Актуално
След дълго чакане (от 6 каси работят 3!) плащам сметката си. Много сърдито момиче ми иска ТОЧНО стотинки. Нямам. "А Вие карате ли ми се?", питам. Взима от колегата и почти ми ги мята. Усмихнато: "Е, останалите стотинки не ми ги връщайте..."
Имате ли точно? Нямам да Ви върна!

Гост-автор | 16/03/2018

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вера Кънева, Фейсбук:

1. Mтел.

След дълго чакане (от 6 каси работят 3!) плащам сметката си. Много сърдито момиче ми иска ТОЧНО стотинки. Нямам.

"А Вие карате ли ми се?", питам.

Взима от колегата и почти ми ги мята. Усмихнато:

- "Е, останалите стотинки не ми ги връщайте..."

- "Как така, ей сега ще Ви ги върна..."

Вече започва със следващия клиент.

Почти през рамо, все още усмихнато, казвам: "Споменах за стотинките, за да не си помислите, че не знам. Всичко добро!"

Тя, разбира се, не ми ги връща. Около 40. Много важно!

2. Влизам в BENETTON.

Камари джинси. Започваме от № 25... 28 и 30! Един чифт 30!

Нося 29, ама супер качество, 79,90 е зачеркнато и... говорейки по телефона, питам касиерката колко струват. Тя взима машинката и.. :"24 лева. Промоция!"

"Супер!" Пробвам и тръгвам да плащам.

В този момент към джинсите ми се втурва дебела лелка с мустаци, издърпва ги от ръцете ми и... : "Как! Това са от новата колекция!"

"Но... първо - вижте как е зачеркнато и... " "Да... излезе 24 лв.!" - казва притеснено момичето от касата. 

Дебеланата продължи да вика и да мачка панталона, набутвайки го н`ам къде. А аз, скърцайки зъби, си тръгнах. Пестя енергия.

3. Следва LILLY- прекрасна дрогерия.

Но... стигам до касата. Давам 20 лв. и касиерката с празен поглед не ги взима!

- " Какво има?!"

- "Ами, дайте ми точно!"

- "Моля?! Вие сте на касата, не аз!"

- "Ами нямам да Ви върна!"

- "Какво искате да направя?!"

- "Ами... аз какво да направя?!", изтърсва с пухтене, мръщене, тюхкане и тръгва да бърка по чекмеджета, портмонета...

Накрая... сякаш ми прави най-голямата услуга, почти бонус, ми връща ресто. Дори с бележка.

4. Междувременно съм си поръчала (за пръв път!) пазар от махленската месарница, в която пазарувам, откакто съществува - повече от 10 години! Не бях ползвала това наистина голямо удобство.

Донесоха, прекрасно, сметка, закопчана към плика, опаковано, прясно... супер!

Но... чак, като се прибирам решавам да отворя и разпределя... И вдигам две неща едно до друго - едното - много по-тежко от другото, а двете - написани с почти един и същи грамаж! Брях!!!

Това, което е "олекнало", струва 7,50 килото - агнешки комплект. Грабвам и отивам да премеря! Наистина - писано е 2,400 кг., а тежи 1,280! 

Обаждам се и изключително любезно обяснявам... Отсреща кършат ръце, оправдания, измисляния... една камара... Да видим утре какво ще се случи...

Но... Описвам тази днешна поредица, за да провокирам замисляне у всекиго...

Нима месарят няма да отиде и да си купи хляб от хлебаря, който пък ще си поправи обувките при обущаря, чиито деца също учат английски, където се ползва мобилен телефон, а той пък е на някой, който изнася концерти на публиката, където има и актьори, които пък си шият дрехите при шивачи, а и те ползват паста за зъби и тоалетна хартия от дрогерия, където плащат на една касиерка и.... дълга и широка... , но кръгът е ЕДИН! 

Това сме всички ние! И, ако не сме ОВЦЕ от едната страна и недоволстващи в повечето случаи шмекери от другата, нещата биха изглеждали къде-къде по-другояче...



 



Други статии от този автор



Коментари