Актуално
"Хора са нападани във факултетите, други заради едно изречение губят работата си. Проблемът на тази левица, а аз далеч не съм консерватор, е, че тя произвежда идеология на абсолютната чистота. Ако не сте 100% чисти, значи сте лош. Но нещата не стоят така при един човек! Той може да бъде 100% задник, но никога не е 100% перфектен. Ако искате от всеки, за всичко, да казва или да е казвал през целия си живот само неща, които не могат да бъдат “неодобрени”, тогава, да, всички са в опасност."
Салман Рушди: Цензурата в Америка днес идва отляво, тя изстисква свободата като лимон

Гост-автор | 09/01/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Салман Рушди, възстановил се от коронавирус, с който се зарази през март, се завръща и е в отлична форма. Решен със своя "Кихот", съвременна преработка на шедьовъра на Сервантес, да завърти вятърните мелници във време, когато „това, което е нормално, не изглежда много нормално“, с всички оръжия на фикцията. Той е в добра форма също, защото времето е сериозно. Заедно с Дж. К. Роулинг, създателката на сагата за Хари Потър, Маргарет Атууд, авторката на „Историята на прислужницата“ и 150 други интелектуалци той подписа открито писмо в сп. "Харпърс", което вдигна голям шум в Съединените щати и Европа. Те изразиха съжаление за „набора от морални позиции [...], които рискуват да отслабят правилата на публичния дебат и приемането на различията за сметка на идеологическия конформизъм“, „вкуса към обществено унижение и остракизма“ и дори изпуснаха думата "цензура".
 

- И така, възстановихте се от вируса?

- Да. Висока температура, кашлица и невероятна слабост. Неспособен да пиша също, защото изправен пред случващото се в света, цялото това затворено човечество, просто трябваше да се мълчи, слуша и наблюдава. Беше невъзможно да си представя нещо пред всичко това.

- Човек би си помислил обаче, че сте по-добре подготвен от всички нас. В края на краищата, аятолах Хомейни ви принуди да стоите затворен години наред ...

- Да имаш дамоклев меч над главата си е неприятно, но е несравнимо лавината на смъртта, която сполетя моите приятели. Това е глобално бедствие, преживях го, щастлив съм от това.

- Защо подписахте писмото в сп. "Харпърс"?

- Както знаете, прекарах голяма част от живота си в борба за свободата на словото и няма да спра сега. За мен демокрацията е като селският площад: всеки излага идеите си, понякога се карат, но обсъждането никога не спира. При авторитарните режими, напротив, селският площад се опразва и обявяват с високоговорител: “Край на обсъждането, ще ви кажем какво трябва да мислите”. Все още живея при демокрация в Америка. Където има, разбира се, импулси за цензура. Традиционно те идваха от дясното крило, от консервативните политически сили, от старите поколения, които се съпротивляваха на промяната. Но сега виждаме появата на нови импулси за цензура: идващи отляво, от хора, които се представят за “прогресисти”, но се осмеляват да кажат: “Това не може да се казва”. И между тези два натиска, свободата е като лимон, чийто сок изцеждат… Затова подписах писмото, а хората, които го подписаха, очертават широк спектър: бели, черни, “кафяви”, като мен, феминистки, хомосексуални, хетеросексуални… Уточнявам го, за да поясня, че не защитаваме една тясна гледна точка. Подписах го също, защото става въпрос за власт: ако не направим нищо, кой ще има вече право да говори във вестниците? И кой няма да има право? Какви книги ще бъдат публикувани? Какви филми ще бъдат разпространявани? Случващото се днес е решаващо за свободата.

- Разтревожен ли сте?

- Да. Хора са нападани във факултетите, други заради едно изречение губят работата си. Проблемът на тази левица, а аз далеч не съм консерватор, е, че тя произвежда идеология на абсолютната чистота. Ако не сте 100% чисти, значи  сте лош. Но нещата не стоят така при един човек! Той може да бъде 100% задник, но никога не е 100% перфектен. Ако искате от всеки, за всичко, да казва или да е казвал през целия си живот само неща, които не могат да бъдат “неодобрени”, тогава, да, всички са в опасност. Особено изправени пред тази cancel culture (култура на отмяната), която прокарват социалните мрежи. Събираме се и си уреждаме сметките. Както казвам в книгата си: “Властва хайката и смартфонът управлява хайката”. Всичко се промени с Google. Впрочем би трябвало да спрем да казваме “преди Христа” или “след Христа”, а по-скоро “преди Google” и “след Google”. Google е голямата историческа цензура, от която истерията се разпространява по електронен път. Идеалният инструмент да се заяждате с някого. Днес думите се превърнаха в бомби, които разбиват на пух и прах потребителите си. Дори години по-късно. И най-малката публична поява означава да се изложите на серия експлозии от този тип.  

- Подписахте отвореното писмо, но вашият “Кихот” си остава обвинение срещу расизма в САЩ.

- Разбира се, и в това няма противоречие. Не исках да пиша книга за расизма, но не мога да се преструвам, че не съществува. Особено след като разказвам историята на “кафяв” мъж, който прекосява Америка с “кафявия” си син. В тази страна, в това, което тя се превърна, страна, в която царува errorisme (от англ. error - грешка, заблуда (бел. пр.), където чуваме, че ни трябва космическа сила, за да победим “Ислямска държава”, че Барак Обама не е роден в Америка или Земята е плоска, е невъзможно двамата да не срещнат враждебност… Заех се с “Дон Кихот”, защото исках да напиша голям пикаресков роман за днешна Америка и защото този гениален роман е критика на културата на своята епоха, която се кълне само в рицари с доспехи, които ще спасят беззащитните госпожици, и която Сервантес смята за глупава. Къде е днес културната опасност? Със сигурност в тази субкултура на токшоуто, социалните мрежи, експедитивните дебати и трибуналите на мнението, абсолютно затъпяваща култура, болна от амнезия, агресивна и лишена от всякакъв исторически усет, която е напът да изяде мозъка на всички. Това е моята мишена. 

- Във вашата книга президентът на САЩ “има вид на коледна шунка и говори като Чъки”. Но той е също супер “баснописец”. Не се ли опасявате, че Тръмп ще открадне работата на писателите?

- Не, защото е лош баснописец. Човек, който казва, че за да се победи циклон, трябва да се хвърли атомна бомба в средата, не е достоен за доверие, дори в роман. Обратното, това, което е достоверно и дори проверено, е сривът на доверието в истината. И този срив не се случва само в Америка.

- Мислите ли, че ще бъде преизбран?

- Ако изборите са утре, той ще загуби. Но те са след няколко месеца, така че кой знае? Ние сме в “ерата-на-всичко-може-да-стане”, както пиша в романа си, и той е нейното олицетворение. Истината стана лъжа, високото е ниско… Това, което работи срещу него, е, че вече не е “новият човек”. Във всеки случай аз съм на 73 години и ако изборите вземат лош обрат, не знам дали бих могъл да изкарам още четири в света на Тръмп. Институциите в страната вече пострадаха толкова много. Това би могло да означава тяхното разрушение. 

- Героите в романа ви са от индийски произход. Можеше ли да бъде написан от някой, който не е от индийски произход?

- Шегувате се! Ако всеки не може да пише за всичко, тогава никой няма да може да пише за нищо! Но трябва да го прави добре. Когато Джон Ъпдайк пише “Превратът” през 1978 г., честно казано неговият африкански разказвач изобщо не е убедителен. Не съм транссексуален, но в “Златната къща” говоря като транссексуален. Така че отидох да проуча, част от работата на писателя е репортажна. Но за пореден път казвам, трябва да го правиш добре, иначе имат пълното право да ви критикуват, дори ако сте писали за хора, които имат същата идентичност като вашата. Това не е проблем на идентичността: това е проблем на таланта. Или на работа!

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 



Други статии от този автор



Коментари