Какво се промени в Европа за година и как се вписа България Йорданка Чобанова

Силата е в избора – равносметка преди речта за състоянието на съюза на 16 септември

Преди година председателят на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен започна речта си за състоянието на съюза с темата за независимостта на Европа.

Зад тези думи стои конкретна визия: Европа да може да защитава гражданите си. Да има силна икономика. Да разполага с енергията и технологиите, от които се нуждае. И да отстоява интересите си в един непредвидим свят.

Година по-късно този свят не е станал по-спокоен – продължава войната на европейския континент, глобалната икономическа конкуренция е все по-силна, новите технологии променят цели отрасли и професии, налице са екстремни климатични явления.

Това е големият разговор за Европа. Но всъщност е разговор и за България. За това колко сигурни сме. Каква е цената на енергията. Дали българските предприятия могат да се конкурират на европейския и световния пазар. Дали младите хора тук ще имат достъп до професиите на бъдещето. И дали при бедствие можем да разчитаме на солидарността на останалите европейски страни.

Именно тук се крие един привиден парадокс. По-независима Европа не означава “по-затворена” Европа. Напротив. Днес независимост означава ние, европейците, да действаме заедно там, където отделната държава сама се справя трудно.

На 16 септември сутринта председателката на Европейската комисия отново ще застане пред Европейския парламент за годишната реч за състоянието на съюза. Това е моментът, в който ние, европейците, обсъждаме какво успяхме да постигнем и какво предстои да направим.

За България 2026 е важна година - страната ни вече е част от еврозоната.

И преди да погледнем към следващата година, струва си да направим равносметка на част от постигнатото след миналогодишната реч. И най-вече – как се вписа България в него.

По-конкурентоспособна Европа

Реалният гарант за независимост е силната икономика. Затова през последната година Европа предприе действия по някои от факторите, които ограничават конкурентоспособността ѝ: високите цени на енергията, прекомерната административна тежест пред бизнеса и трудния достъп на европейските компании до капитал, когато искат да растат.

Но конкурентоспособността не се измерва само в стратегии и законодателство, а има конкретни измерения. Нека вземем за пример нашата страна България. С над 720 млн. евро от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) у нас се изграждат системи за съхранение на електроенергия с общ капацитет близо 14 гигаватчаса. Мащабът е впечатляващ: теоретично това количество би могло да покрие цялото потребление в страната за няколко часа. Практическият ефект е още по-важен. Батериите могат да съхраняват евтината електроенергия, произведена от възобновяеми източници през деня, и да я връщат в мрежата вечер, когато потреблението и цените обикновено са по-високи.

Тук вече не говорим за отделен проект, а за структурна промяна в енергийната система – промяна, която трудно би била възможна с такава скорост и в такава дълбочина без европейския модел на финансиране.

Този пример показва и нещо друго – че инвестициите дават най-голям резултат, когато вървят заедно с реформи. Като тези в българската енергетика.

И като тези на българските железници. С европейско финансиране България закупи 32 нови влака – най-голямата инвестиция в железопътен подвижен състав у нас от повече от 20 години, практически откакто сме член на ЕС. Успоредно с инвестицията по ПВУ България прие промени, които отварят жп превозите за повече конкуренция и навлизане на нови оператори. Така новите влакове вървят заедно с първите стъпки към промяна в начина, по който функционира секторът – с цел по-качествена услуга и по-голям избор за пътниците.

Тази година приключва изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост на всички страни членки. С амбициозни реформи и интелигентни инвестиции българската икономика е по-устойчива, отколкото беше преди 5 години, благодарение на европейската солидарност.

По-силна Европа в света

Независимостта не означава затваряне към света. Тъкмо обратното: тя означава да има повече избор, повече надеждни партньори и по-малко зависимости. Затова през последната година Европа продължи да отваря нови пазари за своите компании. Приключиха преговорите за свободна търговия с Индия, подписа се спогодбата с Мексико, а от май започна да се прилага частично споразумението с държавите от Меркосур.

Всичко това са добри новини за българските фирми. Например свободната търговия с Индия. Днес 311 български компании вече изнасят за най-многолюдната държава в света, като сред водещите ни продукти са електрическо оборудване, машини, оптични и медицински инструменти. Също така се премахват митата върху европейския износ – досега българските производители на храни и земеделска продукция срещаха индийски мита от над 36%.

В свят, в който някои пазари се затварят и търговските бариери отново се превръщат в политически инструмент, Европа избира друг път: да не позволява да бъде зависима и заедно с това да осигурява достъп до нови пазари за предприемачите и работодателите.

Европа, която защитава истински важното

Да бъдем по-независими, означава и да можем да защитаваме онова, което е важно за нашия начин на живот като европейци – демокрацията, върховенството на закона, обществата ни. Предложението за новия дългосрочен бюджет на ЕС включва инвестиции именно в защита на тези ценности, в умения и социално приобщаване.

А днес част от живота ни и особено на децата се случва онлайн. Интернет им дава огромни възможности да откриват света, но ги изправя и пред рискове, за които възрастните невинаги имат готов отговор. Затова Европа въведе по-строги правила за технологичните компании и постепенно изгражда по-сигурна цифрова среда за децата. Сами по себе си регулациите не са достатъчни. Децата имат нужда и от знания и критично мислене, за да се ориентират в дигиталния свят.

Щастлива съм, че тази голяма европейска тема откри свои оригинални лица и в България: “Мила и Марко”. Те са героите на едноименната анимационна образователна поредица за медийна грамотност, която Европейската комисия подкрепи. „Мила и Марко за екраните“ помагат на най-малките да разпознават рисковете в дигиталния свят и да говорят за преживяванията си – помежду си, с учителите и с родителите си.

По-сигурна Европа

Европа поема по-голяма отговорност за своята сигурност. Това вече не е само политическа декларация, а конкретни инвестиции: в отбранителни способности и производство, в транспортна инфраструктура, в защита на Източния фланг и в нови технологии, включително дронове и системи за противодействие на дронове.

България е част от тази промяна. Чрез европейския инструмент SAFE страната ни разполага с близо 3,3 млрд. евро под формата на дългосрочен заем за модернизация на въоръжените сили. Това означава – нови 3D радари и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерия, ракетни системи, противодействие на дронове и способности за електронна война. И не става въпрос само за планове на хартия. В края на август България получи първите 489,3 млн. евро по инструмента.

Има и още една важна промяна. Европа постепенно преминава от модел, при който всяка държава планира и купува предимно сама, към повече съвместни инвестиции, производство и придобиване на отбранителни способности. България участва и в предложените това лято нови европейски проекти от общ интерес в отбраната.

С други думи, българската отбранителна индустрия получава възможности за нови производствени мощности, технологичен трансфер и включване на наши предприятия в европейските вериги за доставки. За България по-силната европейска отбрана означава, разбира се, повече сигурност, а също и активна роля в изграждането ѝ, конкурентоспособност и работни места.

Разбира се, разговорът за европейската сигурност е пряко свързан с изхода и развитието на войната в Украйна. Европейската подкрепа за Украйна е както израз на солидарност, така и въпрос на собствен стратегически интерес за всички европейци.

16 септември

Преди година председателят на ЕК говори за “момента на европейската независимост”.

Има защо да гледаме и слушаме новата реч за състоянието на съюза сутринта на 16 септември – защото независимостта не е състояние, което веднъж постигаш и отбелязваш като изпълнена задача. Тя е способността да имаш избор. И тази способност трябва непрекъснато да се отстоява и укрепва.