Френските социалисти прокарват законопроект за узаконяване на 300 000 незаконни мигранти

Френските социалисти настояват за узаконяването на приблизително 300 000 нелегални мигранти работници, прегръщайки същата програма за масова регулация като на провалилия се испански премиер социалист Педро Санчес, въпреки изричното предупреждение от ЕС, че подобни политики насърчават допълнителна незаконна имиграция. Законопроектът предвижда предоставяне на законно пребиваване след само шест месеца трудова заетост, превръщайки практически краткия период на незаконен труд в път към легален статут.

Предложението е подкрепено от кандидат-президента на партията Рафаел Глюксман, който заяви по време на октомврийски дебат на първичните избори: „Ще го направим и това ще бъде популярно“. Той също така призова съпартийците си социалисти „да спрат да се страхуват от диктата на 'Национален сбор' по този въпрос“, визирайки партията на Марин Льо Пен и нейната твърда позиция срещу имиграцията.

Внесен на 6 октомври от депутата социалист Пол Кристофъл, законопроектът предвижда предоставяне на разрешение за пребиваване и работа като законно право за чужденци, способни да докажат поне шест месеца трудова заетост в рамките на предходните две години. Не е необходимо периодите да са последователни, а заетостта може да бъде доказана с всякакви средства, което създава хранителна среда за потенциални измами. От ключово значение е, че кандидатите няма да се сблъскат със сегашното изискване по линия на професиите с недостиг на кадри за тригодишно пребиваване или с прага от 12 месеца трудова заетост.

Социалистите представят мярката като защита срещу експлоатация. Зад подобни политики обаче стои далеч по-тревожно послание: работете незаконно в продължение на шест месеца и Франция ще ви възнагради със законно пребиваване.

Законопроектът възхвалява политиката на масова легализация на Санчес от април като модел за подражание. Първоначално се очакваше схемата да обхване около 500 000 нелегални мигранти, но до края на юни привлече 1 174 978 заявления. Програмата на Испания разчиташе основно на предходно пребиваване, а не на предложения от Франция трудов критерий; и двете обаче биха предложили легален статут в масов мащаб.

Ходът на Санчес вече получи значителен отпор от Европейския съюз. На 28 октомври Европейската комисия потвърди, че ще разгледа жалба от каталунската партия за независимост „Заедно за Каталуния“ (Junts), в която се твърди за нередности при прилагането на схемата от страна на Мадрид. Макар че все още не е стартирана официална наказателна процедура, възможността за такава очевидно е налице.

И испанската, и френската инициатива противоречат пряко на дългогодишен европейски ангажимент, датиращ от 2008 г., когато правителствата на държавите от ЕС се съгласиха да отдават предпочитание на индивидуалните, а не на масовите регулации. Европейският парламент наскоро препотвърди тази позиция на 17 септември, гласувайки с 339 срещу 225 гласа за осъждане на политиката на Санчес като „притегателен фактор“ (pull factor) и предупреждавайки, че „незаконното влизане никога не трябва да се превръща в пряк път към законно пребиваване“.

Първопричина за резолюцията беше масовото нахлуване в Сеута – северноафриканския анклав на Испания, където около 80 000 незаконни мигранти преминаха от Мароко в края на юли. ЕП изрично определи инцидента като „инвазия“ и предупреди, че сигналите за масова легализация могат да окуражат мигрантите и контрабандните мрежи.

Във Франция въпреки това предложението е изправено пред сериозни парламентарни пречки. Дори ако социалистите си осигурят подкрепата на крайнолявата формация на Меланшон „Непокорна Франция“, Зелените и алианса на комунистите, обединената левица ще разполага само със 193 места в 577-членното Национално събрание, което я прави зависима от подкрепа или въздържане на центристките партии. Съпротивата от страна на „Национален сбор“ и парламентарната десница, наред с доминирания от консерваторите Сенат, прави приемането на законопроекта изключително малко вероятно. Депутатът от „Национален сбор“ Лоран Жакобели отхвърли категорично предложението, като обяви „нула легализации“ и предупреди, че имиграцията е достигнала „непоносимо“ равнище.

Разглеждането на законопроекта е насрочено за 19 ноември, макар че може никога да не стигне до гласуване. Междувременно Марин Льо Пен, която превърна противопоставянето на масовата имиграция в централен стълб на политическата си програма, води практически във всяко значимо социологическо проучване преди президентските избори във Франция през 2027 г. Последните проучвания последователно поставят лидерката на „Национален сбор“ между 32 и 37 процента, далеч пред нейните конкуренти. Октомврийско проучване на OpinionWay отрежда на Льо Пен 36 процента срещу 13 процента за Глюксман, подчертавайки яркия контраст между техните конкуриращи се визии за имиграционната политика на Франция.

Източник: „Hungarian Conservative“