Мирният план на Тръмп: Украйна се отказва от НАТО, Русия възстановява връзките си със Запада

Вашингтон допуска възобновяване на руския газ за Европа и работата на газопровода „Северен поток"

Отказ от членство на Украйна в НАТО срещу инвестиционен пакет и перспектива за присъединяване към Европейския съюз. Облекчаване на санкциите срещу Русия и възстановяване на част от икономическите и политическите връзки със Запада. Това са част от очертанията на американския план за прекратяване на войната, за който украинските власти са били информирани. Те бяха изброени в публикация на британското списание „Икономист".

Новите предложения идват на фона на засилващото се напрежение между Вашингтон и Киев заради подхода към прекратяването на войната. На 21 октомври специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф се срещна с Владимир Путин в Санкт Петербург, след като преди това разговаря с Володимир Зеленски и европейски представители в Осло.

Усилията на администрацията на Доналд Тръмп за постигане на споразумение съвпадат с натиск върху Украйна да ограничи ударите си по руската енергийна инфраструктура, докато Москва продължава атаките си срещу украински цели.

Предложенията включват и създаването на демилитаризирана зона в частта от Донецка област, която все още не е превзета от руските войски. Като допълнителен стимул за Москва се разглежда и възможността за възобновяване на доставките на руски природен газ за Европейския съюз, включително чрез възстановяване на работата на газопровода „Северен поток".

Подробностите по американското предложение все още не са известни в пълния им обем. Според „Икономист" става дума за общите очертания на евентуално споразумение, а не за окончателно договорен мирен план.

Вашингтон се опитва спешно да възобнови усилията за постигане на мирно споразумение, чиито условия според изданието рискуват да бъдат неблагоприятни за Украйна. Киевските представители не разполагат с пълна информация за последните предложения, но разпознават основната схема на обсъжданите договорености.

Освен демилитаризираната зона в Донбас и отказа от украинско членство в НАТО, планът предвижда Русия да получи възможност да сключва бизнес сделки с американски компании. Това би било съпроводено с облекчаване на санкциите и постепенно нормализиране на политическите отношения със Запада.

В Европейския съюз вече са отхвърлили идеята за възобновяване на доставките на руски газ, съобщи по-рано „Ню Йорк Таймс", като се позова на свои източници.

Украинските преговарящи се опасяват, че американските пратеници ще се опитат да договорят икономически изгодни споразумения с Москва още преди да е сложен край на войната. От украинска гледна точка това поражда въпроса защо Русия би бързала да сключи мир, ако може да получи част от желаните отстъпки предварително. „Времето е пари", казва украински представител, цитиран от „Икономист".

Изданието отбелязва, че Москва не показва ясна готовност за мир, докато се подготвя за една от най-разрушителните си зимни военни кампании. Според анализа Русия може умишлено да проточва преговорите, за да извлече допълнителни отстъпки, включително по отношение на санкциите.

Според британското издание американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър допускат съществена грешка, като приемат, че мотивите на руския президент Владимир Путин са предимно икономически и териториални, а не националистически.

Източник от американското правителство твърди, че последните действия на президента Доналд Тръмп не целят да принудят Украйна да капитулира, а са резултат от успешна руска информационна операция. Според него Тръмп е обезпокоен от лошите резултати в проучванията на общественото мнение преди междинните избори в САЩ и вижда в украинския президент Володимир Зеленски удобна мишена за политическите си проблеми.

„Тръмп създава ужасна ситуация", казва бивш американски държавен служител, цитиран от изданието, като добавя, че президентът е „зависим от идиоти".

В същото време Тръмп отново демонстрира по-благосклонно отношение към Путин, отколкото към Зеленски. Конфронтационният тон на украинския президент и критиките му към решенията на американския държавен глава допълнително изострят отношенията между двамата.

Зеленски изглежда разчита, че тежка загуба на републиканците на междинните избори би отслабила позициите на Тръмп и би ограничила натиска върху Киев. Според „Икономист" обаче тази сметка може да се окаже погрешна.

Един от поддръжниците на Тръмп в Конгреса предупреждава, че колкото по-активно демократите разследват президента, толкова по-агресивно може да реагира той. Подобно развитие, отбелязва конгресменът, няма да бъде в интерес на Украйна.

На този фон ограниченията върху сателитната връзка Starlink за украинските дронове показаха колко непосредствени могат да бъдат последиците от решенията на Вашингтон за украинската армия.

Промените в работата на системата, контролирана от компанията на Илон Мъск, SpaceX, доведоха до проблеми на бойното поле. При един полет украински дронове на стойност около 1 милион долара паднали, след като били въведени ограничения за връзката при скорости над 160 км/ч.

Решението можеше да изглежда като дипломатическо предупреждение към Киев, но последиците му се усетиха непосредствено във военните операции.

Никой в администрацията на Тръмп не е поел публично отговорност за въвеждането на ограниченията. Според публикацията на „Икономист" решението вероятно е било взето от тесен кръг около президента, Илон Мъск и Стив Уиткоф.

По информация на украински командири към 22 октомври връзката отново е работела без ограниченията на скоростта. Това обаче не премахва опасенията в Киев за зависимостта на украинските въоръжени сили от американските технологии и решения.

Натискът върху Украйна съвпада с опитите на Вашингтон да придвижи бързо ново мирно споразумение. Според украинските представители основният риск е, че Русия може да получи икономически и политически облаги, без да е поела достатъчно ангажименти за прекратяване на войната.

За Киев остава въпросът дали предложеният инвестиционен пакет и перспективата за членство в ЕС ще бъдат достатъчни, за да компенсират отказа от дългогодишната цел за присъединяване към НАТО и останалите отстъпки, които планът може да изисква.