Владимир Костов

Годината е  1978-ма. Годината, в която писателят Георги Марков умира, поразен от предполагаемо оръжие, завинаги останало в историята като “български чадър”.
Смята се и досега, че това е оръжие, ползвано от тайните служби за специални операции. На вид - обикновен чадър, отвътре то представлява устройство с пневматичен механизъм, което изстрела малки “сачми”. Сачмите съдържат силна отрова, която се освобождава щом попадне в човешкото тяло.

С “български чадър” се смята, че е атакуван Георги Марков на 7 септември в Лондон, на моста “Ватерло”.

Но още едно сходно събитие се случва същата година. Подобен “отровен” метод е изполван в опита за убийство на една от легендите на българската журналистика - дисидентът Владимир Костов, нападнат в парижкото метро.

Владо Костов оцелява по чудо. И днес разказва историята си, вече на 90-годишна възраст, с деликатност и от дистанцията на своя дом в Париж.

Но кой е Владо Костов? 

За хората под 40 г, той може би не е дотам познат, а трябва.

Защото Костов е един от символите на свободната мисъл, смелата интелигенция и журналистиката като битка за истината.

Роден през 1932 година, Владимир Костов се захваща с журналистика още през 50-те години на миналия век. 

Работил е във вестниците „Средношколско знаме“, „Работническо дело“, „Поглед“, „Антени“, „Отечествен фронт“. От 1969 до 1972 г. е ръководител на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. От 1961 до 1964 г. е кореспондент на вестник „Работническо дело“. В периода 1974 – 1977 г. е кореспондент на Българската телевизия в Париж. През юни 1977 г. получава политическо убежище във Франция. От 1978 до 1994 г. е журналист в Радио Свободна Европа в Мюнхен.

През 1966 г. е вербуван за агент на Държавна сигурност, а от 1967 г. става щатен офицер в Първо главно управление на ДС на прикритие в медиите. Стига до чин майор. Често пътува в командировки в чужбина, където отразява най-важните събития за онова време. 

През 1974 г. е изпратен като кореспондент на Българското радио и телевизия във Франция.

Като офицер от секретния щат на Държавна сигурност, напуска Комунистическата партия и Държавна сигурност и става политически емигрант във Франция, за което е осъден на смърт, и цялото негово имущество е конфискувано в полза на държавата.

В началото българските власти твърдят, че той е отвлечен, но после го обявяват за невъзвращенец и задочно го осъждат на смърт. Това е желязно правило в ДС. И покушението не закъснява.

На 26 август 1978 г. в парижкото метро срещу него е извършен атентат и той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква. 

Писателят Георги Марков обаче няма този късмет - той е прострелян 12 дни по-късно в Лондон и след няколко дни умира.

Още преди атентата срещу Марков, Костов и съпругата му решават да не съобщават на никого за случилото се. А и високата температура и големият оток върху гърба на Владо отминават и те вярват, че най-страшното е отминало - организмът му се е справил с инфекцията без лекарска намеса.

Когато обаче от колеги журналисти разбират за случилото се с Георги Марков на моста “Ватерло”, Костов се усъмнява дали няма вероятност двете събития да са свързани.

И споделя в английския печат за случилото се с него в парижкото метро две седмици по-рано. Тези негови изявления предизвикват интереса на Скотланд Ярд и техни представители идват в Париж. Френските власти съдействат на английското следствие, както е по международната практика.

Сачмата, която лекарят хирург вади от гърба му предизвикава достатъчно интерес у английското следствие, за да се вземе решение за ексхумация и повторна аутопсия на Георги Марков.

И именно при тази втора аутопсия и от тялото на Марков е извадена идентична по размери сачма. Изследванията доказват, че и в двете сачми е имало рицин.

През 1990 г. Владо и съпругата му Наталия Костови решават да посетят България. Той отправя запитване има ли някакви пречки или претенции към него. Отговорят му, че съдебното му досие е чисто.

Костов се обажда и в кабинета на тоговашния президент д-р Желю Желев. Моли да направят по-щателна проверка, защото не иска да даде повод на някой фанатик на комунистическия режим да приложи “законната присъда”.

От президентството му казват, че срещу него има задочна присъда на смърт, но от таен съдебен състав.

Президентът Желев помилва Владимир Костов с президентски указ и така връщането на съпрузите в София става легално и без проблеми.

През дългата си журналистическа кариера е публикувал 16 книги, между които: „Една френска година”(1967);”Съдбата на европейския мир”(1967); „Близкоизточният възел”(1970); „Близкият изток-октомври,73”(1970); „Франция-април-май 1974”(1974);”Социализмът в България. Опит за равносметка”(Париж ,1983); „Le Parapluie Bulgare”(Париж,1986); „Der Bulgarische regenschirm”( Мюнхен,1987); „The Bugarian Umbrella”(USA, 1988); „Bulgarie, les changements Manquent de soufflé” (Париж, 1990); „Българският чадър”(София,1990); „Лично мнение” (София,1994); „Накъде вървим?”(София,1994).

Особено ценна е автобиографичната му книга „Българският чадър“, в която журналистът разкрива подробности около убийството на писателя Георги Марков.