Поредният парадокс на международната политика, който разбива на пъх и прах увереността на местния политико-медиен елит

Поредният парадокс на международната политика, който разбива на пъх и прах увереността на местния политико-медиен елит. Споразумение между Доналд Тръмп и Владимир Путин относно доставките на бензин и дизел предлага кратък, но красноречив обзор на съвременната геополитика: концентрат от американски прагматизъм, руска непринуденост и задължителната европейска глупост. Нека се опитаме да възстановим смисъла му, отвъд удобните интерпретации.
От строго количествена гледна точка обявеното споразумение за доставките на руски дизел към Съединените щати може да изглежда почти незначително. Става дума за обеми, които, в сравнение с огромното енергийно потребление на американската икономика, представляват капка в морето, пренебрежима част от стотиците милиони галони, консумирани ежедневно в Съединените щати. Но да се спрем само на счетоводните данни би означавало да пренебрегнем чисто политическото измерение на събитието.
Всъщност обхватът на споразумението е предимно политически и символичен. За Белия дом това е начин да покаже, че дори режимът на санкциите може да бъде заобиколен в името на националния интерес, както и да изпрати послание към енергийните пазари. За Кремъл, от друга страна, това е възможност да разобличи измата за международна си изолация и да потвърди, че дори Западът под ръководството на Тръмп е готов да преговаря, когато цената на енергията заплашва да доведе до загуба на вътрешна подкрепа.
Докато Вашингтон прилага без особени угризения основния принцип на „Реалполитик“ — да преследва националния интерес, да подчинява реториката на конкретните изгоди, да преговаря дори с „дявола“, ако това може да допринесе за намаляване с няколко цента на цената на горивото за шофьорите в Охайо, Европейският съюз остава встрани, изключен от основните преговорни маси.
По този начин европейските власти потвърждават всички ограничения на една бюрократична класа, лишена от самостоятелна стратегическа визия, неспособна да разбере промените в световните енергийни баланси и принудена да прибягва до американски втечнен природен газ на изключително високи цени, след като е пожертвала важни сектори на европейската промишленост в името на санкционни политики с предимно самоунищожителни последици. Тръмп преговаря с историческия си противник, за да облекчи икономическия натиск върху собствените си избиратели. Европейската комисия, от друга страна, продължава да играе ролята на глинен съд, убедена, че може да се състезава на равни начала със стоманените съдове.
Въпросът обаче не засяга само сградите на европейската бюрокрация. Той засяга и медийната система, която от години представя на европейската общественост, и по-специално на българската, една картина на геополитиката, основана на елементарни морални противопоставяния: „добрите“ срещу „лошите“, „демокрациите“ срещу „автокрациите“, „нападнатата“ Украйна, чиято защита би оправдала всякакви икономически и социални жертви, дори до обедняването на семействата и деиндустриализация ( ако в България изобщо има такова нещо) на страната.
Докато големите сили продължават да преговарят, дори зад кулисите, за да защитят своите стратегически и енергийни интереси, при нас се настоява да се отстоява предполагаемото морално превъзходство на Запада, сякаш то може да ни освободи от анализа на силовия баланс и от оценката на конкретните последствия от политическите решения.
Това е резултатът от един етично-политически катехизис, който претендира да замести сложността на международните отношения с категориите, характерни за рицарския кодекс на честта, а понякога дори и с правилата на етажната собственост. Една опростена и моралистична представа, която в крайна сметка замъглява действителните интереси, които са заложени на карта, като лишава гражданите от необходимите елементи, за да оценят решенията, взети от тяхно име.
Проблемът не се състои в предполагаема неспособност на избирателите да разберат реалността, а в систематичното изопачаване на условията на публичния дебат чрез наратив, който замества политическия анализ с морално противопоставяне, като ограничава пространството за истински осъзнат демократичен диалог. Не става дума за неспособност на гражданите да разсъждават и да вземат решения, а за нещо като политическо заобикаляне в тяхна вреда: механизъм, подхранван от цинични медии и медиен персонал, който продължава да раздава морални уверености, докато на други места се договарят интереси и се отчитат печалби.