"Политико": Еврозоната изпадна в рецесия заради повишените цени на енергията

БВП на Еврозоната падна с 0,1% през първите три месеца на 2023 г. в сравнение с предишното тримесечие. Свиването в продължение на две последователни тримесечия ще усложни работата на Европейската централна банка в борбата с инфлацията.

Автор: Паола Тама, Politico

БВП на Еврозоната падна с 0,1% през първите три месеца на 2023 г. в сравнение с предишното тримесечие.

Еврозоната се размина с предишните прогнози и се сви в продължение на две последователни тримесечия, показват цифрите от четвъртък, тъй като енергийните шокове, руската война в Украйна, инфлацията и затягането на паричната политика са намалили темповете на растеж през зимата.

Данните показаха, че валутната зона, в която участват 20 държави, не е успяла да избегне рецесия – макар и много плитка засега – поради което оптимизмът на политиците относно икономическата устойчивост на еврозоната към подобни предизивкателства изглежда преждевременен.

БВП се сви с 0,1 % през първите три месеца на 2023 г., според ревизираните данни на Евростат, европейската статистическа служба. Новините са още по-лоши, ако погледнем данните от последното тримесечие на 2022 г. – до свиване с 0,1%, като преди това прогнозата беше за 0 процента. Рецесията се определя като две последователни тримесечия на свиване.

Данните са трудно четиво за правителствата, които се борят с кризата, засягаща разходите за живот в Европа, предизивкана от нахлуването на Русия и последвалото рязко покачване на цените на енергията, като същевременно оказват натиск върху Европейската централна банка, която предприема безпрецедентни увеличения на лихвените проценти в опит да овладее рекордната инфлация.

Данните са по-лоши, отколкото имаше сигнали, че ще бъдат. Публикуваните през април експресни оценки сочеха ръст от 0,1% в Еврозоната за първото тримесечие на годината. Низходящата корекция следва данните от Германия – най-голямата икономика в Еврозоната – които ясно показват, че тя също се свива за второ поредно тримесечие и изпада в рецесия.

Общо осем държави от ЕС отбелязаха спад през първите три месеца, като в Ирландия той беше най-голям – 4,6 %, поради намаляване на износа на мултинационалните компании. Литва, Нидерландия, Естония, Малта, Унгария и Гърция също бяха на отрицателна територия.

Положителен е фактът, че заетостта в Еврозоната продължава да се увеличава, с 0,6% през първото тримесечие на тази година спрямо 0,3% през предходното тримесечие.

Следващото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ за определяне на лихвените проценти ще се проведе на 15 юни.

„Повишаването на лихвите през юни е заложено, но свиването засилва аргументите на тези, които искат да сложат пауза след това“, каза Даниел Крал, старши икономист за Европа в Oxford Economics. „Предстои още болка от затягането, което се случи в края на миналата година.“

Банката иска да продължи да повишава лихвените проценти до „достатъчно рестриктивни нива“, за да върне инфлацията към целта от 2% в средносрочен план, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард пред членовете на Европейския парламент в понеделник.

ЕЦБ изчислява, че затягането на паричната политика се очаква да свие БВП средно с 2 процентни пункта в периода 2022-2025 гг., като се очаква пикът да бъде тази година.

„Мъглявината ще продължи“, заяви Людовик Субран, главен икономист в Allianz. „Решимостта на ЕЦБ да убие инфлацията ще бъде накърнена от опасенията от рецесия, докато ние се движим на прсъти през следващите тримесечия.“

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова