С удивление и лека ирония наблюдавам поредният циклофреничен политически пристъп на психодясното - пак за Вапцаров и неговата присъда.
Чета поредица от мнения, че държавата тогава съвсем справедливо е осъдила този мракобесен комунист, този терорист, поставил се в услуга на чужда държава, този предводител на бойна група. "Той не е осъден заради поезията си, а съвсем законно заради действията си", пише кошерния веган-разум и бълва токсични плюнки, който се появяват във фейсбука ми като балони от газ в блато.
Тези хора наистина са интелектуална катастрофа.
Защото, ако техния аргумент за Вапцаров е верен, то тогава трябва да кажем, че България няколко години по-късно съвсем справедливо осъжда заловените горяни. По силата на действащите тогава закони те са терористи и присъдите им са напълно в съответствие със законодателството.
И принципно всеки осъден дисидент в бившия соцлагер е получил напълно справедлива присъда, защото нарушава законите на страната.
Тогава къде отива патетиката за "горянското движение" или скръбта за жертвите на комунистическия режим?
Ако аргументът им за Вацпаров е актуален, то жертви на комунистическия режим няма - има осъдени престъпници.
Но какво можем да очакваме от интелектуални амеби, които смятат "историка" А. Стоянов за някакво ниво. Този е като Азис в историята
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.