НАРЪЧНИК ЗА НАЧИНАЕЩИ ПОЛИТИЦИ БЕЗ МЕДИЯ

Първото, което трябва да направите, ако сте начинаещ политик, без нито една медия е да се самоубиете.

Каквито и велики идеи да имате, колкото и пари да притежавате, вие няма да може да помиришете дори и един процент на изборите, ако нямате медия.

В България човек става политик, само ако има телевизия. Кабеларка, ако щете.

Кой имаше най-малката медия, помните ли?

Мисля, че беше Сидеров. Имаше едно кабелно предаване и говореше, каквото си иска, неиздържано, но емоционално. На изборите дори и той не очакваше пробив, а и не знаеше, че в листите му има хора като Владимир Кузов.

Общо взето - дай Боже всекиму да се изненада от рейтинга на кабеларката си.

Валери Симеонов имаше кабеларка.
Достатъчно беше да има и успех в политиката, въпреки двамата му заклети врагове - езика му и характера му.

Марешки явно не се връзва - но той имаше пари и бензин, което според много журналисти вече може да се счита за медия. Но неговото успех ли беше в политиката? По-скоро неговото в политиката беше мимоходом - като циганче на гергьовденски парад.

Разберете, парите не те правят политик. Политиката ти прави пари.

Това трябва да си татуира Марешки, заедно с кръстосани пистолет от бензиноколонка и PCR-пръчка за бъркане в носа.

Вземете за пример едни "Възраждане" - лидерът им Костадинов говори силно, неумерено и добре. Обикаля страната, истинска консервативна лява опозиция си е. Но няма медия.

Вземете за пример също приятните популисти консерватори отдясно - примерно КОД - нямаха медия, медия беше само доктор Москов, недостатъчно.

Последните два примера са за хора с образование, политици с добри намерения, но разчитащи само на позиви и циклостил.

Може да наемете пиари за милиони левове, анализатори за непрестанно анализиране, но нямате ли медия - образът ви не стига до публиката. А чуждите вражески медии ви рисуват като скелети в политическия гардероб. А вие имате добри намерения.
Както Филип Димитров на едни избори искаше да прави следната кампания - да ходи по улицата и да прегръща минувачите.

Васил Божков нямаше медия също. Ако някой смята представянето му за успех, то този успех се дължи на това, че самият Божков е филм, енигма, врагове и куфарчета, като във всеки блокбастър. Но дотук.

Второ - ако нямате медия - бъдете срещу Доган, идете му на гости. Това ще, не ще осигурява медийно присъствие. Забиване на знамена, дебаркиране, български бряг - всеки трябва да го прави, ако няма медия. Човек е толкова голям, колкото е голям врагът му. Ако някога наистина бутнат сградата на Росенец - ще повярваме, че честните намерения, съчетани с липсата на медия постигат големи цели. Кой имаше медия?

БСП? БСП има медия като гарнизонен трипер - разпространена е, но никой не говори за нея. Лявата телевизия повече пречи на Нинова, отколкото помага.

Слави имаше медия. Десетки години. Говореше, говореше, говореше, нямаше гаджета, нямаше купон за него, нямаше кафе на припек. Ако някой е имал най-много медия, това е Слави. Нищо, че последната година почти нямаше медия. Но безспорно - всеки, който прави шеги с несръчността на политиците, показва красиви момичета и весели хората с музика рано или късно побеждава в политиката. Световено известно е. Кой друг?

Борисов нямаше медия. Той имаше всички медии, по всички земни кълбета, беше Берлускони на циганската махала. И цигански патрон на социологията беше. Започна с няколко обожаващи го журналистки, завършва с армията на Ива и Севда. Или не завършва?!
Не знаем още.
Знаем, че неговите медии бяха толкова много, но така не му стигаха.
Така не му стигаха, че накрая завърши с най-удобната медия - сам на всеки Фейсбук екран, без екип, без телевизори и телевизионни кули - които както знаете, той сам построи. Сам си ги построи и сам си ги оборудва.