Сметната палата потвърди: Асен Василев купуваше политическа подкрепа със заеми, криеше дефицити и остави дълг за всички ни

Рядко се случва одитните доклади на Сметната палата да съдържат толкова значими послания, колкото публикуваните в понеделник. Те не са планови, а ги възложи Народното събрание. Посветени са на работата на Министерството на финансите в областта на съставянето и изпълнението на бюджетите, на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на социалните плащания. И трите доклада са с времеви обхват от началото на 2020 година до 31 май на тази година. Фактите от тях могат да се свържат и разказват две истории.
Главната история е, че в последните пет години България е живяла като в последната петилетка на комунизма. Разходите се увеличават, без да са подсигурени с регулярни и устойчиви приходоизточници. Държавата е задлъжнявала, за да субсидира неустойчивото покачване на жизнения стандарт. И накрая - о, изненада! - истината е била прикривана. Даже се показва и технологията на укриване на държавни разходи, което е изкривявало с години представата за публичните финанси.
Стойността на всичко това е, че досега същата история се разказваше и оспорваше като  политическа. От понеделник тя е потвърдена от независима институция като Сметната палата.

Рядко се случва одитните доклади на Сметната палата да съдържат толкова значими послания, колкото публикуваните в понеделник. Те не са планови, а ги възложи Народното събрание. Посветени са на работата на Министерството на финансите в областта на съставянето и изпълнението на бюджетите, на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на социалните плащания. И трите доклада са с времеви обхват от началото на 2020 година до 31 май на тази година. Фактите от тях могат да се свържат и разказват две истории.

Главната история е, че в последните пет години България е живяла като в последната петилетка на комунизма. Разходите се увеличават, без да са подсигурени с регулярни и устойчиви приходоизточници. Държавата е задлъжнявала, за да субсидира неустойчивото покачване на жизнения стандарт. И накрая - о, изненада! - истината е била прикривана. Даже се показва и технологията на укриване на държавни разходи, което е изкривявало с години представата за публичните финанси.

Стойността на всичко това е, че досега същата история се разказваше и оспорваше като  политическа. От понеделник тя е потвърдена от независима институция като Сметната палата.

Според Сметната палата откритите тази година сертификати за свършена работа през минали години, които не са били потвърдени своевременно от УС на АПИ, са били на стойност 1,186 милиарда лева.

Почти успоредно с това, но все пак преди извънредните одитни ангажименти на Сметната палата, за чиито резултати става дума, в Министерство на транспорта и АПИ текат редовни годишни одити. Те също откриват сертификатите и изниква въпросът: да се приемат ли сертификатите през 2026 година и да се включат в разходите за тази година, или да се разнесат по годините, в които реално са приключили строително-монтажните работи? Образно казано, разходът да се прехвърли в годината, когато за последно валяк е минавал по пътищата, за които са издадени сертификатите.

Прехвърлянето на тези разходи доведе дотам, че преди три седмици НСИ и Евростат осъвремениха оценките си за бюджетния дефицит през миналата година на 4%. Заради традиционните одити част от тази информация е известна на транспортния министър Шишков и той обявява, че нещо подобно ще се случи. От своя страна бившият финансов министър Теменужка Петкова, която съзнава, че ще опере пешкира за всички министри от петилетката преди нея и рискува да се превърне в лице на бюджетните манипулации в името на еврозоната, минава в проактивна защита. От осми септември напоява терена с твърдения, че в бюджета се подготват мошеничества, свързани именно с разходите на АПИ.

Кулминацията на всичко настъпи вчера, когато на нарочна пресконференция Прогресивна България опитаха да обяснят историята. Това за тях беше почетна обиколка. Независимата Сметна палата потвърждава тезата им за тежкото наследство. Не че то не се вижда от космоса, но е добре, когато някой сериозен и независим го потвърди. Допълнителният дефицит, прибавен към оценката за миналата година поради забавеното утвърждаване на сертификати, е в размер около половин процент от брутния вътрешен продукт. 

Ако държавата не си бе събрала авансово корпоративния данък от банките за тази година в миналата, дефицитът щеше да е 4,5% от БВП. Ако не бяха и други мерки с еднократен характер, още миналата година щеше да е с дефицит близо пет процента от БВП. Решението за увеличение на разходите за държавни заплати в началото на тази година, прието със закона за удължаване на миналогодишния бюджет с действие през тази година, предопредели съдбата на бюджета за 2026 година. Ако удължителните закони се придружаваха от доклад, който да обяснява каква ще е бюджетната ситуация в следствие от тяхното действие към края на годината, и сертификати повече не се укриваха, още през март щяхме да знаем, че през тази година бюджетният дефицит ще е повече от 5% спрямо БВП.

Това щеше да внесе яснота от каква база започва подготовката на закъснелия бюджетен закон за тази година. Щеше да покаже на обществото, че проблемите, за които днес се говори от мнозинството, са от години, но преди това за тях имаше омерта в мейнстрийм медиите. Синдикатите мълчаха, защото доходите в публичния сектор се вдигаха. Мълчаха работодателските организации, защото искаха да влезем в еврозоната.

Затова сега, когато картината се представя, мнозина са изненадани, други се правят на изненадани, а трети твърдят, че не вярват, защото иначе ще трябва да признаят, че са си затваряли очите през годините.

И докато тези факти и резултатите от тях се представяха на пресконференцията вчера, депутати от опозицията съобщиха за увеличаване на вноската към първия стълб на пенсионната система за сметка на вноските във втория стълб. Тази непотвърдена  новина заглуши пресконференцията и почти никой не видя картината, която рисувам от 2023 година, а Сметната палата потвърди с докладите си от понеделник.

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"