Кузман Илиев: „Това е най-тежката енергийна криза в историята …“

Каква зима очаква Европа и какво идва след зимата? Къде е България в тази сложна обстановка и с каква инфлация се очаква да завършим годината? Вижте отговорите в нашия разговор!

Здравейте, г-н Илиев. Огромна радост е за нас, че отново сте наш гост. Икономическата и енергийната криза в Европа се задълбочават все повече. С наближаването на зимата призивите за пестене на електроенергия в Европа на моменти придобиват дори комичен характер. Ситуацията обаче никак не изглежда  забавна. Каква зима я очаква Европа и какво идва след зимата?

Ситуацията действително е сериозна. Това е най-тежката енергийна криза в историята – ударени са международните доставки на изкопаеми горива – нефт, газ и въглища, но и ядреното гориво е под въпрос. Имахме пандемия, която наруши световното разделение на труда и веригата на доставки. След това дойде и войната в Украйна, а оттам и серията от западни санкции и руски отговори. Самите санкции са проявление на икономическата война, която Западът обяви на Русия след влизането й в Украйна. Европейските лидери бяха слепи за всички тези рискове. Те държаха да са „въглеродно неутрални“, загърбвайки инвестициите в проучвания и добив на изкопаеми горива и стратегически редкоземни елементи, ставайки свръхзависими от Русия и Китай. Нищо общо с американската политика – след шистовата революция десетилетие след настъпване на новия век, зад океана станаха нетен износител на втечнен газ и нефт. Излязоха от Близкия изток, където повече от две десетилетия губеха трилиони долари – вече не е нужно да са там. Европа буквално се озова по бели гащи. Опитва се да смени зависимостта си – от Източния блок към САЩ, но количествата газ са недостатъчни на глобално ниво. А това вдига цената им, създавайки „съперничество“ между Изтока и Запада и по тази линия.

В изказване на ръководителят на ЕС, Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент, тя говори за „излишни приходи“ и данъци върху внезапните печалби на енергийните фирми, като се позова на това, че не може докато бизнеса и домакинствата едва свързват двата края, други да трупат огромни печалби. Това решение стъпка в правилната посока ли е или точно обратното, допълнително задълбочава проблема?

Вижте, да се взема печалбата на частни дружества и да се раздава по политическо усмотрение е пътят към ада. Нарича се „корпоративизъм“ – правил го е Мусолини 20-те и 30-те години в Италия. Издава тотално неразбиране на икономическата наука. Щом има печалба – и то извънредна – значи има извънредна потребност от тези енергоресурси. Няма достатъчно от тях, тяхното предлагане е малко – вследствие на очевидно малоумни политики. Логиката следва да е тaзи: печалбите да бъдат реинвестирани в капацитет – ядрени централи, изкопаеми горива, фотоволтаици, перки. Ключовото е, че цените и печалбите са сигнали, които да покажат накъде да се насочат оскъдните фактори за производство. Не плановите комисии ала СССР – това ли искаме за ЕС? В това ли се превръща европейската идея под носа ни?! Няма да свърши добре тази работа, ако е така. Нито протекционизмът ще реши продоволствения проблем – липсата на достъпни и качествени храни, нито изземването на печалбите ще сработи. То по-скоро ще доведе до по-малко производство на електроенергия и по-високи цени, а оттам и до деиндустрализация на Европа. А може би точно това е целта на „зелените“, управляващи в Стария континент, Германия, че и у нас… Иначе няма логиката тези радикални течения да са срещу, например, ядрената енергия и ВЕЦ-овете – най-въглеродно щадящите „климата“. Някой има проблем изобщо с генериране на енергия на достъпни цени. А това значи, че този някой има проблем с цивилизацията и човечеството генерално – те са изцяло базирани на адекватно производство на енергия: за лекарства, транспорт, подслон, топлина и охлаждане на жилища и сгради. Това застрашава здравето на икономиката ни, удря здраво по стандарта ни. Буквално регресираме с бързи темпове. Прибавете и високата инфлация, съчетана с рецесия в Германия и САЩ или т. нар. стагфлация – няма да е лесно. Сега Европа позапълни газохранилищата, ние също купувахме руски молекули през посредници – въпросът е какво правим напролет, когато упражнението ще е още по-трудно. Влизаме в серия от тежки лета и зими, в които ако няма промяна на лунатичния курс, който сме поели – лошо ни се пише.

Цените на газа и електроенергията не са единствените, които се покачват. Същата тенденция се забелязва и при редица важни за индустрията суровини – алуминий, цинк и др. До какво може да доведе това?

До по-малко производство. До обедняване. До загуба на конкурентоспособност на европейските, но особено на българските производители. Но хората трябва да са наясно откъде идва това, защото не е спуснато свише или следствие от ситуация в Украйна. Това е следствие на безобразното печатане на пари от Фед, ЕЦБ и въобще всички важни централни банки. Това създава необезпечено търсене на суровини. По линия на предлагането им – имахме само затваряне след затваряне. Ето я сега антиутопията! Елементарни и базови неща са това, но явно или не го знаят, или не ги вземат предвид центровете на власт, от които зависи животът и благоденствието ни. Най-простият ефект от всичко това е декапитализацията – буквално вместо да инвестираме, ние дезинвестираме. Пресен пример: корабите, с които прекарваме житото или енергийните суровини не се подновяват с нови, а само се ремонтират. Някои са тотално амортизирани. Знаете ли защо? Освен несигурността, никой не знае какви материали ще са „разрешени“ за направата им, нито какво гориво гориво ще е „позволено за зареждането им. Абсурдно е това, опасно дори.

Къде е България на фона на всичко това? Едва ли ще останем на тъмно и студено тази зина, но на каква цена? Държавата продава ток на нашите съседи на по-евтини цени отколкото на собствените си граждани.

България е част от интегрирания пазар на електроенергия в ЕС. Макар да сме в топ три на нетните износители – плащаме скъпо заради грешките на „умните и богатите“. Засега изземаме свръхпечалбите на държавните енергийни дружества, но това трябва да е кризисна мярка – не нормално положение. Трябва да си запазим въглищата, да създадем още ядрен потенциал – нали вървим към тотална електрификация. Откъде този ток за електромобилите, с които ще е разрешено да се движим, ще го позволява ли електропреносната и електроразпределителна мрежа, от колко зарядни станции се нуждаем? Имаме ли визия или пак ще сме като кучето, което си гони опашката…

Ситуация като тази, в която Европа се намира, не е ли подходящ момент за осъзнаване и промяна на посоката. Виждате ли крачки в тази посока и не е ли време и ние като държава да инвестираме в проучване и развиване на възможностите, които имаме като енергийни и суровинни ресурси?

Много сте права. Сега е моментът – в кризата. Но трябва визия, смелост и най-вече – подготвена и държавническо отговорна политическа класа. Засега тя е мираж и работим с много къс хоризонт. Да видим с какво разполагаме и откъде може да си набавим нужното. С какво време разполагаме? Защото с края на международното разделение на труда, ще трябва да сме ходове напред. Иначе ще платим най-високата цена. Както е казано в Евангелието на Матей 13:12: „Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“.

Хората обедняват все повече с всеки изминал ден. Парите, които получават се обезценяват с бързи темпове. С каква инфлация ще завършим годината?

Реалната инфлация е много висока. При храните виждате – 25 на сто за година, а от малката кошница 4/5 са с над 40 процента, още повече са горивата. Може да има леко забавяне, но то ще е вследствие на рецесията, която се настанява при търговските ни партньори. Рецептата за спирането е положителна реална лихва – тоест лихвени нива над инфлацията и да се спре с печатането на пари. Да има не толкова потребление, а инвестиции. Но големият проблем е, че никой политик няма да ни даде горчивото, но ефикасно лекарство. Ще продължаваме да пускаме кръв, вместо да преливаме. И така агонията ще продължи, докато критична маса от хора не схванат в какво ни вкарват и не набият спирачка на тази лудост. 

  Източник: lider.bg