Време е да се затворят раните

Време е да се затворят раните
30-07-2020г.
37
Ирини Зикидис

Аз наистина имам изключително ниско мнение за 2.96% от българите. И колкото и да не дишам крадците от ГЕРБ, има и по-лош вариант - либерални функционери, натъпкани до сливиците с гръмки фрази за "справедливост" и "борба с мафията", и ей така, между другото, закачени за чужди НПО-та.

А онези от нас, които живеят и в Западна Европа, имат доста добра идея какво може да се очаква от либерално НПО и закачена към него партия. И понеже логиката "Дай да бутнем тия, па да става каквото ще" ми е непонятна, ще цитирам единственото смислено нещо, което прочетох по темата. Естествено, писала съм го аз, и то само преди няколко дни. Ама е толкова изчерпателно, че няма да ви го спестя!

От няколко дни чета коментари, че най-важно е да се „събори мафията”, а после ще му мислим кой ще дойде на власт. Оставам с впечатлението, че на редовия българин му е все тая какви са политическата и икономическата програми на новия кандидат, дали е глобалист, консерватор, ляв, десен, син, червен или пембен, само и само да е облечен в бяло и да носи ореола на спасителя.

Ок, ама аз не съм свикнала да разсъждавам по тази плоскост. Ето и моите отегчителни и скучни пет стотинки по темата.

Първо, знам, че в политиката се влиза по 2 начина – или като готов проект, в който са наляти пари предварително, или обратното – определени политически активисти изпъкват, търсейки спонсор, който да инвестира в тях. Аз искам да знам по кой начин моят избраник е влязъл в политиката, и кой стои зад него.

Второ, искам да знам кои са неговите потенциални гласоподаватели. В пъстрото българско политическо пространство вече има една „автентична десница” от кисели сперми, които прокарват либералната адженда, докато се бият в гърдите колко са десни. Силно се надявам партията, която аз бих подкрепила, да не води диалога с погнусата и презрението, които либералите дълго време демонстрираха, преди да им светне, че 3% са си 3%.

Трето, очаквам моят политически избраник да има ясно политическо послание, свързано с голямата картина на съвременните дълбоки геополитически процеси. Няма нужда да се лъжем - България е малка страна и нe притежава достатъчно тежест, за да води напълно независима политика, дори и при идеални условия. При всички възможни варианти, страната ни ще бъде подвластна на законите на голямата геополитика, над които ние нямаме контрол. В този смисъл, всякакви необосновани обещания, хвърлени на едро за „истинска национална и суверенна политика“ биха звучали като неподплатено с нищо, кухо политическо говорене. Сигурна съм, че и повечето хора, поне на интуитивно ниво, долавят нещата по същия начин, и биха възприели подобно послание като неискрено. За това, трябва да бъде намерен някакъв рационален баланс между възможното и желаното.

Мисля, че огромна част от българите живеем с ясното усещане за задълбочаваща се криза и предстоящи тектонични, негативни промени. За мен, а предполагам и за много хора, опростеното описание на картината изглежда така: В момента доминиращият прогресистко-глобалистки тренд, макар и в криза, продължава да оказва решаващо въздействие върху всички елементи на обществата, в които живеем – от геополитиката, през икономиката и културата - чак до най-дълбоките и според мен най-важните структури (семейства, персонални идентичности и пр.)

Бих искала да знам каква е визията на моя избраник за обединена Европа. Впрочем, не съществуват много варианти:

- Поддържа този проект в настоящия му вид

- Отхвърля европейската интеграция напълно

- Поддържа идеята за обединена Европа, но в друг формат (Съюз на отечествата на де Гол?)

- Има план, ако ЕС се разпадне или се затвори само в елитното си ядро – примерно Германия, Франция, Бенелюкс.

И понеже съм любопитна, имам още въпроси : Как позиционира България спрямо Турция?

- Спрямо Русия?

- Спрямо САЩ?

- Какви са сценариите и хипотезите?

Категорична съм, че опростенческият ракурс, стъпващ само върху реваншизма, национализма, отдавна отминали военни успехи и мита за "загубената заради комунистите България", е тотално обречен. Хората трябва да си нахранят децата ДНЕС, а не с победата при Сливница преди стотина години. Тъжната истина е, че България потъва още с Първата световна война. Темата за комунистите е по-сложна, но моята гледна точка е следната. В България има огромен брой хора, които не разглеждат соца като някакъв апокалиптичен период – за тях тогава са били постигнати и значителни успехи в развитието на страната. Тези хора не са престъпници, не са тежка червена номенклатура, не са крадливи боклуци. Тези хора са жертви. Те цял живот са бачкали яко, вярвайки, че го правят за едно по-добро общо бъдеще. Нещо повече, тези хора са естествени съюзници на всяка антилиберална партия, защото изповядват това, което днес наричаме „консервативни ценности“, а те в момента са определящи в течащата цивилизационна война.

И посланието, което аз бих искала да чуя е следното: "Ние сме наследници на хора с различни убеждения и съдби, но ние имаме общо бъдеще. Време е да се затворят раните."

Нататък, чисто геополитически ние сме принудени да имаме някакви отношения с Русия (Ердоган, газ). Какво правим? Готвим се да сме фронтова държава, участваме в кордона на Пилсудски, или изграждаме умерени бизнес отношения, базиращи се на национален интерес?

Нататък, каква е икономическа платформа. Как се подкрепя малкия и средния бизнес? Данъци? Такси? Какво се случва, ако ЕС спре програмите и фондовете? Какво се случва със здравеопазването, културата, образованието? Каква е експертизата на екипа?

Е такива досадни въпроси си задавам аз и дразня всичко живо, юрнало се да сваля юнашки мафията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.