Актуално
Не бързайте да пораснете ...

Адриана Аврамова | 01/06/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Не знам, дали заради потискащото и мрачно време навън, или пък защото вече съм „твърде голяма“, за да празнувам 1-ви юни, но ме е налегнала една особена носталгия.

Всъщност, не е нито една от тези причини. Ежедневно минавам покрай градинки и детски площадки, на които деца почти няма, а са заети от баби, които обсъждат турските сериали, тийнейджъри, които се мляскат, или някоя и друга майка с бебе в количка. Децата са по заведенията и моловете, ядат Макдоналдс, гледат екшън филми, пият кафета, фрапета и всякакви кофеинови напитки... , други пък са някъде около градинките с бира в едната ръка и цигара в другата.

Това са част от децата на 21-ви век, тези, за които думата „дете“ е срамна и те се обиждат, ако не се обърнеш към тях с „пич“, „мацко“ или „брат“. Те не са виновни, просто живеят във време, в което не е модерно да си „дете“ и да празнуваш 1-ви юни . Това е времето, в което всеки бърза да порасне.

Та вървя си аз, виждам всичко това и си спомних колко беше специален Денят на детето по „мое време“, а това далеч не беше толкова отдавна... Всъщност, тогава всеки ден беше различен, специален и вълнуващ. Животът беше много по-цветен и много по-безгрижен.

На този ден винаги ставах рано-рано, преди всички други вкъщи, събуждах родителите си, за да видя какъв подарък са ми купили за празника. Честно казано, те често забравяха тази подробност, но пък в онези времена това не беше най-важното. Прегръщаха ме, целуваха ме и ме караха да се чувствам най-важният човек на този свят – няма по-ценен подарък от този.

Както всеки друг ден, така и на 1-ви юни излизахме с приятелите ми от квартала да тичаме и играем в близката градинка (тази, която сега е пуста и често ме е страх да минавам през нея). Разменяхме си подаръци, черпехме се с ледени сокчета... ето това беше вкусът на моето детство преди по-малко от 10-на години. Не кола, не кафе, просто замразено степче за 15 ст. от малкото магазинче в квартала...

„Колко се промениха нещата оттогава“, мисля си аз, докато минавам около пустеещия НДК..., любимото ми място като дете. Помните ли колко по-оживено беше преди там? Имаше клоуни, хора, облечени като Мики Маус, блъскащи колички, някакви извънземни кораби и много, много шатри, в които се играеха разни игри и се печелеха големи плюшени играчки. В стаята си все още пазя един огромен слон, делфин и котка, с които не се разделям – те са спомени от онова детство, което няма да се върне... Аз просто не виждам онзи детски пламък в погледите на много от днешните деца... няма го.

Да, факт, времената се менят. В днешно време децата гледат с насмешка на аудиокасетките, уокмените, старите ни кукли и всички онези вещи, които символизираха детството през 90-те. Сега, в 21-ви век, нещата са твърде различни и твърде по-модерни. Първи юни се превръща в отживелица, почти толкова голяма, колкото е отживяло и това да си дете в днешните смутни времена.

Ще ви кажа едно нещо, което осъзнах за 20-те си години на тази земя. Независимо, дали сте на 15, 25, 30, 50 или 60 години, носете детското във вас. Това е едно малко пламъче, което винаги ще ви накара да се усмихнете на живота, дори когато мислите, че нямате сили да го направите, онова пламъче, което винаги ще ви „подмлади“, когато се почувствате стари и изморени. Празнувайте Първи юни – не с пищни трапези, подаръци и прочее, празнувайте го като празник на едни вече пораснали хора, запазили най-хубавото –детското – в себе си.

И, деца... не бързайте да пораснете. Повярвайте, животът на 20 и нагоре далеч не е толкова хубав и лесен, колкото ви се вижда, когато сте по-малки. Момчета, зарежете бирите и цигарите, не ви отиват. Момичета, не слагайте сутиени с подплънки преди изобщо да имате зачатъци на гърди, не осакатявайте красивите си лица с фон дьо тен и очна линия. Красотата ви се съдържа във вашата младост и в щастието, че можете да се наречете „деца“.

Радвайте се на детството си, защото то ще ви липсва повече от всичко, особено, ако не сте го изживели пълноценно.

Честит празник на всички!

 



Други статии от този автор



Коментари