Идвам от Франция, влизам в софийски ресторант и поръчвам домати с овче сирене.
Сервитьорът ме гледа, като че исках макарони с чер хайвер и казва: "Нямаме овче, имаме биволско."
Добре, биволско, но българско да е.
Сервитьорът се колебае.
"Ще питам шефа" - казва и заминава за някъде.
Връща се запъхтян: "Италианско е, моцарела се казва..."
"Човек", отвръщам, вече възбуден аз - "от чужбина идвам и копнея за БЪЛГАРСКО СИРЕНЕ, не за български тебешир (т.е. краве)! Не искам нито моцарела, нито маскарпоне, нито пармиджано! Искам БЪЛ-ГАР-СКО!"
"Мога да Ви предложа българско козе" - опитва се да ми угоди сервитьорът.
"Добре" - съгласявам се аз.
След малко идва с чиния домати, върху която лежи филия козе сирене.
"Това сирене не е БЪЛГАРСКО!" - с трудност сдържам нервите си аз - "Виж му кората! Това сирене е френско! Аз оттам идвам. Българските козари не правят сирене с кора като салам!"
Момчето пак изчезва някъде и се връща примирен: "Прав сте, френско е. Шефът каза, че при нас в България това се търси..."
На друго място поисках коняк.
"Метакса" или "Курвоазие" искате? - попитаха ме.
С мастиката също.
Поръчвам мастика, носят ми узо.
Овче кисело мляко за десерт, пак ме гледат като извънземен.
Навсякъде един и същи отговор - "В България това се търси!"
Аз пък съм дошъл да търся България!
Да се пита човек, къде точно са българите и аз да отида там?!
АВТОР: Божидар Чеков
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.