По всичко личи, че срещата в Абу Даби е предпоследното стъпало към финала на конфликта в Украйна
По всичко личи, че срещата в Абу Даби е предпоследното стъпало към финала на конфликта в Украйна. Ще се очертае ясно оста Аляска – Шънджън. По законите на голямата дипломация тримата лидери ще се видят тогава, когато трябва да се сложи точката. Никой не прави такива формати, за да покаже провал.
На този фон все по-ярко изпъква пълната неспособност на ЕС-ръководството да прояви разум, авторитет, далновидност.
Голямата ирония е, че Източна Европа десетилетия наред полагаше усилия да се измъкне от капана на идеологизираната икономика, за да влезе в пазарния свят. А сега точно този мечтан западен модел вкара цяла Европа в задънена улица. И то по причина, че висшите чиновници в Брюксел и лидерите на някои ключови доскоро страни сриват стандарта на живот на гражданите си и блокират икономическо развитие в името на някакви утопии. Чухме такива и днес в няколкото изтъркани фрази, които г-жа фон дер Лайен употреби при визитата си у нас.
През последните години всеки опит за икономическа прагматичност – например някой да изрече истината, че без евтина енергия Европа е загубена – веднага се етикетира идеологически като „навеждане пред Москва“ или „антиевропейско поведение“. Моето поколение помни същите наративи отпреди 1989 г., само че в посока САЩ и Западна Европа.
Няма как ЕС да се отърси от кризата, ако остане затиснат от идеологически шаблони, от липса на прагматизъм и от скъпоплатена цензура срещу разумните и мислещите. Когато поставиш една неадекватна идеология над икономическата логика, над здравия разум, когато унищожиш постигнатия стандарт, както и визията за години напред, се получава това – някакъв нов вид изроден тоталитаризъм.
Не бих упрекнала САЩ, че се възползват умело от ситуацията. В крайна сметка лидерството включва и това – да извлечеш максимума за страната си.
Повече от очевидно е, че зад кулисите се нарежда новата европейска реалност, която наричат "нова архитектура на сигурност". Предстои да разберем съдържанието на тази фраза. Ясно е обаче, че руските суровини ще се върнат на европейския пазар, само че вече под диктовката и в полза на американския капитал. Европа отново ще плаща сметката, а САЩ ще прибират дивидентите от чуждото късогледство.
Автор: Цветелина Узунова
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.