Терорът на продавачките

Терорът на продавачките
02-07-2014г.
207
Костадин Костов

-Ще желаете ли торбичка…спално бельо или бебешко пюре на промоция?

Много се е изписало за странния модел на поведение на продавачките или наричани на работен език: продавач-консултанти, но сякаш никога не е достатъчно. Всеки ден ставам свидетел на нови и нови случки, които доказват сами по себе си, че българският продавач-консултант/касиер/служител няма никаква, ама никаква култура и поведение.

Разделих ги на три категории: супермаркети, молове и други. Разбира се, можем да оправдаем служителите за тяхното поведение. Мизерните заплати, ужасните клиенти и неприемливите условия на труд, превръщат всекидневието им в истински ужас. Но защо те трябва да се държат ужасно?

Супермаркетите
Там е невъзможно да откриеш консултант. Обикновено цари огромен безпорядък и подредбата граничи с лудост. Винаги ми е било интересно, как може телевизори да стоят до спално бельо или пък козметиката до рибата. Ако не можеш да откриеш нещо, започваш лудо да обикаляш между различните рафтове и стелажи в търсене на консултант.

Не го откриваш. Започваш да питаш другите клиенти. Всички заедно се въртите и търсите. Отново не откривате. Появяват се още хора. Настава паника. Смут. Къде са глупавите крушки???? По едно време, със спокойна крачка, се задава служител на маркета.

-Извинете, къде стоят крушките?
-Аз съм служител от отдел „риба”, не различавате ли работното ми облекло? Потърсете някой друг….

И си заминава.

Накрая откриваме това, което търсим. Пълним количката с всичко останало и се насочваме към касите, където се вият огромни опашки. Без значение колко артикула си планирал да купиш: пакетче дъвки или три пълни колички с продукти, ще получиш дежурния въпрос: искате ли торбичка?

Естествено, тя се заплаща, заради някакви закони за околната среда, но никой не помисля, че цялата държава е зарината с боклуци и едва ли моите 30 стотинки биха променили нещо, или най-малкото - къде отиват те? След дълго, уморително и изнервено чакане, без: добър ден, камо ли пък - вечер, аз най-накрая съм на финала на своето пазаруване. Искам торбичка, защото няма как да нося всичко в ръце.

Тогава се появява следващият дежурен въпрос: искате ли от артикул Х, който е на промоция. Няма значение дали една баба си е купила два домата - тя ще бъде попитана дали желае енергийна напитка на промоция. Или пък господин с костюм, който си е купил две бутилки вино: да предложим бебешко пюре на половин цена? Не, не искам бебешко пюре, искам просто да се махна от това място, което ме изнерви повече и от дванадесет часов работен ден.

Накрая, нарамил торбички, всяка срещу 30 стотинки, се отправям към изхода. Там охранител с каменно изражение ме поглежда злобно и се надява, че ще се задейства аларма, която ще покаже, че съм откраднал някоя крушка или батерия. Няма довиждане, има мълчание и ледения поглед се насочва към следващия клиент….

Моловете
Историята в моловете е малко по-заплетена. Там всеки един магазин сам определя политиката си към клиентите. Отношението, времето, което трябва да се отделя и др. Именно затова продавачките там се разделят на две категории: досадни и невидими.

Досадните
Те се намират в по-скъпите магазини, където едни дънки са от порядъка на 400 лв. и не всеки е допуснат до пробните, където може да ги премери. Едно от световните правила за работа в подобен магазин е, че един клиент се обслужва от един продавач-консултант. Това значи, че един човек трябва да поздрави с „добър ден”, да помогне при избора, да отнесе дрехите до пробната и след това, евентуално, да маркира стоката и да вземе парите за нея. След това той трябва да пожелае „хубав ден” и да изпрати клиента.

В България не е така. Влизаш в подобен магазин и си посрещнат от минимум 6 продавачки, всяка в различен ъгъл на магазина. Всяка една от тях ти пожелава „добър ден”, когато минеш покрай нея. След това една обикаля в кръг около теб, да не би да откраднеш нещо. Друга те пита дали искаш да ти помогне. Трета ти подбира номер, да не би случайно да развалиш пирамидата от дрехи, която са направили. Четвърта ти ги носи в пробната. Пета се промъква, докато се преобличаш зад завесата с думите „Как е размерчето”. И шеста ти го маркира и ти взима парите, ако решиш да го купиш. Първата и втората отново се намесват тук, като едната маха алармата, а другата го прибира в пликче. Накрая всяка една от шестте ти пожелава „хубав ден”, когато минеш покрай нея. 

Някъде между това се намесва управителката на магазина, която е надушила продажбата и също застава между вас и продавачките с думите: прекрасно ви стои, точно вашият цвят е. Нищо, че може да изглеждате като алигатор с дадената дреха.

Останалите ръкомахат и се съгласяват с преценката на управителката. Ти дори не си имал възможността да се огледаш в огледалото, а всячески се стремиш да се измъкнеш от магазина или поне да купиш нещо от неудобство, след цялото подобно отношение. Напускаш магазина запотен и изтощен от прекараните в него минути.

Невидимите
Там отношението е коренно различно. Вероятността да откриеш консултант е под нулата. Това са обикновено по-евтини магазини или такива с безкрайни намаления. Всичките дрехи са разпилени из целия магазин, като най-малкият номер от някоя тениска е хвърлен някъде в детската част, а най-големият при бельото.

Пробните са заринати, защото българинът никога не си вади дрехите оттам и ги оставя в небивало състояния, все едно са докарани в чувал от някой магазин за стоки втора ръка. Ти трябва да освободиш малко място, за да откриеш няколко сантиметра пространство, в което да оставиш нещата, които смяташ да пробваш. На въпроса „имате ли номер от това”, получавате отговор „всичко е изложено”, но ти никога няма да разбереш къде точно е изложено, освен ако сам не си го „изровиш”. Накрая заставаш на грандиозна опашка пред касите, защото в подобни магазини винаги е навалица. Дрехите са ти прегънати на 103 градуса и запратени в някоя торбичка. Когато се прибереш у дома, логично се питаш: от мол ли пазарувах или от някой битак?

Други
Другите продавачки са тези от пазарите, които винаги са особено „ласкателни”…Те винаги ми напомнят на една сцена от сериала „Тя и Той”, в която имаше следният диалог:

-Може ли да си изберем доматки?

-Нееееееееее, не ги пипайте. Не може да ги избирате.

-Добре, а краставиците по колко са?

-Ценички съм сложила господине…

-А, лука извинявайте колко е?

-Левче е.

-Връзката?

-Ами да ви го подаря освен…

-А гъбите пресни ли са?

-Много са пресни, да, пресни са и ей сега ...ще ви заговорят.

 

И много, много други примери. Терора на продавачките продължава и до днес, всеки ден, в който и магазин да попаднете. Може би ще получим по-добро отношение, когато и ние като клиенти, започнем да се държим по-добре. И тъй като моите статии обикновено не предлагат решения за проблемите, които дискутирам…Това е по една причина, защото не съм аз този, които трябва да дава решения. Има хора, които получават огромни заплати, почиват цяло лято и се избират чрез гласуване, те са хората, които трябва да оправят всички дупки, по които тече животът ни тук.

Сега ще направя изключение. Когато забележите подобно отношение на някоя продавачка, не се ядосвайте. Замислете се колко пари получава тя и колко хора като вас са минали днес през нейния магазин с хилядите си претенции. Усмихнете се й се и пожелайте „хубав ден”. Може пък следващия път да ви е запомнила…или не!

 

*инспирирано от emilconrad- ПРОДАВАЧКИТЕ!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.