НАЙ-ТЪЖНИ В БЪЛГАРИЯ СА БОГАТИТЕ ХОРА

Отдавна си го мисля. Какво ли е да имаш няколко милиарда по офшорки и дубайски банки, и да караш колата си за милион и половина евро по пътищата в Северна България или към турската граница към село Щит. Ужасно е, сигурен съм.

Днес може да си го представите - Къро, когото убиха сутринта със семейството му в Претория - колко ли беше богат? Седи българинът, пие ракия, яде евтин домат и е щастлив - никой не го убива заради пари, задължения и далавери за милиарди. Това си е щастие.
А икономката на Къро? Колко ли е била щастлива тая непозната жена, да си намери добра заплата при тия баровци и - да я застрелят в тарапаната. 
Затова българинът цъка с език и знае - много хубаво не е на хубаво. Ах, колко българска мисъл. Мисъл - убежище. 

Днес българинът много търси убежища, такава е модата, да убежиш някъде в убежище и да си спокоен. “Убежиш” е руска дума, ама ние си я превеждаме на другите езици като “подслон”. Ама то подслон не е убежище.

Но забравете за Къро, не смея даже да питам за детето му, исках да ви питам всички вие, които имате някой лев - забелязвате ли как нищо не може да си купите с тях. 
Как турските боклуци и българският продавач са в заговор, направили са комплот срещу парите ви. 
Взимаш нещо, съжаляваш, викаш си няма да им купувам боклуците, после пак от мързел купуваш пак боклуците. 
Парите не струват нищо, когато отсреща те карат да чакаш, да поръчваш, да минават месеци, после да връщаш, да е счупено, ожулено, обидно - и много, много скъпо.
Някой нещо да продава наистина, а не наужким? 

У нас вече няма магазини, а “шоуруми” - сиреч показват ти какво можеш да си купиш някой ден. Не може да го вземете, това е мостра, трябва да поръчате, ще имаме резултат в рамките на 30 работни дни. Така някой ден може и да успееш да обзаведеш къщата си в Бояна с боклуци от Италия и тапети от Египет. Когато станеш на 70 години. Пердета да си поръчаш човек - ше чакаш, не знам колко ама за три седмици си е експресна поръчка!
Българският търговец е забавен комисионер - той те бави, докато си взима комисинонната.

Да, в България най-нещастни са богатите хора. Трагикомедия комерческа и битова драма.

Могат ли хората с пари да си купят инфраструктура? Могат ли да си купят учтива администрация? Мога ли аз да си платя да не ми спират тока всеки ден по половин-един час? Или да си платя на лъжците от Булсатком за един месец без телевизия? Мога ли да платя на журналистите да не ме мотаят с глупави лъжи? Или да платите на някой социален и/или културен антрополог да ви обясни какво става в държавата, какво е това с разпити на Бойко и уволнение на Гешев?
Можете ли да си купите работеща държава? Не можете. Можете да си купите само крадлив чиновник.
Ама и лъжлив.

Хората с пари в България са най-тъжните хора на света. Срещу парите си няма да получат нищо - нито уважение, нито истина, нито продукт, нито любов, за усмивка и добро обслужване да не говорим. 

Днешният българин с пари живее в епохата на огромния чуждестранен магазин, където никой не влиза, където не се правят никакви намаления (истински) и където двете продавачки и човекът с парите се търсят и си викат сред вещите с етикети в ехото на безсмисления си живот. 
Ехооо, викат купувачите, имаме пари, но има ли  някой, който иска да ни ги вземеееее?

Нямааааа, отговаря ехото на продавачите, нямаааа - викат мърлявите сервитьори, нямаааа, викат милиони майстори на плочки и фуги, потърсете ни утре, или най-добре след една седмица, или последния петък на следващия месееееец…

Говоря за хората с пари - няма по-нещастни от тях. Те имат пари, но с пари у нас си купуваш само проблеми. Мислите, че се шегувам. Но питайте труповете от Претория. След тая новина от Претория у нас доста богати хора изтръпнаха. 

Казвам ви - няма по-тъжен човек от българин с пари. Нещастна работа. Тъжна история. 
Огледайте се - добре сте си така. Нека хората с пари страдат, вие сте си добре. А дано и по-добре да ставате. 

Или по-добре да не ставате?