Актуално
Студентско клане

--- | 09/04/2012

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Смъртта в Студентски град не е от вчера или днес. Преди 38 години едно момче застрелва 10 души в общежитие.

През изминалата 2011 година на територията на Студентски град са извършени 358 престъпления. За почивка на престъпниците се полагат само 7 дни в годината. През останалото време бандитите студентстват. В Студентски град станаха две от знаковите убийства през последната петилетка. През 2008 година пред дискотека „Амнезия” до смърт е пребит Стоян Балтов. Зимата на 2012-та също се оказва кървава за кампуса. В края на февруари Марио Данчев е прободен смъртоносно с нож от съквартиранта си и умира в собственото си студентско легло.
Истина е, че статистиката сигурно би била същата за всеки друг столичен квартал. Убийства не липсват и в големите университети в САЩ и в Западна Европа. Насилието не е характерна черта само и единствено за българския учащ. Пуританите смятат, че „днешните младежи” водят бохемски живот, разнообразяван от кървави сблъсъци. Те укорително сочат с пръст квартала и обвиняват демокрацията и чалгата за трагедиите.

Първият случай на насилствена смърт в кампуса е регистриран доста преди в България да дойде Демокрацията, в далечната 1974 година. Това е и най-масовото предумишлено убийство, извършвано до сега в България.

”Кръстникът” в роден вариант

На 25 декември 1974 година, точно преди Коледа 17-годишният Бранимир Дончев гледа за пръв път филма „Кръсникът” с Ал Пачино, Марлон Брандо и още куп холивудски величия. По това време лентата е необичайна за българския зрител. Момчето е психически нестабилно. По наследство има умствено заболяване, майка му е циклофреничка. Бранко, както го наричат приятелите, бързо се повлиява от видяното. Взима пистолет и кама от дома си. Въоръженият бил отчаяно влюбен в братовчедка от провинцията и тръгнал да я търси из студентско общежитие, за да отмъсти за несподелената си любов. Там той среща няколко „препятствия”, които отстранява с помощта на оръжията. Разиграва се кървава баня, точно като в гангстерски филм.
Бранимир нахлува в стая 519, където виетнамски студент празнува рождения си ден с още двама души. Първо започва да обижда и унижава празнуващите. Принуждава ги да пият алкохол на екс, а след това започва да стреля на посоки. Всички в стаята умират на място, но Бранко все още не е доволен от себе си. Той пренася престрелката в коридора на блока. След момчето остават само трупове. Килърът екзекутира бременната в осмия месец Елена и съпруга й Стоян, който без успех опитва да спре куршумите с тялото си, за да спаси майката на бъдещото си дете.
Това е най-масовото убийство в България. Жертвите са общо 16 – 8 убити и осем тежко ранени. Убиецът е задържан. Второкурсникът Исмет Север* успява да предотврати по-нататъшно клане. Когато стрелбата започва Исмет гледа филм и чува шумотевицата. Решава, че някой се бие и се намесва. По стълбището вижда окървавено момче, което се опитва да избяга от преследвач с пистолет в ръка. Осъзнал случващото се, Исмет се включва в преследването, за да спре стрелеца. Бранимир забелязва, че  „има опашка”, от която трябва да се спаси. Той се обръща и стреля, Исмет успява да се отклони от траекторията на куршума. Вместо в гърдите е прострелян в подбедрицата. Тогава на помощ се притичат още студенти, свалят Бранимир на земята и го обезоръжат.



Случаят бързо е приключен от специалните части на ДС в пълна секретност. Стрелецът е арестуван, освидетелстван и осъден по бързата процедура. Той трябва да прекара остатъка от живота си в диспансера в Ловеч. По време на ескортирането му до там се появява поредното усложнение. Край Правец престъпникът иска да отиде до тоалетната и по думите на полицията прави опит за бягство. Застрелян е.





През 1975 година адвокат Тодор Ангелов**, началник на следствието в Ботевград, се захваща със случая. Негова задача е да разбере при какви обстоятелства загива първият килър от Студентски град. Той разказва, че около смъртта на Бранимир има доста съмнителни обстоятелства. Момчето е застреляно фронтално, а един бягащ от милицията човек би трябвало да бъде уцелен в гръб. Намирал се е на близо 20 метра от автомобила, а това е малко разстояние за беглец.  Около трупа му са намерени 7-8 гилзи.

Адвокат Ангелов и до днес смята, че момчето е било застреляно, за да не се шуми повече около престъплението му. Социалистическият строй не е допускал подобни лица и събития. Случаят в Студентски град е публичен, само защото жертвите са предимно чужденци. Според адвокат Ангелов това е и причината нещата да не се потулят, въпреки желанието на органите на реда. Властите не са искали такъв човек да опетнява името на държавата и ликвидират килъра на принципа: „Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем.”

Отговорността за случилото се пада върху бащата на убиеца - Дончо Делчев (зам. главен директор на ДСО „Стара планина”), който е арестуван, защото е оставил оръжието си без надзор. В семейството на Бранко има огромна трагедия. Майка му се самоубива три години преди синът да се превърне в най-жестокия български убиец. Братът на убиеца Делян също е смятан за психично болен по наследство. След случилото се той е поставен под постоянно полицейско наблюдение. Години по-късно сам слага край на живота си, но сестра му Тотка вярва, че властите и този път са „очистили обществото от потенциален престъпник”.
Бранимир Дончев е погребан в Ботевград, близо до лобното си място.



Историята на първото убийство в Студентски град наистина звучи като от филм, но е съвсем реална. Причината кварталът „Студентски град” да бъде нарочен като опасен, съвсем не са само съвременните студенти, връстници на демокрацията или прекалено либералните условия, в които виреят. Престъпленията са неизменна част от живота на едно общество, дори на студентското. Убийствата – to be continued…

*Исмет Север е регионален директор на турския енергиен холдинг „Джейлан”в България.

** Днес адвокат Тодор Ангелов е тежко болен и напълно обездвижен в следствие на преживян удар. Екипът на Lentata.com разговаря с него, за да разкаже историята на най-масовото убийство, извършвано е България.

 
 

 

 



Други статии от този автор



Коментари