Актуално
До кога ще се допитвате за жените чрез феминистки, които отдавна са забравили за женската си същност? Знаете ли какво е насилие над жената? Това да я караш да се държи като мъж. Няма нищо по-неприятно и вредно от агресивна жена, която се опитва да се бори с природата си.
Докога ще ми диктуват дали съм жена или не?

Гост-автор | 10/02/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

До кога ще се допитвате за жените чрез феминистки, които отдавна са забравили за женската си същност? Знаете ли какво е насилие над жената? Това да я караш да се държи като мъж. Няма нищо по-неприятно и вредно от агресивна жена, която се опитва да се бори с природата си. Отричат матката, която е нейната най-голяма сила, именно да дарява живот. Няма нищо по-вредно за жената от отнемането на нейната нежност, покорност, нейното търпение. Търпението е висш добродетел, преписван на жените и о, да, аз определено деля мъжете от жените. Но вие посегнахте и на мъжете, наричате ги „неандерталци „ бедняци”, ”загубеняци”, „насилници”, „не ставаш за нищо, говедо такова”.  А ние просто трябва да ги подкрепяме, да ги вдъхновяваме, да им даваме цялата си нежност...защото, нали с добра дума и с търпение можем да променим света. Така ни учи не само „патриархалното” християнство, но и източните  будисти,  западните ментори, индийците, по които толкова си падаме напоследък (имай предвид йога).
Отричам съществуването на равноправие. Равноправието настъпва само и единствено в небитието. Когато нямаш тяло, когато ти си сам и се изправяш пред Бога, Природата или това, в което вярваш. Не сме равни нито на ръст, нито по цвят на косата, нито по полова идентичност. Има увредени хора психически,  има такива с физически недостатъци, има жени, които не могат да раждат, има жени, които мразят мъжете, има жени, които не си лягат без мъж вечер. Ние не сме равни тук и сега.



Противопоставям се на жените, които карат мъжете да не ни отварят вратите, които не обичат да флиртуват деликатно като крило на пеперуда. Противопоставям се на жените, които ми налагат и ме карат да се срамувам, че искам да съм съпруга и домакиня на мъжа си. Които ни поставят в унизителното положение да сме равни с мъжете. Ако мъжете говореха, колкото нас, как ние ще си казваме и мрънкаме какво искаме. Защото ние мрънкаме, ние не искаме да носим тежки неща, не искаме да участваме в ремонтни дейности, не искаме да играем футбол. Ние искаме да сме нежни като балет, нежни като музиката на Шопен и силни в търпението си към Мъжа!
И призовавам всички жени, оставяйте се по-често в ръцете на мъжете, там е най-сигурно. Бог-мъж-жена-дете.

Автор: Дани Филипова



 



Други статии от този автор



Коментари