КЗП: Големите търговски вериги ни продават храни със 150% надценка

Надценка, достигаща 150% при някои хранителни продукти, установи Комисията за защита на потребителите (КЗП) при проверки в големите търговски вериги. Особено сериозно е оскъпяването при млечните продукти, като при кашкавала надценките достигат 99%, при сиренето – 95%, а при маслото – 125%. Данните бяха оповестени от председателя на КЗП Мая Манолова. По думите ѝ проверките разкриват значителни разлики между цените, на които търговските вериги получават стоките, и сумите, които потребителите плащат на касата.

Манолова определи установените надценки като скандални и отправи остри критики към ценовата политика на големите търговци.

„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП Мая Манолава в интервю за БНТ.

Според предварителните резултати от проверките надценката при прясното мляко достига 99%, а при някои други хранителни продукти – 150%. Това означава, че стока, доставена на цена от 2 евро, може да се предлага на крайния потребител за 5 евро при подобна надценка.

Председателят на КЗП подчерта, че високите надценки са особено тежък проблем за българските домакинства, чиято покупателна способност остава значително под средноевропейската.

По думите ѝ данните на Евростат показват, че българските потребители плащат едни от най-високите цени за млечни продукти в Европа, въпреки че покупателната способност у нас достига едва 68% от средната за Европейския съюз.

„Обяснението на говорителите на веригите е: „Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар“, каза Мая Манолова.

Според нея свободният пазар не може да бъде оправдание за толкова големи разлики между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти. Тя настоя за законодателни промени, които да позволят по-ефективна намеса на държавата.

Като пример посочи Хърватия, Румъния и Унгария, където при определени условия са въведени ограничения на надценките до 20% за конкретни категории стоки.

Манолова призна, че действащото българско законодателство не позволява автоматично налагане на санкции единствено заради високия размер на търговската надценка. Комисията обаче може да санкционира необосновано увеличение на цените в предвидените от закона случаи, както и установени нелоялни търговски практики.

През следващата седмица КЗП ще представи подробните резултати от проверките в пет големи търговски вериги. Очаква се да бъдат оповестени данни и за надценките при продуктите, включени в инициативата „Кошница с грижа“, както и при стоките, предлагани на промоция.

Сред проверяваните практики е и обозначаването на произхода на хранителните продукти. Манолова даде пример с картофи, предлагани като български, за които има съмнения, че всъщност са внесени от Гърция. Случаят се проверява съвместно с Българската агенция по безопасност на храните.

Председателят на КЗП обърна внимание и на допълнителните разходи, които според нея допринасят за оскъпяването на храните. Един от примерите са таксите за обработка на електронни ваучери за храна, които могат да достигнат 6% от стойността на покупката. За сравнение, при стандартните картови плащания разходите за търговците обикновено са между 1% и 1,5%.

Макар клиентите, които използват ваучери, да не плащат директно по-високи цени, според Манолова съществува риск търговските вериги да разпределят тези разходи върху цените на всички продукти.

Друг проблем са разходите за амбалаж при доставките на плодове и зеленчуци. По думите ѝ производителите са принудени да заплащат не само депозит за касетките, но и наем от 1,20 евро за всяка от тях. Според представените от нея данни това може да увеличи крайните цени на някои плодове и зеленчуци с между 10 и 20%.

Манолова обяви, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията за практиките, свързани както с електронните ваучери, така и с амбалажа.

Тя предупреди, че високите надценки и търговските практики на големите вериги оказват натиск не само върху потребителите, но и върху българските производители. Според нея в определени случаи търговците предпочитат вносна продукция, докато местни земеделски производители изпитват затруднения да реализират реколтата си.

Председателят на КЗП подчерта, че проверките и санкциите няма да бъдат достатъчни за трайно решаване на проблема. Според нея са необходими законодателни промени, които да ограничат нелоялните търговски практики и да осигурят по-справедливи условия както за потребителите, така и за българските производители.

Очакваните подробни резултати от проверките в петте големи търговски вериги трябва да дадат по-ясна представа за мащаба на надценките при основните хранителни продукти и за необходимостта от допълнителни мерки за защита на потребителите.

Източник: Obektivno