Какво следва от това, че Европейската централна банка ще вдига още лихви

Няма вероятност за автоматично оскъпяване на заемите у нас едно към едно, но финансовите институции може да затегнат леко условията за отпускане

На 10 септември Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвите с 0,25 пункта. Депозитната лихва вече е 2,50%, а основната рефинансираща - 2,65%. Причината е новият инфлационен натиск, основно свързан с енергията. Прогнозата на евробанкерите е за средна инфлация 3% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г.

Няма предварително начертани стъпки за повишаването на лихвите, но трендът ще е нагоре. ЕЦБ изрично предупреди, че ще решава това заседание по заседание според инфлацията, икономическия растеж и финансовите условия.

След първата стъпка пазарите започнаха да очакват още повишения, но на 18 септември шефката на ЕЦБ Кристин Лагард охлади тези очаквания. Тя изрично подчерта, че

лихвите няма автоматично да

следват цените на петрола и газа

и че реакцията на ЕЦБ ще бъде премерена.

В същото време обаче членове на Управителния съвет като Мартинс Казакс говорят за нарастващ аргумент за допълнително затягане, ако инфлационният натиск се окаже траен.

Това означава, че в момента ЕЦБ е влязла в режим “възможни още повишения, но кога и с колко, не е решено предварително”, а не в режим на нещо планирано.

Предпазливостта идва от това, че лихвите имат съществено влияние върху инфлацията, но действат с известно закъснение и не могат да компенсират всеки вид инфлационен шок.

Механизмът на влияние работи така: кредитите поскъпват, поради което хората и фирмите заемат по-малко. По-скъпата ипотека или потребителски кредит означава по-малко свободни пари за потребление. За бизнеса инвестиционните кредити също стават по-скъпи.

Търсенето също се охлажда, което ограничава фирмите да вдигат цени. Ако банките вдигнат и лихвите по депозитите, това ще даде стимул на хора и фирми да спестят част от текущия си доход, вместо да го изхарчат веднага. А всичко това постепенно намалява инфлационния натиск.

Ако домакинствата и фирмите влязат в по-дълъг режим на очакване, че централната банка ще овладее инфлацията, важно е да се знае, че става по-малко вероятно да очакват постоянно увеличение на цените и заплатите. Това помага инфлацията да се върне към целта от 2%.

Лошото е, че лихвите, (а това означава и ЕЦБ, и банките), не могат да влияят пряко върху цените на енергоносителите. Например ако петролът поскъпне заради геополитически конфликт, което се случва, ЕЦБ няма инструмент да промени цената на петрола. По-високите лихви могат да ограничат вторичния ефект, например поскъпването да се прехвърля по-малко към други стоки, услуги и заплати. Именно затова ЕЦБ следи дали временният енергиен шок започва да се превръща в по-трайна инфлация.

За България ефектът вероятно ще се усеща постепенно, а не като рязък спад на кредитите. Важно е и че от 2026 г. България е в еврозоната, така че решенията на ЕЦБ пряко засягат общата парична среда.

Ипотеките у нас ще поскъпват, ако ЕЦБ продължи да затяга. През юли 2026 г. средната лихва по новите жилищни кредити в България е 2,43%, а ГПР - 2,77%. Новият бизнес по жилищните кредити обаче е намалял с 13,4% спрямо юни. Това все още не е тренд, но е първи сигнал, че по-високите финансови разходи започват да охлаждат част от търсенето.

Потребителските кредити обаче ще са по-чувствителни и ще реагират по-бързо на всяка лихвена промяна. През юли средната лихва по новите потребителски кредити е 9,12%, значително над ипотечната. Тя се е увеличила с 0,36 пункта само за месец. Банките вероятно ще станат по-внимателни. При по-високи лихви могат да затегнат критериите - всички или само някои например да сложат по-високи изисквания към дохода, самоучастието и оценката на риска.

В еврозоната банковото проучване за второто тримесечие на 2026 г. вече отчита умерено затягане на стандартите за кредитиране на бизнеса.

В България има още един особен фактор. Към началото на 2026 г. кредитът за домакинствата продължава да расте много бързо:

жилищните кредити са нараснали с

27,9% на годишна база през януари

Опасността е по-скоро за изтеглените вече ипотеки. Ефектът зависи най-вече от това дали лихвата е фиксирана, или е обвързана с EURIBOR. Ако е променлива, ще има натиск нагоре. След последното увеличение на ЕЦБ с 0,25 пункта 3-месечният EURIBOR също се повиши; към средата на септември средната му стойност е около 2,65%.

Ако ЕЦБ направи още увеличения, при кредит с EURIBOR ефектът със сигурност ще се пренесе към вноската още при следващото преизчисляване. Не става дума за автоматично увеличение едно към едно с всяко движение на основната лихва, а зависи от формулата в договора.

Например при остатък 200 хиляди евро за 25 години едно увеличение на лихвата с 0,25 процентни пункта би увеличило анюитетната вноска приблизително с 25–30 евро месечно. Но банката може да реши и да не прехвърля цялото увеличение върху получателя на кредита.

При фиксираната лихва това няма да се случи, месечната вноска не се променя до края на фиксирания период. Освен ако банката не прецени, че трябва да свие рисковете и да промени плаващата компонента.

При новите потребителски кредити

вероятността от поскъпване е сравнително висока

В България има важен фактор: силната конкуренция между банките. БНБ отбелязва, че именно високата ликвидност и конкуренцията при потребителското и ипотечното кредитиране са ограничавали бързото пренасяне на паричната политика на ЕЦБ върху лихвите за домакинствата. При вече взет потребителски кредит всичко също зависи от договора. Ако лихвата е фиксирана за целия срок, покачване на ЕЦБ само по себе си не би трябвало да промени месечната вноска. Ако е плаваща, трябва да се види как е формулирана. Най-често тя е референтен индекс плюс фиксирана надбавка, което прави увеличението неизбежно.

Кредитните карти и овърдрафтите могат да реагират по-осезаемо. Те обикновено са с по-високи лихви и по-кратки и по-гъвкави условия. Към юли 2026 г. БНБ отчита средна лихва 13,47% за овърдрафт и 21,61% за кредитни карти извън гратисния период, докато средната лихва по новите потребителски кредити е 9,12%, а ГПР е 9,42%.

Например при 30 хиляди € заем за 7 години и лихва около 9% вноската сега е 483 €евро на месец. Ако лихвата стане 10%, при същия остатъчен срок вноската би била около 498 €евро, т.е. 1 процентен пункт върху лихвата по кредита веднага прави около 15 евро месечно повече при цитираната сума.

Не бива да се пренебрегва и вторичният ефект от действието на ЕЦБ - банките да затегнат условията за нови потребителски заеми също е много вероятно.