На ръба на войната? Европейските лидери продължават напред към конфронтация с Русия

Германия преброи болничните легла за ранени войници, Литва начерта евакуационни маршрути, а Великобритания поиска от домакинствата да се запасят с консервирана храна.

В рамките на една-единствена седмица столици от Балтийско море до Алпите предприеха стъпки, които едва ли се обсъждаха публично преди 2022 г.

Всяка мярка, взета поотделно, има официално обяснение. Разгледани заедно обаче, те сочат към нещо по-мащабно: последователната подготовка на европейските общества, психологически и финансово, за конфликт с Русия.

В Германия Бундесверът изчисли, че страната би могла да приема до 1000 ранени военнослужещи на ден в случай на руска атака срещу НАТО на 16 септември. Петте военни болници в страната бързо биха достигнали предела на капацитета си, а законът изисква цивилните болници да оказват съдействие по време на война.

Бенедикт Фримерт, командир на военната болница в Улм, Южна Германия, беше пределно откровен: „Подготвена ли е нашата здравна система за това? Единственият отговор е: Не“. Армията обмисля повторното отваряне на подземна болница в Улм, построена през 1979 г., която може да приюти 2000 души за срок от 90 дни.

Междувременно Литва разполага с обновен план за евакуация на Вилнюс в случай на военна заплаха. Един от трите основни маршрута за напускане на столицата води към полската граница.

Подляското воеводство в Североизточна Полша се подготвя да действа като транзитен коридор за жителите на Балтийските страни. Десет държави от Северна Европа, сред които Германия и Полша, вече се съгласиха да разработят съвместни планове за трансгранична евакуация.

На 18 септември шведски и германски сили дебаркираха във Висбю на балтийския остров Готланд в рамките на бързо разгръщане на контингент от около 1500 военнослужещи. Учението „Silver Wotan“, провеждащо се от 14 до 23 септември, отработва планове за подсилване на острова.

Шведски официални лица заявиха, че то е било планирано предварително и не представлява отговор на конкретна непосредствена заплаха. Въпреки това шведски командир посочи, че това „не е обикновено учение“, тъй като войниците са ескортирали транспорта с бойни оръжия.

Във Финландия президентът Александър Стуб призова гражданите да се подготвят психически за саботажи и навлизания на дронове. Четири дрона са се разбили на финландска територия от януари насам, каза той, макар да подчерта, че няма причина за паника.

В Латвия изтребители на НАТО свалиха дронове над нейна територия на 8 юни и 14 август. Латвийските военни обвиниха за инцидентите руските средства за радиоелектронна борба и изпратиха допълнителни подразделения за противовъздушна отбрана към източната си граница.

Летището в Люксембург преустанови всички полети вечерта на 18 септември, след като бяха засечени неразрешени дронове в близост до, а след това и над летателното поле във Финдел. Засегнати бяха около 19 пристигащи полета и над 1800 пътници, а операторите на дроновете не бяха идентифицирани.

Дори неутрална Швейцария предприе действия. На същия ден Федералният съвет одобри Стратегията си за политика за сигурност за 2026 г. с 10 цели и 46 мерки, насочени срещу хибридни заплахи и за противодействие на въоръжено нападение.

В Париж президентът Еманюел Макрон нареди на правителството да изготви план за защита на критичната инфраструктура и най-чувствителните обекти на отбранителната промишленост от руски дронове и кибератаки. „Руската хибридна заплаха срещу европейците и срещу Франция се засили“, каза той след среща с партийните лидери в Елисейския дворец.

Във Великобритания Секретариатът на кабинета подготвя национална кампания, насърчаваща домакинствата да разполагат със запас от храна и вода за няколко дни у дома. Популярни публикации в социалните мрежи на 18 септември представиха това като подготовка за война, въпреки че официалните препоръки датират от 2023 г. и обхващат наводнения, прекъсвания на електрозахранването и кибератаки.

Всяко съобщение, представено под формата на благоразумие, прави идеята за европейска война с Русия да звучи малко по-обичайно. Това, което се открива по-трудно, е убедително обяснение защо Москва би започнала такава.

Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди, че Русия може да бъде в състояние да атакува територия на НАТО до 2029 г. Фактите от украинския фронт обаче трудно се съвместяват с тази прогноза.

Повече от четири години и половина след пълномащабното си нахлуване Русия не е подчинила Украйна. Между юни 2025 г. и юни 2026 г. тя е постигнала нетен прираст от около 3700 квадратни километра, което представлява около 0,6 процента от територията на Украйна, по данни на Института за изследване на войната (ISW).

За 30-те дни до 21 юли „The Economist“ изчислява руския териториален напредък на 30 квадратни километра. По-рано тази година Украйна регистрира първия си нетен териториален прираст от 2023 г. насам.

Цената беше огромна. Бивш висш западен служител изчисли в края на февруари, че Русия е понесла около 1 милион военни жертви (убити и ранени).

Критиците на поставянето на военна основа задават очевидния въпрос. Ако Москва не успя да победи един свой съсед за четири години, защо да се очаква да се изправи срещу алианс от 32 държави, включващ две европейски ядрени сили и, поне засега, Съединените щати?

Някои от най-близо стоящите до заплахата заявиха същото. Стуб каза през август, че не вярва НАТО и Русия да влязат в открит конвенционален конфликт, позовавайки се на разузнавателни данни и ядрения възпиращ потенциал на НАТО.

През същия месец президентът на САЩ Доналд Тръмп изключи възможността за руска атака срещу НАТО след разговори с Владимир Путин. Премиерът на Латвия Андрис Кулбергс увери сънародниците си, че няма повод за тревога и че рискът от пряка военна инвазия остава нисък.

Министърът на външните работи на Естония Маргус Цахкна заяви, че оценката на заплахите за неговата страна не се е променила. Това, което регионалните лидери описват вместо това, е хибридната кампания, която Русия вече води под прага на откритата война.

Голяма част от европейската подготовка се финансира със заемни средства. ЕС създаде кредитната програма за отбрана SAFE на стойност 150 милиарда евро, докато Берлин освободи военните разходи от действието на конституционната си „дългова спирачка“ и оттогава предприе съкращения на социалните плащания, за да финансира превъоръжаването.

За критиците въпросът е въпрос на компетентност. Същата политическа класа, която допусна бавен икономически растеж, високи цени на енергията и оспорвана миграционна политика, сега иска от гражданите да приемат плановете за медицински триаж и евакуационните карти като част от обичайното ежедневие.

Те твърдят също, че на избирателите се казва да харчат повече за отбрана, да пълнят шкафовете си със запаси и да се готвят за саботажи. Далеч по-малко обаче се говори за това каква дипломация се провежда, за да се гарантира, че нищо от това никога няма да бъде необходимо.

Правителствата по източния фланг на НАТО виждат нещата по друг начин. Литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви на 2 септември, че алиансът е изправен пред проблем, който не може да бъде решен с преговори, защото „Русия няма да се промени“.

Официални лица в Балтийските страни и Полша твърдят, че видимата подготовка сама по себе си е възпиращ фактор и че Москва е по-малко вероятно да подложи на изпитание едно готово общество.

Русия твърди, че няма планове да напада НАТО. Независимо дали европейските лидери вярват в това или не, те правят така, че гражданите им вече да не възприемат алтернативния сценарий като нещо немислимо.

Автор: Антонио О'Малони 

За автора: Старши редактор в брюкселското аналитично издание „Brussels Signal“, специалист по европейска политика, сигурност, отбрана и институционални процеси в ЕС и НАТО.

Източник: „Brussels Signal“