Плагиатство на стероиди. Или по-скоро на либерализъм. Как елитното образование се превърна в шега?

Запознайте се с вече бившия най-млад чернокож професор Джеймс Ардей от университета в Кеймбридж. Основан през 1209 година. Направен за смях за няколко седмици. Джеймс не е важен толкова като личност и фалшив академик, колкото като олицетворение на голяма част от безумията, в които западните елити пожелаха да вярват и да инвестират. 

Те отвориха гигантска пропаст между  истината и историята от една страна, и маркетинговата либерална версия за света. В тази версия един откровен измамник беше приет като изключителен учен в един от най-великите и стари университети на планетата. Чак след невероятно неоспорими разкрития, че цялата му история е лъжа, се стигна до оставка. Оказа се, че той няма никакви реални академични постижения, а накрая дори писмото, в което се оттегля след срамните изобличения е написано от изкуствен интелект. Плагиатство на стероиди. Или по-скоро на либерализъм. Той не е лъгал само за професионалната си кариера, а и за личния си живот, един пост-модерен барон Мюнхаузен, но толкова потресаващо посредствен, че да те хване срам. Професорски, академичен срам.

Колко още такива има в престижните университети, които де факто от векове са фабрика за елити? Но в миналото е имало стриктни стандарти, традиции, йерархия…Днес има емоция и магическо мислене. И ето такива нови курсове и докторантски програми в универсистет, основан през 1209 година. Традиционни културни норми, технология и джендър отношения в Гана. Политическата икономика на женското обрязване. От сексуализирани създания – конструирането на джендър, човешкост и агентност чрез използването на думата unsex в късно модерното британско общество и писане. Изследване на женските гласове в условия на съвременен бял супремасизъм и крайнодясна онлайн омраза. Легална мобилизация на лесбийки, бисексуални и куиър в Кения и Южна Африка. И още, и още, и още. 1209 година, хора. И сега това… На другия бряг на Атлантическия океан ситуацията е същата. От Кеймбридж отиваме в Харвард. Тежка, тягостна и уникално унизителна ситуация имаше и за цитаделата на престижното висше образование, за бляскавия „бръшлянов“ първенец, за мечтаната фабрика за елити по Източното крайбрежие на САЩ. Всички тези бравурни и помпозни определения вече може да се прилагат или в минало време, или пародийно, с иронично намигване към прочутата академия в щата Масачузетс, след фантастичното фиаско отпреди време, завършило с измъчената оставка на харвардската директорка Клодин Гей. 

Тя напусна поста след дълга агония и сериозен натиск по всички възможни вектори - политически, медиини, през социалните мрежи и от самите академични среди. Повечето издания разказват как всичко започва след терористичната атака на „Хамас“ в Израел през октомври ... и последвалия провал на ръководството на Харвард да реагира на радикалния разлив от суров антисемитизъм сред студентски групи. Катастрофалното изслушване на Клодин Гей и други президентки на различни елитни американски университети в Конгреса задълбочи кризата, а за капак критичният към властта в САЩ дясно-консервативен активист Кристофър Руфо разкри с детайлни документи множество примери за потресаващо плагиатство в иначе страшно тънката и неубедителна академична кариера на Клодин Гей. На 53 години тя има едва 11 научни публикации в сферата на вече съмнителни дисциплини, фокусирани върху раса и джендър, а в половината от тях беше засечено тежко преписване от вече съществуващи трудове и дисертации на други хора, против всички официални правила на Харвард. Ръководният орган на университета защити своя президент след първата вълна от разкрития за плагиатство. Самата Клодин Гей тихомълком нанесе корекции в някои от проблемните си публикации. Но после Руфо и други разследващи журналисти извън света на корпоративните медии откриха още десетки реални примери за интелектуална кражба в работата на Гей. На хоризонта се очерта силуета на системна измама. Академично шарлатанство от най-примитивен вид, озовало се на върха на най-известния, многомилиардно субсидиран и влиятелен университет в Америка и съответно в света. Чудовищен скандал. Никой вече не можеше да отрича за какво става въпрос. Клодин Гей е крала цели пасажи, дума по дума, за малкото си публикации в академични журнали. Донори на Харвард обявиха, че ще изтеглят даренията си и ще спрат да финансират подобно безобразие в бъдеще. Големите медии нямаха избор - в рамките на една седмица „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Поуст“ обърнаха палачинката, и публикуваха материали със заглавия как Клодин Гей трябва да подаде оставка и да се оттегли от поста президент на Харвардския университет. Посланието беше ясно и тя напусна шефската позиция. Но според „Ню Йорк Поуст“ Гей е останала на работа в самия университет и запазва заплата от около 900 хиляди долара годишно. Освен това тя не се призна за виновна и внуши, че е жертва на расизъм. Защото Клодин Гей беше чествана и рекламирана като първата чернокожа жена на този пост. Пост, който сега напусна срамно, скандално и влезе в историята по друг, несъмнено нежелан от нея начин - като най-кратко задържалия се президент на Харвард. Гей се вихреше в тази престижна роля едва няколко месеца - безпрецедентен позор в близо 400-годишната история на този велик университет. Ала дори за подобен рекордно кратък период тя е успяла да натвори купища гафове и глупости, според нейни критици. А не е като да е нямало предупреждения. Още преди назначението в няколко независими блога извън големите медии се появяват критики към нейната кандидатура и се посочва как тя е едновременно плагиат и политически активист, без истински познания и интегритет. Още тогава се предсказва фиаското, което реално последва. Ако имаше само кой да чете и слуша? Сега нейните защитници твърдят, че тя е била притисната да напусне, защото е чернокожа жена.

„Не, тя беше назначена защото е чернокожа жена и трябваше да попълни квота, но напусна, защото стана ясно, че е сериен плагиат без никакви академични постижения!“ Това пък е отговорът на Кристофър Руфо и останалите критици на Харвард, които разкриха огромните скандали на самия връх на американското висше образование. Системата за производство на професионален елит в САЩ изглежда навлиза в сериозна криза. Дали академичните среди ще успеят да убедят обществото, че скандалът с Ардей преди Клодин сега, този своеобразен „Гейгейт“, е просто изолиран гаф без особено дълбок и значим контекст, който следва да бъде скоростно заметен под килима? Или Кристофър Руфо и останалите реакционерски настроени хрътки в опозиция на настоящата академична конюнктура ще докажат тезата си, че цялата „бръшлянова лига“ от престижни образователни институции всъщност е един колос на глинени крака, една машина за груба индоктринация, лансираща посредственост на върха и измама на всички нива? Ако съдим по качеството на западните елити, произведени в тези велики и вековни университети – отговорът е ясен. Тук също имаме такива професори и интелектуалци. Академичен планктон, който иска да определи курса за развитие на нацията, но не може да произведе дори една оригинална и значима идея. Но да ги пощадим – След срама на Кеймбридж и Харвард с малцинствените квоти и абсурдните програми, нашите тарикат-доценти и професори са като невинни зайчета през пролетта.

Добре де, не зайчета… може би скунксчета.

И тук наистина не искам да обидя добре познатите бозайници, изпускащи остра миризма. 

Скунксовете също не искам да ги обидя…