Повече от 1000 германски юристи подкрепят призива за забрана на AfD „в защита на демокрацията“

Автор: Лука Щайнман

Инфо за автора: Лука Щайнман е журналист и автор за медийното издание „Brussels Signal“.

Призивът беше организиран от Республиканския съюз на адвокатите (RAV) — германска правна асоциация, свързана с прогресивни и леви юридически среди.

Повече от 1000 германски адвокати, съдии, прокурори и други юристи подписаха отворено писмо, призоваващо политическите институции на Германия да започнат процедура за забрана на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD), с аргумента, че тя представлява заплаха за конституционния демократичен ред в страната.

Призивът беше организиран от Республиканския съюз на адвокатите (Republikanischer Anwältinnen- und Anwälteverein, RAV) — германска юридическа асоциация, свързвана с прогресивни и леви среди. Основана през 1979 г., тя описва себе си като политическа организация на юристи и част от движението за граждански права. Сред нейните учредители са Ото Шили и Герхард Шрьодер, станали по-късно съответно министър на вътрешните работи и канцлер на Германия.

Исторически организацията заема леви позиции по въпроси, включващи миграционното право, ограниченията върху свободата на словото, кампаниите срещу десни политически партии и държавното наблюдение.

Отвореното писмо беше публикувано в средата на юли 2026 г. с над 500 подписа. От RAV съобщиха на 3 август 2026 г., че 1051 адвокати, съдии, прокурори, юристи от публичната администрация и бизнеса, както и стажант-юристи, са подкрепили инициативата до затварянето на списъка на 31 юли.

Това представлява поредната ескалация в кампанията на среди от германската правна общност, НПО-та и медии да притиснат за завеждане на конституционно дело срещу AfD. Партията държи 151 от 630-те места в Бундестага, което я прави най-голямата опозиционна група, и води в националните социологически проучвания на федерално ниво.

Инициативата следва публикуваното на 25 юни 2026 г. правно становище на Дружеството за граждански права (Gesellschaft für Freiheitsrechte, GFF) — базирана в Берлин неправителствена организация, фокусирана върху стратегически съдебни дела и правни кампании за защита на конституционните права.

Документът е с обем от около 1500 страници, с още 1500 страници приложения, и е съставян в продължение на 13 месеца от осмина специалисти по конституционно право, десен екстремизъм и анализ на данни. Според GFF той се базира на повече от три милиона информационни точки.

Докладът на GFF твърди, че AfD нарушава основни конституционни принципи, включително човешкото достойнство по чл. 1, ал. 1 от Основния закон на Германия и демократичния принцип по чл. 20, ал. 2, поради което може да покрие правния праг за забрана на партия по чл. 21, ал. 2. Авторите му заключват, че искане за забрана на партията най-вероятно би било успешно.

Подписалите писмото твърдят, че въпросът вече не е дали съществуват достатъчно доказателства, за да се оправдаят действия, а дали конституционните институции на Германия имат волята да действат преди, а не след това, което те описват като по-нататъшна ерозия на демокрацията.

Председателят на RAV Ангела Фурманяк, съинициатор на писмото, заяви, че Основният закон е дал на Германия инструмент, който „най-накрая трябва да бъде използван“. Тя добави, че политиците вече не могат да се крият зад предтексти и трябва да действат, преди да е станало твърде късно.

Дебатът се пренесе и в регионалните политически институции. Комисията по правосъдие към ландтага на Тюрингия е насрочила публично изслушване за възможна забрана на AfD за 30 септември 2026 г. по искане на парламентарната група на „Левицата“ (Die Linke).

Това ще бъде първото подобно изслушване, провеждано от комисия в който и да е германски парламент. Сред 15-те експерти, номинирани от парламентарните групи, е Ханс-Георг Маасен, бивш ръководител на вътрешното разузнаване, предложен от AfD.

Съгласно Основния закон на Германия само Федералният конституционен съд има правомощието да забрани политическа партия. Производство може да бъде инициирано единствено от федералното правителство, Бундестага или Бундесрата.

Нито една от трите институции не е предприела подобна стъпка. От RAV съобщават, че реакцията от страна на членовете на Бундестага досега е била ограничена.

Моментът на инициативата е политически чувствителен. Призивът за забрана идва седмици преди регионалните избори в Саксония-Анхалт на 6 септември 2026 г. и в Мекленбург-Предна Померания и Берлин на 20 септември.

В Саксония-Анхалт AfD достига 41% спрямо 24% за Християндемократическия съюз (CDU), според проучване на Infratest dimap за MDR, WDR, Mitteldeutsche Zeitung и Volksstimme, публикувано на 30 юли 2026 г.

През 2021 г. партията взе там 20.8%, докато CDU спечели 37.1%. Тя е влязла в няколко регионални парламента, но никога не е оглавявала регионално правителство.

Спорът разкри напрежение в германската политическа система: Дали забраната на една партия с цел защита на демокрацията укрепва самата демокрация, или рискува да подкопае тъкмо принципите, които се опитва да защити.

Поддръжниците на забраната посочват следвоенната конституционна доктрина на Германия за „боеспособна демокрация“ (wehrhafte Demokratie), създадена след разпадането на Веймарската република. Принципът гласи, че една демократична държава не трябва да остава пасивна към движения, които се опитват да използват демократичните свободи, за да унищожат самия конституционен ред.

Аргументът се корени в германската история. Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) на Адолф Хитлер става най-голямата политическа сила в Райхстага след изборите през юли 1932 г.

След назначаването на Хитлер за канцлер на 30 януари 1933 г., нацисткият режим използва правни механизми, извънредни правомощия и парламентарни процедури, за да разглоби демократичните институции и да установи диктатура.

Критиците обаче предупреждават, че забраната на партия, подкрепяна от милиони избиратели и водеща в момента в националните проучвания, би създала прецедент и би могла да задълбочи политическата поляризация, позволявайки на гражданите да повярват, че изборният вот се отменя чрез съдебни действия, а не чрез демократичен дебат.

Натискът за забрана се случва в момент на изборна сила за партията. AfD отчита 28% подкрепа срещу 21% за CDU и нейната баварска сестринска партия — Християнсоциалния съюз (CSU), в проучване на INSA за Bild am Sonntag, публикувано на 2 август 2026 г.

Източник: „Brussels Signal“