Венци Мицов, Фейсбук:
Изобщо няма да влизам в темата за вчерашното решение на КС, касаещо "противоконституционността на Истанбулската конвенция".
Вълнува ме друго.
Съществува ли насилие в обществото ни?
О, да, съществува.
То е навсякъде.
Ние бием и ядем бой.
Насилието над жени присъства навсякъде в новините и дори не е нужно да връщате много назад - завчера поредна жертва в Благоевград си отиде.
Има ли навика българинът да решава несгодите си с бой?
Има.
Има ли традиция да се пошляпват децата?
О, да, дори в училище до началото на 80 - те години това си беше нещо съвсем в реда на нещата.
А сега да продължа.
Имаме ли навик да се бием на кръстовища?
Имаме.
Когато някой ни засече, ние изскачаме и започваме кютек.
Нали помните, че преди година и нещо все още неивестен шофьор - бабаит уби гражданин, който му направил забележка.
Изобщо - боят при нас е нещо съвсем в реда на нещата.
Нещо повече - лидерите ни се хвалят с бой.
"Бихме ги на изборите!".
"Бихме ги в народното събрание!".
В спорта бием!
В отношенията и споровете също бием!
Бием където и както ни падне, бием по когото ни падне, защото това е единственото, с което можем да се чувстваме значими.
Като набием жена си!
Или детето!
Или някой по-слаб от нас!
А сега лошата новина.
Това, че бием може да се реши законодателно.
Ще поставим до всяко семейство по един полицай и един прокурор.
И всеки опит за повишаване на тон ще бъде светкавично решен.
Или не?
Или май е време да поработим върху себе си?
Да спрем да бием - физически, виртуално, психически?
Да спрем да лекуваме смазаните си психики и комплексите си, агресирайки спрямо околните?
Кое е решението?
И къде е проблемът?
Извън нас - в законодателството?
Или в нас и липсата ни на уважение, толерантност, любов, ценности, образование?
И да, знам, че в момента конюнктурата е друга и спорът е друг.
И да, знам, че има две страни и уважавам аргументите на всяка една от тях.
Но аз лично смятам, че проблемът с насилието се корени вътре в нас.
И че най-големият ни враг не е отвън, а вътре - в душите ни, в черепните ни кутии, в словата и делата ни.
Преборете най-големия си враг - себе си.
За това не ви трябва нищо - нито конвенции, нито законодателни инициативи.
А после, след като тоя демон на саморазрушението бъде прогонен, ще можем да започнем да живеем без да убиваме и бием.
И с това приключвам.
Аз съм чист пред себе си - никога през целия си живот не съм удрял човек.
И никога няма да го направя.
И това е моят скромен принос към превръщането ни в нормална държава.
За съжаление не мога да кажа, че не съм пребивал с думи.
И че винаги, когато съм го правил, съм бил прав.
И тук е моят голям грях.
Толкова по темата.
И, когато говорим в тая посока, си спомнете, че все още у нас битува поговорката "Бий, за да те уважават"...
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.