Ние просто бием...

Ние просто бием...
28-07-2018г.
12
Венци Мицов

Венци Мицов, Фейсбук:

Изобщо няма да влизам в темата за вчерашното решение на КС, касаещо "противоконституционността на Истанбулската конвенция".

Вълнува ме друго.

Съществува ли насилие в обществото ни?

О, да, съществува.

То е навсякъде.

Ние бием и ядем бой.

Насилието над жени присъства навсякъде в новините и дори не е нужно да връщате много назад - завчера поредна жертва в Благоевград си отиде.

Има ли навика българинът да решава несгодите си с бой?

Има.

Има ли традиция да се пошляпват децата?

О, да, дори в училище до началото на 80 - те години това си беше нещо съвсем в реда на нещата.

А сега да продължа.

Имаме ли навик да се бием на кръстовища?

Имаме.

Когато някой ни засече, ние изскачаме и започваме кютек.

Нали помните, че преди година и нещо все още неивестен шофьор - бабаит уби гражданин, който му направил забележка.

Изобщо - боят при нас е нещо съвсем в реда на нещата.

Нещо повече - лидерите ни се хвалят с бой.

"Бихме ги на изборите!".

"Бихме ги в народното събрание!".

В спорта бием! 

В отношенията и споровете също бием!

Бием където и както ни падне, бием по когото ни падне, защото това е единственото, с което можем да се чувстваме значими.

Като набием жена си!

Или детето!

Или някой по-слаб от нас!

А сега лошата новина.

Това, че бием може да се реши законодателно.

Ще поставим до всяко семейство по един полицай и един прокурор.

И всеки опит за повишаване на тон ще бъде светкавично решен.

Или не?

Или май е време да поработим върху себе си?

Да спрем да бием - физически, виртуално, психически?

Да спрем да лекуваме смазаните си психики и комплексите си, агресирайки спрямо околните?

Кое е решението?

И къде е проблемът?

Извън нас - в законодателството?

Или в нас и липсата ни на уважение, толерантност, любов, ценности, образование?

И да, знам, че в момента конюнктурата е друга и спорът е друг.

И да, знам, че има две страни и уважавам аргументите на всяка една от тях.

Но аз лично смятам, че проблемът с насилието се корени вътре в нас.

И че най-големият ни враг не е отвън, а вътре - в душите ни, в черепните ни кутии, в словата и делата ни.

Преборете най-големия си враг - себе си.

За това не ви трябва нищо - нито конвенции, нито законодателни инициативи.

А после, след като тоя демон на саморазрушението бъде прогонен, ще можем да започнем да живеем без да убиваме и бием.

И с това приключвам.

Аз съм чист пред себе си - никога през целия си живот не съм удрял човек.

И никога няма да го направя.

И това е моят скромен принос към превръщането ни в нормална държава.

За съжаление не мога да кажа, че не съм пребивал с думи.

И че винаги, когато съм го правил, съм бил прав.

И тук е моят голям грях.

Толкова по темата.

И, когато говорим в тая посока, си спомнете, че все още у нас битува поговорката "Бий, за да те уважават"...

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.